2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 119
София, 06.06.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ТК І т.о. в публичното заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
Членове: ЕМИЛ МАРКОВ
ИРИНА ПЕТРОВА
при участието на секретаря Елеонора Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 506 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по подадена на 27.11.2015г. молба от [фирма], [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК на влязлото в сила на 25.08.2015г. като необжалвано Решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 24183/2014г., с което е отхвърлен искът на молителя по чл.422 ГПК във вр. с чл.213,ал.1 КЗ-отм. и чл.50 ЗЗД за признаване за установено по отношение на [фирма], че последното дължи сума от 1 220.03лв. – изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, ведно със законната лихва от 22.01.2014г. и обезщетение за забава в размер на 252.62лв.
Твърдението в молбата за отмяна е, че след даване ход на устните състезания по спора дружеството се е снабдило с нови документи от [община] и от [фирма], [населено място]. Те установявали наличието на предпоставките за ангажиране отговорността по чл.50 ЗЗД – че собственик на падналата рекламна табела, която причинила застрахователното събитие от 10.12.2010г., при което бил увреден застрахованият при [фирма] лек автомобил, за което заплатил застрахователно обезщетение на собственика му и което е предмет на предявения суброгационен иск, е именно [фирма]. Поддържа се, че в хода на производството е било издадено съдебно удостоверение до [община], отговорът по което не е бил изготвен до датата на последното съдебно заседание, но съдът отказал отлагане на делото. С новите писмени доказателства, изходящи от [фирма] /договор за услуга – рекламна дейност от 2008г. и анекс от 01.01.2010г., сключен между [фирма] и „Тролейбусни превози”/ молителят се снабдил след изтичане срока за обжалване на решението. Тези доказателства били от съществено значение за доказване на собствеността върху табелата, причинила уврежданията върху застрахования автомобил, т.е. от съществено значение за делото, но ищецът, настоящ молител не разполагал с тях при решаване на спора и не могъл да се снабди своевременно, поради което счита, че са налице основанията за отмяна на решението на СРС. Изложени са и съображения за срещу правилността на правните изводи на съда относно възможността застрахователят да се суброгира в правата на застрахования срещу собственика на вещта – в хипотезата на чл.50 ЗЗД.
В писмен отговор [фирма] оспорва допустимостта и основателността на молбата за отмяна.
В съдебно заседание представителят на молителя поддържа молбата за отмяна. В писмено становище представителят на „Т. България” поддържа оспорванията.
Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на предпоставките по чл.303,ал.1,т.1 ГПК, ВКС, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, приема следното:
Първоинстанционното решение, чиято отмяна се иска е влязло в сила като необжалвано на 25.08.2015г., молбата за отмяна е подадена на 27.11.2015г., а твърдението е, че с новите писмени доказателства молителят се е снабдил на 18.06.2015г. /писмото на [община]/ и на 28.08.2015г. /отговорът на [фирма] и приложения към него договор за реклама/. Датата на узнаването от молителя на съществуването на доказателствата, които той твърди, че са нови, не е установена по категоричен начин, но в такъв случай съмнението относно спазването на срока по чл.305,ал.1,т.1 ГПК, ще следва да се тълкува в негова полза. Поради това съставът на ВКС приема, че молбата за отмяна е депозирана в рамките на тримесечния преклузивен срок.
В молбата си по чл.303 ГПК страната се позовава на нови писмени доказателства за твърдяни от нея в процеса обстоятелства. За да е налице предпоставката по чл.303,ал.1,т.1 ГПК следва молителят да установи, че доказателствата са съществували, но обективно не са могли да бъдат му бъдат известни, а са новооткрити. Само в тази хипотеза непредставянето им при разглеждането на спора би било резултат на обективна невъзможност да бъдат установени твърдените действителни факти, а не на процесуален пропуск или небрежност по попълването на делото с доказателства.
Молбата за отмяна е неоснователна.
Към исковата молба пред СРС ищецът е приложил отговор от [община] от 02.03.2011г., съгласно който общината не е издавала разрешение за монтиране на рекламна табела на [фирма]. В съдебното заседание на 18.03.2015г. на дружеството отново е било допуснато издаване на съдебно удостоверение до общината в същия смисъл. Удостоверението е било изготвено на 19.03.2015г. /видно от копието на л.94 от материалите/, а ищецът го е получил на 07.05.2013г. и го е представил в общината на 15.05.2015г. /видно от отговора, приложен на л.15 от материалите по настоящото дело/. За проведеното на 11.06.2015г. съдебно заседание, отговорът /с изходящ номер от 17.06.2015г./ още не е бил готов, съдът е отказал отлагане на делото по съображения, че не следва на страната да се дава допълнителен срок за представяне на доказателства, тъй като подобен отговор от общината е приложен към исковата молба.
От изложеното е видно, че неприобщаването към делото на отговора, респ. документа, изискан по реда на чл.192 ГПК от общината за монтиране на рекламната табела, е резултат на несвоевременно предприетите процесуални действия на ищеца по снабдяването с него. Два месеца след изготвянето на удостоверението от съда то е депозирано пред третото неучастващо лице. Същевременно, приложените с отговора на общината доказателства касаят разрешения за поставяне на информационно-указателни табели през 2014г., т.е. обстоятелства ирелевантни за спора, разрешен с решението, чиято отмяна се иска.
Няма характеристиката на ново доказателство за твърдяното обстоятелство отговорът на [фирма] и приложените към него договор и анекс. Страната е поискала снабдяването с тях с писмо от 24.08.2015г., но не установява кога е узнала за тяхното съществуване и защо те не са своевременно ангажирани в процеса. Ако молителят се домогва да установи, че е узнал за тях от депозирания от общината на 17.06.2015г. отговор /данни, за което обаче не се съдържат в отговора/, то вече съдът изложи съображения за неосъществена процесуална активност и добросъвестност в хода на процеса по снабдяване с поисканото по реда на чл.192,ал.1 ГПК доказателство от общината. Следователно не е налице и втората кумулативна предпоставка за допускане отмяна на влязло в сила решение на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК – доказателствата да не са били известни на страната или тя да не е могла да се снабди с тях по обективни причини. Безспорно е, че молителят е предприел действия по снабдяване с тях след постановяване на съдебното решение, но данни, че не са му били известни /не са могли да му бъдат известни/, при проявена процесуална активност, отсъстват.
Последователно поддържаното от съставите на ВКС становище е, че разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК не е средство, чрез което страната може да поправи собствената си небрежност при попълване на делото с факти или доказателства. Доводите срещу правилността на правните изводи на съда не могат на бъдат въвеждани и са ирелевантни за производството по отмяна. Предвиденият процесуален ред, от който страната не се е възползвала е по чл.258 сл.ГПК.
Молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Ответникът по молба не е правил искане за присъждане на разноски за настоящото производство.
Предвид на изложените съображения, ВКС- Търговска колегия, състав на Първо то.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ЗАД [фирма], [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК на влязлото в сила Решение № 6212 от 29.07.2015г. на Софийски районен съд, І г.о., 34 състав по гр.д.№ 24183/2014г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: