О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
София, 27.11.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д № 3238 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „П. Д.” Л., Великобритания против Определение № 1828 от 13.07.2015г. по ч.в.гр.д.№ 2492/2015г. на САС, 6 състав, с което е потвърдено определението за връщане на исковата молба на това дружество-част от предмета на т.д.№ 2426/2013г. на СГС, ТО, 6 състав и за прекратяване производството по нея на основание чл. 126,ал.1 ГПК.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно и връщане на делото за разглеждане на исковата молба и на този ищец. Твърди се, че атакуваният съдебен акт е постановен от незаконен състав, тъй като съдиите И. и Ц. са се отвели по другия спор между „П. Д.” и ЗК [фирма] при неговото въззивно разглеждане по т.д.№ 1229/2013г. на САС. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по процесуалноправните въпроси: 1/Налице ли е пълен субективен и обективен идентитет на спора между „П. Д.” Л. и ЗК [фирма] по настоящото дело и по т.д.№ 255/2011г. на СГС; 2/ Кое определя наличието на идентичност на спора: твърдението на ищците по двете дела, правопораждащите исковата претенция факти или само предмета на иска-претендираната сума; 3/ Кои твърдения и/или факти определят предметните и персоналните предели на исковата претенция и съответно трябва ли да бъдат изследвани от съда при произнасянето му по чл.126,ал.1 ГПК за наличие на идентичност на споровете; 4/Има ли процесуална пречка в едно производство са бъдат разгледани както претенциите на застрахованото лице-бенефициент, което управлява и е застраховало увреденото имущество, така и тези на преките собственици на увреденото имущество; 5/ Налице ли е незаконен съдебен състав, когато някои от членовете му са участвали в разглеждането на предходен спор между същите страни и са се отвели; Щом веднъж са приели, че следва да се отведат, не следва ли да се отстранят служебно и при следващия спор между същите страни по отношение на същия застрахователен договор. Ясно посочена допълнителна предпоставка по всеки един от въпросите отсъства, позоваването е на Решение № 471 от 16.01.2012г. на ВКС по гр.д.№ 1522/2010г. на 4 г.о. по въпроса за предпоставките за отвод за висящ спор /делата да се между същите страни-ищеца и ответника и които ще бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо и пълно съвпадане на предмета на делата, при пълна идентичност на спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца/. По отношение на въпросите №№ 4 и 5 формално се посочва т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Твърдението е, че въззивният съд счел, че ищецът „П. Д.” Л. е предявил иска на две основания-от свое име и от името на останалите ищци, но разгледал и се произнесъл единствено по втората хипотеза. Неправилни били изводите относно идентичността на двата спора. Поддържа се, че като посочил, че в случая правопораждащият факт е застрахователното обезщетение следващо се от застрахователния договор, съдът приел, че е налице идентичност, независимо от твърденията в исковата молба, че ищецът „П. Д.” Л. черпи права от факта на едноличен собственик на капитала на част от дружествата-ищци.
За да се произнесе, съставът на ВКС констатира следното:
Въззивният съд е съобразил твърденията по исковата молба-че първият ищец „П. Д.” Л. в качеството си на страна по застрахователния договор, менажиращ хотела и представляващ имуществените интереси на собствениците на имоти, в качеството на едноличен собственик на капитала на 36 дружества-собственици на конкретни имоти, както и по силата на предоставени му управленски права и задължения спрямо останалите дружества-собственици, е предявил иск срещу ответника за заплащане на същата сума, по която било образувано т.д. № 255/2011 г. на СГС, по което било постановено решение за отхвърляне на иска /поради недоказаност наличието на правен интерес чрез притежаването на застрахованото имущество/, обжалвано пред САС- т.д. № 1229/2013г.; че предвид опасността да изтече 3-годишната погасителна давност по чл. 197 КЗ е предявен настоящият иск, както от името на първия ищец в качеството му на страна по застрахователния договор и управляващ и упражняващ правата на собствениците на отделните апартаменти, така и от името на всички собственици. Съобразено е, че с молба от 05.08.2014 г. е уточнено, че първият ищец предявява иск от името и като пълномощник на останалите дружества-ищци, които притежават недвижими имоти и движимо имущество в увредената сграда, за което е овластен и упълномощен да действа от тяхно име. Посочено е, че искането е процесната сума да бъде заплатена на първия ищец, действащ от името и като пълномощник на останалите ищци. Споделен е изводът на СГС, че предявеният от първия ищец осъдителен иск е недопустим на осн. чл. 126, ал. 1 ГПК, тъй като същият спор между същите страни и на същото основание е висящ по друго дело /т.д. № 255/2011г. на СГС, съотв. № 1229/13г. на САС/ и твърдяното упълномощаване в полза на първия ищец не създава собствена процесуална легитимация да претендира застрахователно обезщетение за другите ищци. Изложени са съобствени съображения: първият ищец е предявил процесния иск, както от свое име, така и от името на останалите ищци като при втората хипотеза той не притежава собствено право на иск, а упражнява това право от името на други лица. Мотивирано е, че страни в гражданския процес са само представляваните, но не и представителят и макар да твърди, че е предявил иска от чуждо име, претендира и осъждане в своя полза, на което няма право предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК. Обсъдено е, че в първата хипотеза се твърди, че искът е предявен „в качеството му на страна по застрахователния договор и управляващ и упражняващ правата на собствениците на отделните апартаменти”, в която част исковата претенция се припокрива по предмет с тази, предявена по т.д. № 255/2011г. на СГС. Изложени са правни аргументи, че предметът на един иск се определя от съдържанието на спорното право, очертано чрез основанието и петитума на иска, а исканията /петитумите/ на двете дела са идентични -претендира се една и съща парична сума; че основанието на иска са фактите, на които той почива-изложените са за твърдяното право на застрахователно обезщетение и застрахователния договор, по който първият ищец е страна. Отново е констатирано, че тези твърдяни факти са еднакви и по двете дела, т.е. налице е еднаквост и на основанието на исковете. Счетено е, че не са част от основанието на иска твърденията, че жалбоподателят е притежател на 100 % от капитала на част от останалите ищци, а от другите е упълномощен, тъй като с тези факти не се свързва твърдяното спорно право.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по въпросите за приложението на разпоредбата на чл.126,ал.1 ГПК пряко произтича от възпроизведените по-горе фактически и правни констатации на въззивната инстанция. Първият въпрос няма характеристиката на правен, а вторият третият изцяло игнорират изложените от САС правни аргументи при анализа на субективната и обективната тъждественост на двете дела с ищец „П. Д.” Л.. Не е налице твърдяното противоречие с цитираното решение на 4 г.о.-т.е. отсъства и допълнителната предпоставка за факултатиивния касационен контрол. Втората част на третия въпрос е твърдение за допуснати процесуални нарушения, които не са предмет на производството по допускане на обжалването на съдебния акт. Четвъртият въпрос е неотносим към казуса, тъй като прекратяването на производството по отношение на застрахованото лице е резултат на извод не за недопустимост съединяването на исковете, а на констатация, че такъв иск вече е предявен от него и спорът е висящ. Не съответства на мотивите на САС твърдението за произнасяне само по иска, предявен от името на останалите ищци, а не и по иска, предявен от ищеца; несъответно е и поддържаното, че липсва произнасяне по твърдението, че ищецът черпи права от факта на едноличен собственик на капитала на част от дружествата ищци. Към касационната жалба и изложението не е приложен препис от определението, с което по твърдения на жалбоподателя част от съдебния състав се е отвел от разглеждането на т.д.№ 1229/2013г. на САС, а това дело /съотв. първоинстанционното т.д.№ 255/2011г./ не е приложено към настоящото. Поради това преценка за „незаконност на състава” по петия процесуалноправен въпрос не би могла да бъде извършена и искането за допускане на касационно обжалване по него също е неоснователно.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 1828 от 13.07.2015г. по ч.в.гр.д.№ 2492/2015г. на САС, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: