О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
София, 13.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 3141 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частни жалби на [фирма] /неправилно наименована частна касационна жалба/ и по частна жалба на [фирма] против Определение № 3054 от 27.09.2017г. по т.д. № 2776/2016г. на САС, ТК, 13 състав, с което в производство по чл.248 ГПК е допълнено постановеното по делото решение в частта за разноските и [фирма] и [фирма] са осъдени да заплатят на въззивника и ищец [фирма] сумата 790 558 лв. разноски за първоинстанционното производство и сумата 207 450.10лв. разноски за въззивното производство, предвид постановената с решението отмяна на решението на СГС и уважаване на предявения иск.
В частните жалби са изложени идентични доводи.
Поддържа се, че определението в частта за допълване на решението в частта за разноските, направени от ищеца в първата инстанция е неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК, тъй като ищецът не е сезирал САС с искане за присъждане на разноски за първата инстанция до приключване на последното съдебно заседание през въззивната инстанция. Акцентира се на обстоятелството, че въззивникът е депозирал две самостоятелни молби по чл.248 ГПК, като в молбата от 23.06.2017г., касаеща разноските за първата инстанция, не е твърдял, че е сезирал САС с такова искане, а единствено се е позовал на липса на произнасяне в обжалваното решение. От това се извежда довод, че САС е уважил молбата от 23.06.2017г., въз основа на факти, които молителят не е твърдял.
Частните жалбоподатели считат, че определението за допълване на решението относно разноските за въззивната инстанция е недопустимо и евентуално неправилно. Тези пороци са аргументирани с твърденията, че в решението на САС има произнасяне по разноските за въззиввното производство; че молбата по чл.248 ГПК в частта за разноските за производството пред втората инстанция от 27.06.2017г. е за изменение на решението, а в обжалваното определение САС служебно я квалифицирал като молба за допълване, изменяйки предмета на искането и произнасяйки се по непредявено искане. Поддържа се, че въззивният съд не е имал основание за квалифицира молбата като искане за допълване, тъй както е налице произнасяне в решението досежно разноските за въззивното производство. Същевременно се поддържа, че искането за изменение на решението за разноските пред САС е недопустимо, тъй като страната не е представила списък по чл.80 ГПК.
Посочва се в частните жалби, че процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане за разноски само за въззивното производство, като в резултат на непредставянето на списъка по чл.80 ГПК, същият няма право да иска изменение на решението за тези разноски; че недопустимата молба от 27.06.2017г. е „трансформирана” от съда като молба за допълване на решението и недопустимо е уважена.
В писмен отговор [фирма] оспорва основателността на частната жалба на [фирма].
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
По отношение на разноските, присъдени с обжалваното определение за първоинстанционното производство:
Във въззивната си жалба ищецът, чийто иск е бил отхвърлен от СГС, е поискал присъждане на „направените в производството разноски”. Същото искане – за отмяна на решението и присъждане на разноски е поддържано и в хода на устните състезания пред САС.
От тези изявления пряко произтича неоснователността на тезата на частните жалбоподатели, че [фирма] не е сезирал съда с искане за присъждане на разноските за първоинстанционното производство и неоснователността на тезата, че това искането следва да се квалифицира като претенция само за разноски за въззивната инстанция.
С въззивното решение, отменяйки първоинстанционното решение и уважавайки иска, САС не се е произнесъл досежно разноските, направени пред СГС, поради което с молба от 23.06.2017г. страната е поискала допълването му в тази част. Списък на разноските е бил представен пред СГС, поради което искането законосъобразно е уважено с обжалваното определение.
По тези съображения, частните жалби срещу определението на САС по чл.248 ГПК по отношение на разноските, които са възстановени на ищеца за първоинстанционното производство, са неоснователни. Актът за допълване на решението в частта за присъждането на тези разноски е правилен.
По частните жалби срещу определението на САС за допълване на решението в частта за разноските за въззивното производство:
С решението си САС не е присъдил на ищеца разноски за въззивното производство, обсъждайки това искане на ищеца. Искането не е уважено по съображения, че страната не е представила списък по чл.80 ГПК. Следователно, налице е произнасяне – неуважаване на искането за присъждане на разноски за въззивната инстанция, макар и съображенията, на които е основано неуважаването му, да са неправилни. Присъждането на разноски не е обусловено от прилагането на списък по чл.80 ГПК, но представянето на такъв е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта за разноските – ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.
От неправилността на констатациите в обжалваното определение за „липса на произнасяне във въззивното решение” за разноските за въззивното производство, пряко произтича и недопустимостта на произнасянето от САС за тези разноски в производството по чл.248 ГПК под формата на допълване на решението. В тази част обжалваното определение е недопустимо поради недопустимост на молбата за изменение по чл.248 ГПК, каквато е надлежната квалификация на отправеното от ищеца на 27.06.2017г. искане. В молбата си /л.416 том ІІ от материалите по делото на САС/ страната изрично е отразила, че „в решението погрешно е посочено, че въззивникът не е представил списък на разноските” – т.е. самата страна е посочила, че е налице произнасяне по това искане, паралелно поддържайки, че такъв списък е бил представен по делото /а при констатация, че не се намира в кориците на делото е направила искане за откриване на процедура по възстановяване на изгубени съдебни книжа, каквото искане не е уважено, но тази част от определението на САС, не е предмет на настоящото обжалване/.
По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определение № 3054 от 27.09.2017г. по т.д. № 2776/2016г. на САС, ТК, 13 състав в частта за допълване на постановеното по същото дело решение с присъждане на разноски за първоинстанционното производство.
Обезсилва същото определение в частта за допълване на постановеното по делото решение с присъждане на разноски за въззивното производство и оставя без разглеждане като недопустима молба вх.№ 11446/27.06.2017г., подадена от [фирма] за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, направени от тази страна за въззивната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: