3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
София, 01.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и тридесет и първи май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1167 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Д. Г. Д. против Определение № 94 от 08.03.2016г. по в.ч.гр.д. № 84/2016г. на Окръжен съд Шумен, с което е потвърдено Определение № 3551 от 17.12.2015г. по гр.д.№ 1032/2014г. на Шуменския РС за връщане на молбата на Д. вх.№ 14110/15.10.2015г. за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК на постановеното по същото дело решение.
С частната касационна жалба се иска прогласяване нищожността, респ. недопустимостта на обжалваното определение. Твърдението е, че е ограничено правото на защита на жалбоподателката, че постановяването му противоречи на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, тъй като съдебният състав, който се е произнесъл, е същият потвърдил решението, чиято отмяна по реда на чл.303,ал.1,т.5 ГПК е поискана. Счита, че съдебният състав на ОС е заинтересован молбата да не бъде разгледана от ВКС, защото ако бъде уважена, ще бъде отменено и неговото решение като потвърждаващо това по гр.д.№ 1032/2014г. на РС Шумен. Посочва, че дадените указания, по повод неизпълнението на които е върната молбата й по чл.303 ГПК, са били неточни и неразбираеми. В приложената молба вх.№ 1873/08.04.2016г., която жалбоподателката счита че е такава по чл.284,ал.3,т.1 ГПК във вр. с чл.274,ал.3 ГПК, се посочва, че спорът е от значение за точното прилагане на материалния закон, тъй като с определението се ограничава правото й на защита, то е нищожно, тъй като решението, което иска да бъде отменено чрез молбата й по чл.303,ал.1 ГПК, е потвърдено от същия съдебен състав, който е потвърдил връщането на молбата й за отмяна. Произнасянето на обжалваното определение в закрито заседание нарушило правото й да поиска отвод на състава, който ограничил правото й на защита във въззивното производство срещу решението по гр.д.№ 1032/2014г. на РС Шумен, и именно това е било въведеното в молбата за отмяна основание.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
С обжалваното определение е потвърдено връщането на депозираната от жалбоподателката молба за отмяна на решението по гр.д.№ 1032/2014г. на РС Шумен, потвърдено с решението по в.т.д.№ 232/2015г. на ОС Шумен. Счетено е, че молителката не е изпълнила указания за отстраняване нередовности на молбата /чл.306,ал. 1 ГПК/, които са й били надлежно съобщени, поради което правилно е постановено връщането й /чл.306,ал.2 във вр с чл.286 ГПК/.
Необосновано е искането за допускане на касационен контрол на определението. Не съществува основание за преценка обжалваният акт да е нищожен или недопустим на въведеното от жалбоподателката твърдение – произнасяне от състава, постановил решението, чиято отмяна се иска по реда на Глава 24 ГПК, по редовността й /по частната жалба срещу връщането/ съобразно изискванията на чл.306,ал.1 ГПК. Съгласно чл.306,ал.3 ГПК молбата се подава чрез първоинстанционния съд и той извършва процесуалните действия по администрирането й, включително и преценката дали тя отговаря на изискванията за редовност. Поради това тези дължими действия /включително и актът, постановен при инстанционната проверка/ не са равнозначни на участие при решаване на делото в друга инстанция по смисъла на чл.22,ал.1,т.5 ГПК и не са основания за отстраняване по смисъла на чл.22,ал.2 ГПК.
Извън горното, дори атакуваният акт да е постановен при наличие на основания за отвод, такъв порок не го прави нито нищожен, нито недопустим; той би бил неправилен поради съществено нарушение на процесуалните правила /в този смисъл решението по гр.д.№ 4508/2015г. на І г.о. на ВКС/, а неправилността не е основание за допускане на касационното обжалване.
Поради това не е налице хипотезата на последното предложение на т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК, в която допускането на касационното обжалване е при съществуваща вероятност за нищожност или недопустимост и е служебно задължение на ВКС, за да може проверен такъв евентуален порок на обжалвания акт. В настоящия случай допускането на касационното обжалване е обвързано от посочените основания за осъществяването на факултативния касационен контрол, а такива не са изложени. Поради отсъствието на въпрос с характеристиката на правен, очертан в т.1 от ТР № 1/19.01.2010г. на ОСГТК на ВКС, е безпредметно обсъждането на формално посочената предпоставка по т.3 на чл.280 ГПК.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 94 от 08.03.2016г. по в.ч.гр.д. № 84/2016г. на Окръжен съд Шумен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: