О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
София, 09.04.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 2008 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца НАП против Решение № 1035 от 27.04.2018г. по т.д. № 2999/2017г. на САС, ТО, 3 състав в частта за потвърждаване на решението по т.д.№ 8484/2014г. на СГС, ТО, 2 състав за отхвърляне на иска за признаване за установено по реда на чл.422 ГПК, че държавата има частно държавно вземане към „Логел“ ООД по АУЧДВ№ 71/30.09.2013г. за сумата 38 272 евро, ведно със законна лихва, мораторна лихва – 11 809.13евро и 30.11 евро – лихва по специална сметка – неправомерно получени средства по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 21.11.2008г., сключен между МИЕ като изпълнителна агенция по програма „ФАР“ и бенефициента „Логел“ООД, за които суми е била издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 45931/2013г. на СРС, 52 състав.
В касационната жалба се поддържа довод за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК и искане за отмяната му и уважаване на иска със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/Установяването с влязло в сила съдебно решение на конфликт на интереси по отношение на финансов участник в изпълнението на договор за безвъзмездна финансова помощ, води ли до неговото пълно неизпълнение от страна на бенефициента. Поддържа се, че неправилно САС е приел, че установеният с влязло в сила решение по чл.27 от ЗПУКИ конфликт на интереси по отношение на служител на министерството на икономиката – главен експерт в Дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“, чиято съпруга е собственик и управител на дружеството „Смарт Груп Консултантс“ЕООД, на което бенефициентът е възложил изпълнението на договора за консултантски услуги, обосновава нередност само при сключването на този подизпълнителски договор. Поддържа се, че финансираният проект включва два елемента: – „консултантски услуги“, за който бенефициентът е сключил договора със Смарт Груп Консултантс“ЕООД, – и „инвестиционна подкрепа“, за който е сключен договор със „Софт Консулт Груп“ООД, поради което неизпълнението на единия елемент /договора за консултантски услуги/ с оглед установения по съответния ред конфликт на интереси, води до цялостно неизпълнение на договора за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ. Твърди се, че обжалваното решение е в противоречие с Решение № 55 по т.д.№ 60167/2016г. на ВКС, Първо г.о., което формира съдебна практика при решаването на идентичен казус и е налице допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК.
2/Представлява ли поканата на договарящия орган за връщане на всички платени суми по договора за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ изявление на прекратяване/разваляне на договора като се твърди, че произнасянето по този въпрос в обжалваното решение е в обратен смисъл на съдебната практика, формирана със същото решение на ВКС.
3/За задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства и доводи на страните, които имат значение за решаване на делото с позоваване на ППВС № 7/63г. и постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС. Поддържа се, че САС не е обсъдил довода на НАП, че неизпълнението от бенефициента на елемента „консултантски услуги“ обуславя пълно неизпълнение на договора за безвъзмездна финансова помощ.
В писмен отговор ответната страна „Логел“ООД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Актът за установяване на частно държавно вземане, послужил като документ по чл.417 ГПК, е издаден на основание чл.3, ал.8 във вр. с ал.7, т.6 от Закона за Националната агенция за приходите, за събиране на частно държавно вземане за неправомерно усвоени средства по проект, финансиран от предприсъединителните финансови инструменти на ЕС, предоставени по процесния договор за безвъзмездна финансова помощ.
Въззивната инстанция е констатирала, че с договор за безвъзмездна финансова помощ от 27.11.2008г., сключен между МИЕТ в качеството му на изпълняващ функциите на Изпълнителна агенция по програма ФАР като договаряща страна и „Логел“ООД като бенефициент е предвидено отпускане на безвъзмездна финансова помощ за финансиране на проект „Въвеждане на ВРМS /система за управление на бизнес процеси/ в Логел ООД“. Като безспорно е прието, че на 19.02.2009г. на ответника е преведена като авансово плащане 80 % от сумата по проекта – 39 884 евро, както и, че за реализирането на финансирания проект, обхващащ „консултантски услуги“ и „инвестиционна подкрепа“, ответното дружество като възложител е сключило на 08.05.2009г. със „Смарт Груп Консултантс“ЕООД консултантски договор с предмет „Бизнес стратегия за развитие на фирмата“ срещу договорено възнаграждение от 6 063.07лв., а на 12.10.2009г. – договор със „Софт Консулт Груп“ООД за доставка и гаранционно обслужване на ВРМS – софтуер за управление на бизнес процеси, сървър при договорено възнаграждение 143 850лв. Прието е за безспорно установено и, че и двата договора са изпълнени от съконтрахентите на „Логел“, който е заплатил договореното възнаграждение и, че тези разходи са били одобрени от договарящия орган. Не е било и спорно, че лицето, заемало длъжността главен експерт в Дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“ и в това си качество проверявало и оценявало проектните предложения, включително и по договора от 08.05.2009г., сключен с Логел“ООД, е съпругът на управителя и едноличен собственик на „Смарт Груп Консултантс“ЕООД и че наличието на конфликт на интереси е установено по реда на ЗПУКИ. Съгласно чл.4 от Приложение ІІ към договора – Общи условия за финансиране към финансираните договори по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Подкрепа за повишаване конкурентноспособността на българските предприятия – Фаза 3“, бенефициентът е поел задължението да предприеме всички необходими мерки за избягване на конфликт на интереси и да уведоми незабавно договарящия орган относно обстоятелство, което предизвиква или може да предизвика конфликт, което нарушение е основание за прекратяване на договора /чл.11.2,б.”е”/.
От правна страна съставът на САС е приел, че констатираните нарушения представляват нередовности при сключване единствено на консултантския договор в процедурата по избор на изпълнител докато договорът за доставка не страда от такива пороци. При извода, че възложените и с двата договора дейности са изпълнени е счетено, че нарушенията по процедурата по избор на изпълнител по консултантския договор не могат да обосноват извод за пълно неизпълнение от страна на бенефициента, респ. за неизпълнение приравнено на пълно.
Изводът за неоснователност на иска в отхвърлената от първоинстанционния съд част, касаеща е обоснован с анализа на разпоредбите на чл.11 от Приложение ІІ към договора – Общи условия за финансиране към финансираните договори по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Подкрепа за повишаване конкурентноспособността на българските предприятия – Фаза 3“:
-чл.11.4 – предвиждащ възможност независимо от прекратяване на договора и независимо от основанието за това, изпълнителят да получи съответна част от уговорената помощ – „в случай на прекратяване на договора бенефициентът има право да получи само такава част от бъзвъзмездната финансова помощ, която отговаря на изпълнената част от проекта, като се изключат разходите, свързани с текущите ангажименти, които следва да бъдат изпълнени след прекратяване на договора“;
-чл.11.5 – че само в случаите, посочени в чл.11.2 т. а, г, д и ж, договарящият орган може да изиска изцяло или частично възстановяване на вече изплатените суми, съразмерно с тежестта на нарушенията – т.е. в хипотезите, попадащи в приложното поле на чл.11.5, уреждащ връщане на помощта, не е включена тази по б.“е“ – нарушение на забраната за недопускане конфликт на интереси;
При преценката на тези договорени условия е обоснован изводът, че е допустимо в конкретни случаи бенефициентът да получи/задържи част от безвъзмездната помощ, дори и когато договорът бъде прекратен поради причини, за които той самият отговаря. Споделени са съображенията на първоинстанционния съд, че договарящият орган има право на цялостно възстановяване на авансово предоставените суми, само в случаите на пълно неизпълнение, респ. неизпълнение, приравнено на пълното, каквото в разглеждания случай не е установено в хода на процеса. Обосновано е, че допуснатото от ответника нарушение на чл.4 от ОУ при сключването на договора от 08.05.2009г. не е основание за ангажиране на отговорността му за връщане на предоставената финансова помощ в пълния й размер, а подлежат на връщане единствено сумите за финансиране на разходите за „консултантски услуги“, за който бенефициентът е сключил договора със „Смарт Груп Консултантс“ЕООД. Акцентирано е, че при сключването на втория договор от 12.10.2009г. със „Софт Консулт Груп“ООД отсъстват нарушения по чл.4, които да обусловят задължение за връщане на получената за неговото финансиране безвъзмездна помощ.
Отговорът на поставения първи въпрос в изложението предпоставя анализ на съдържанието на клаузите на конкретния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и приложенията към него, т.е. преценка по съществото на спора. В този смисъл той няма правна характеристика, а е относим към правилността на решението. Въпросът не отговаря на общото изискване по чл.280,ал.1 ГПК, за да послужи като обща предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол по смисъла на т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
На второ място отсъства въведеното от касатора допълнително основание. Правният въпрос, който е получил разрешение в посоченото от касатора Решение № 55 по т.д.№ 60167/2016г. на Първо г.о. на ВКС е, дали действията на търговско дружество в изпълнение на договор, сключен и подписан от лице, което не е вписано в ТР като представляващ търговското дружество, могат да бъдат противопоставени на третите добросъвестни лица. Такъв правен проблем не е бил включен в предмета на настоящия спор и по него съдилищата не са се произнасяли. Обстоятелството, че в казуалната част, по основателността на подадената по това дело касационна жалба, с решението по т.д.№ 60167/2016г. съставът на ВКС е приел по съществото на спора, че бенефициентът дължи връщане на получените суми поради констатирано нарушение на договора – конфликт на интереси /породен от обстоятелства, идентични на въведените в настоящия процес/, не обосновава приложното поле на чл.280,ал.1,т.1,предл.последно ГПК. Позоваването на казуалната част на представеното решение с аргумент, че при идентични факти състав на ВКС е дал друго разрешение, не може да предпостави допускане на обжалването на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Следва да се посочи и, че в решението по т.д.№ 60167/2016г. на ВКС като невъведен в предмета на спора, не е обсъждан въпросът дали нарушението на забраната за избягване на конфликт на интереси е по отношение изпълнението на целия договор, съотв. дали води до пълно неизпълнение от страна на бенефициента. Различният изход на настоящия спор пред въззивната инстанция и на този по т.д.№ 60167/2016г. не произтича от разрешаване на един и същ правен въпрос по различен начин, а от произнасяне по направените във всеки процес конкретни доводи и възражения, така както са били въведени и са станали част от предмета на спора.
Вторият поставен в изложението въпрос не е релевантен за изхода на спора. Становището в обжалваното решение, че отсъстват данни за упражнено право за прекратяване на договора от договарящия орган не е обусловило изхода на спора. Въззивната инстанция е приела, че съгласно постигнатите между страните конкретни договорености в чл.11.4 е допустимо бенефициентът да получи/задържи част от безвъзмездната помощ дори и когато договорът бъде прекратен поради причини, за които той самият отговоря и че съгласно чл.11.5 дължи възстановяване /изцяло или частично/ на изплатените суми съобразно тежестта на посочени нарушения, сред които не е това по чл.11.2, б.“е“ във вр. с чл.4 – забраната за допускане на конфликт на интереси. От това следва, че преценката дали договорът е прекратен е ирелевантна за изводите на САС по отношение на правото на бенефициента да задържи помощта. Следователно като непритежаващ съществена характеристика на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване – да е обусловил изхода на спора, вторият въпрос не може да послужи като основание за осъществяване на факултативния контрол. Неточно е и въвеждането на допълнителната предпоставка – т. 1 на чл.280,ал.1 ГПК, която не следва от цитираното решение на ВКС.
Третият въпрос не е правен, а е твърдение за допуснати процесуални нарушения, което /дори да е налице/ не е основание за допускане на касационно обжалване. Поради отсъствие на надлежно въведена обща предпоставка искането за допускане до факултативния контрол не може да бъде уважено.
Касаторът следва да заплати на насрещната поискани поисканите в отговора на касационната жалба разноски за изготвянето му от адвокат с договорено в представения договор за правна помощ и вписано като заплатено адвокатско възнаграждение от 5 000лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на I т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1035 от 27.04.2018г. по т.д.№ 2999/2017г. на САС, ТО, 3 състав.
Осъжда НАП да заплати на „Логел“ООД, гр. София сумата 5 000лв. /пет хиляди лева/ разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: