1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
София,08.07.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 424 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца Д. С. М. против Решение № 1883 от 14.10.2013г. по т.д.№ 1450/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 1006/2012г. на Софийски градски съд, І отд.,10 състав за отхвърляне на иска, предявен по реда на чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземане в полза на ищеца за сумата 100 000 евро по запис на заповед от 03.01.2010г. с издател ответното дружество [фирма], [населено място] и поемател ищеца, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.417,т.9 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 19279/2011г. на СРС, 60 състав.
Касаторът се позовава на основанията за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, иска отмяната му и постановяване на друго за уважаването на иска със законните последици. Счита за неправилен извода, че процесният запис на заповед е нищожен поради неясно определяне на падежа и поддържа, че той е изрично фиксиран собственоръчно от издателя с посочване на дата 30.12.2010г., което изключва плащане „на предявяване”. Излага доводи, че ответното дружество не е възразявало срещу редовността на ценната книга и срещу посочения в нея падеж, поради което изводът на съда по този въпрос е резултат на игнориране волята на страните. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК като правни са поставени следните въпроси: 1/Подлежи ли на тълкуване по реда на чл.20 във вр. с чл.44 ЗЗД записът на заповед като едностранна сделка в съдебното производство по реда на чл.124,ал.1 във вр. с чл.422 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд е приел, че записът за заповед не подлежи на тълкуване по реда на чл.20 ЗЗД, тъй като чл.44 ЗЗД не се намира приложение в настоящия случай. Посочената допълнителна предпоставка е по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК – противоречиво решаван от съдилищата въпрос с позоваване на Решение № 30 от 26.03.2003г. на Бургаския АС по т.д.№ 18/2003г. и Решение от 27.11.2003г. на ОС Бургас по гр.д.№ 25/2003г., 2/Нарушава ли се диспозитивното начало в гражданския процес при въвеждане от съда като спорни в производството по чл.422 ГПК факти и обстоятелства, които не са въведени като твърдения на страните и за които те не спорят в съдебното производство. Поддържаната допълнителна предпоставка е по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК-противоречие с Решение № 19 от 30.05.2011г. по гр.д.№ 262/2010г. на Второ г.о. и Решение № 176 от 08.06.2011г. по гр.д.№ 1281/2010г. на Трето г.о.
Без да се поставят правни въпроси се твърди, че незаконосъобразният извод на съда за нищожност на записа на заповед поради наличие на два падежа влиза и в противоречие с ТР № 1/28.12.2005г.; Решение № 133 от 05.07.2013г. по т.д.№ 104/2011г. на Второ т.о.; Решение № 276 по т.д.№ 562/2005г. на Второ т.о. и Решение № 14082 от 07.11.2003г. на ВКС по гр.д.№ 322/2002г. на ТК.
В писмен отговор [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Претендира заплащане на разноските.
За да потвърди решението за отхвърляне на иска за установяване съществуването на вземането по процесния запис на заповед от 03.01.2010г., предявен по реда на чл.422 ГПК, САС е приел, че в документа са посочени два падежа: в титулната част, че е „платим на предявяване“, а в текста, че „падежът на парично задължение е 30.12.2010г.“, поради което на основание чл. 537 във вр. с 486,ал.2 ТЗ, е нищожен. Мотивирал е, че записът на заповед е едностранна формална сделка и наличието в съдържанието му на посочените в закона реквизити предопределя действителността му, поради което причините за посочване на два падежа са ирелевантни; ирелевантна и неподлежаща на тълкуване по реда на чл.20 ЗЗД е и действителна воля на издателя относно падежа. Приел е, че наличието на два падежа е достатъчно, за да обоснове извод за нищожност на менителничния ефект и записът не е годно изпълнително основание за издаване на заповед по чл.417,т.9 ГПК. Изложени са и съображения, че поради нищожността на записа не следва да се обсъжда наведената от ищеца обвързаност на записа с конкретно каузално правоотношение /договор за заем/, както и съображения за невъзможността да се обсъждат твърденията на ищеца за конвертирането на записа в разписка.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване произтича от обстоятелството, че при формулирането на въпросите касаторът не отчита правните аргументи на съда за отхвърлянето на иска- приетата нищожност на менителничния документ поради отразяване в него на два падежа /на предявяване – чл.486,ал.1,т.1 и едновременно с това платим на определена дата – чл.486,ал.1 т.4 ТЗ/ от което следва невъзможността той да послужи като годно основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение. По отношение на тези решаващи правни изводи, правен въпрос не е поставен, а позоваването на допълнителните предпоставки, без обосноваване наличието на главната, не е основание за допускане на касационното обжалване.
Изводът на съда във връзка с първия поставен въпрос е основан на строго формалния характер на сделката с оглед реквизитите й, чието наличие и съдържание следва пряко от текста на документа, и на съждението, че порокът по чл.486,ал.2, предл. първо ТЗ, непосредствено обуславящ нищожността, е непреодолим чрез установяване по реда на чл.20 ЗЗД на „действителната“, вместо обективираната неясна воля относно „действителния“ падеж на поетото задължение за плащане при едновременно посочване плащането да стане на предявяване и на определен ден. Позоваването на допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК е неоснователно, тъй като в приложените решения на Бургаския АС и Бургаския ОС няма произнасяне по този въпрос.
Съгласно ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение; подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение чл.417,т.9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. В това производство ищецът кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект-съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. С оглед на тези задължителни за всички съдилища постановки, неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване и по втория поставен въпрос – изводите на въззивния съд, че независимо от процесуалната позиция на ответника, доказателствената тежест на ищеца включва и установяване редовността от външна страна на записа, са в съответствие с приетото в Тълкувателното решение. Становището на апелативния съд по поставения въпрос е в синхрон и с Решение № 71 от 03.07.2013г. по т.д.№ 444/2011г. на ІІ т.о. – предметът на въведения с иска по чл.422 ГПК правен спор се свежда до установяване на паричното вземане, за което ищецът-кредитор се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на представен в заповедното производство документ по чл.417 ГПК. Когато вземането произтича от документ, чиято формална редовност е условие за действителност на обективираната в него правна сделка и съответно за възникването на вземането, въззивният съд не е ограничен от разпоредбата на чл.269 ГПК да се произнесе относно съществуването на вземането след като извърши самостоятелна преценка за спазване на особените изисквания, които законът поставя към формата и съдържанието на документа.
С оглед изхода на настоящото производство, касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за настоящото производство-сумата 4 549лв. по представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено заплащането й в брой.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 1883 от 14.10.2013г. по т.д.№ 1450/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.
Осъжда Д. С. М. да заплати на [фирма], София сумата 4 549лв. /четири хиляди петстотин четиридесет и девет лева/ разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.