Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 04.01.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1066 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. Т. Р. – непълнолетна, действаща лично и със съгласието майка си Ж. И. М. тази част от Решение № 70 от 12.01.2016 год. по гр.д.№ 4060/2015 год. на Софийски апелативен съд с която, произнасяйки се по въззивните жалби на А. Р. и на Гаранционния фонд, съставът на САС е отменил Решение № 4480 от 04.03.2015 год. гр.д.№ 912/2014 год. на Софийски градски съд в частта с която на Р. е било присъдено обезщетение за сумата над 10000 лв. за претърпени лични вреди и е отхвърлил предявеният от нея иск с правно основание чл.288 ал.1 КЗ (отм.) срещу Г. фонд за сумата над 10000 лв. и до присъдения от СГС размер от 50000 лв. Потвърдил е първоинстанционното решение в частта с която на основание чл.288 ал.1 КЗ (отм.) на А. Р. е било присъдено обезщетение в размер на 15000 лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща и Т. Р..
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касация Г. фонд е представил по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор в който сочи, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
А. Р. (род.25.01.2000 год.) е пострадала при ПТП на 08.04.2012 год. в резултат на което пътно-транспортно произшествие е починал баща и Т. Р.. Травматичните увреждания на малолетната тогава Р. се изразяват в контузия на челната област на главата; мозъчно сътресение; контузия на дясната мишница; охлузване на дясната лицева половина. Позовавайки се на това, че увреждащият лек автомобил „Фолксваген” мод.”Л.” с водач В. Ж. не е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност”, А. Р. е предявила срещу Г. фонд – София, иск с правно основание чл.288 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 60000 лв. за своите увреждания и 200000 лв. за претърпени страдания, поради смъртта на баща и.
Ответникът е оспорил иска по размер. Привлякъл е като трето лице помагач водача за увреждащия автомобил В. Ж..
Първоинстанционният съд е присъдил обезщетение в размер на 50000 лв. за увреждането на ищцата и 150000 лв., вреди, произтичащи от смъртта на баща и.
Сезиран с въззивните жалби и на двете страни по делото, съставът на САС е счел, че следва да намали размера на присъденото обезщетение за увреждането на Р., като се е позовал, че се касае за леки телесни повреди, които са отзвучали и болките и страданията от травмите са били за непродължителен период от време. Счел е, че обезщетение от 150000 лв. е справедлив размер за обезщетяване на неимуществените вреди на ищцата, настъпили в резултат на смъртта на баща и, който е упражнявал родителските права по отношение на нея, след развода на родителите и с чието семейство е живяла.
Както бе посочено по-горе, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на
два въпроса: 1./ Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в от ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени на малолетно дете при настъпила смърт от ПТП на родител, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? 2./ Следва ли при определяне на справедливо обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка?
По отношение на първия въпрос, сочи противоречие със задължителна съдебна практика, материализирана в: ППВС № 4/1968г.; Определение № 567 по т.д. № 705/11г. на II т.о., ВКС ;Решение № 202 по т.д. № 705/11г. на II т.о., ВКС; Решение № 27 по т.д. № 457/2014г., II т.о., ВКС; № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т.о.; Решение № 189/04.07.2012г. по т.д. № 634/2010г. на ВКС, ТК. II т.о.; Решение № 95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, I т.о.
По отношение на втори въпрос се позовава на: ППВС № 4/1968г.; Определение № 567 по т.д. № 705/11г. на II т.о., ВКС ; Решение № 202 по т.д. № 705/11г. на II т.о., ВКС; Решение № 27 по т.д. № 457/2014г., II т.о., ВКС; Решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т.о.; Решение № 189/04.07.2012г. по т.д. № 634/2010г. на ВКС, ТК. II т.о.; Решение № 95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, I т.о.;
Настоящият съдебен състав счита, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради следното:
По отношение на първия въпрос то не е налице, поради обстоятелството, че с посочените актове са разгледани различни случаи на увреждане, като размерът е елемент на преценка в казуалната част, съобразно всеки конкретен случай. Както неколкократно е имал случай да посочи ВКС, при определяне на справедливия размер на обезщетението, съдът прилага чл.52 ЗЗД спрямо доказаните обстоятелства и факти по всяко дело, а те биват различни.
По отношение на втория от въпросите, в посочените съдебни актове, такава пряка обвързаност на лимитите със справедливия размер на застрахователното обезщетение не се съдържа. Както е имал случай да посочи ВКС, вкл. и с актовете, които изрично са изброени в изложението, при прилагането на критерия по чл.52 ЗЗД за определяне на справедлив на обезщетение за неимуществени вреди, лимитите на застраховане следва да бъдат съобразени, но те нямат самостоятелно значение. Могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост. Следва да се отбележи и това, че лимитите не сочат размер на застрахователното обезщетение при един деликт, а предела на отговорността на застрахователя по отношение на всички застрахователни събития и ползващи се лица през периода на действие на застраховката „Гражданска отговорност“. Такава застраховка в случая не е сключена, поради което и искът не е по чл.226 ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя, а по реда на чл.288 ал.1 КЗ (отм.) срещу гаранционния фонд.
Процесуалното представителство на касатора пред ВКС е в хипотезата на чл.38 ал.1 Адв. Поради обстоятелството, че не е налице хипотезата на ал.2 на чл.38 ЗАдв. и няма основание за ангажиране отговорността на насрещната страна за разноски, адв.възнаграждение не следва да бъде присъдено.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 70 от 12.01.2016 год. по гр.д.№ 4060/2015 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.