3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702
София, 21.11.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
Членове: ЕМИЛ МАРКОВ
ИРИНА ПЕТРОВА
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 695 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 предл.2 вр.чл.280 ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от [фирма], [населено място] срещу Определение № 270 от 02.10.2012 год. по т.д.№ 818/2012 год. на ВКС-Търговска колегия, състав на Второ Т.О., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството срещу решение № 225 от 11.06.2011г. по въззивно търговско дело № 291/2012г. на Старозагорския окръжен съд.
За да приеме, че депозираната на 16.07.2012г. касационна жалба е недопустима, съставът на Второ Т.О. се е позовал на разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК, поради обстоятелството, че делото е търговско и цената на всеки един от обективно съединените искове е под 10000 лв.
Жалбоподателят счита, че неправилно в обжалваното определение е прието, че предмет на спора са обективно кумулативно съединени искове, всеки от който е с цена под установения в чл.280,ал.2 ГПК минимум. Поддържа, че претендираното вземане за неустойка за забава при плащането по издадени 16 броя фактури, не представлява предявяване на самостоятелни искове. Твърди, че е предявен един иск, за заплащане на неустойка в общ размер на 78 009.83лв., уговорена в т. 21 договор за продажба от 08.05.2008г., въз основа на който са издадени 16 броя фактури. Счита, че спорът е разгледан като първа инстанция от РС в нарушение на правилата за родовата подсъдност, а решението на Старозагорския ОС е постановено и в нарушение и на функционалната подсъдност-обстоятелство, което не било преценено от състава на ВКС в атакуваното определение. Жалбоподателят счита, че то е постановено и в противоречие с разпоредбата на чл.69,ал.1,т.1 ГПК, според която цената на иска се определя от размера на търсената сума, т.е. от общия размер на търсената с кумулативно предявените искове сума.
От насрещната страна-ищецът по спора [фирма] не е депозиран отговор.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
В исковата молба ищецът [фирма] е посочил, че ответникът [фирма], [населено място]-купувач по договор от 08.05.2008г. за продажба и услуги /комплексно обслужване с бетон, инертни материали, механизация и автотранспорт/ не изпълнил поетото в чл.5,ал.1 от договора задължение да заплати в 7 дневен срок задължението си по издадени 16 броя фактури за предоставени стоки и услуги. Позовавайки се на клаузата за неустойка, уговорена за забава в плащанията от страна на купувача, ищецът е посочил размера на неустойката върху главницата по всяка една от 16-те фактури, съобразно периода на забавата. Поискал е ответникът да бъде осъден да заплати суми, всяка от които е под 10 000лв., представляващи неустойка по чл.17,ал.1 от договора за забавено изпълнение на паричното задължение по всяка една от 16-те фактури.
Съдилищата са разгледали и са се произнесли по кумулативно съединени искове за заплащане на неустойка за забава в плащането по всяка една от 16-те фактури, съобразно дните на забавата за плащането по всяка една.
При тези данни, законосъобразно съставът на ВКС е приел, че предмет на касационно обжалване е въззивно решение, постановено по кумулативно съединени искове, всеки с цена под 10 000лв.
Всяка една от претенциите за заплащане на неустойка има самостоятелен спорен предмет: отделно фактическо основание- забава в плащане на конкретна сума по конкретната фактура; и съответно на това, самостоятелно претендирано право-заплащане на уговорения процент неустойка върху съответната сума по фактурата за съответните дни за забава. Това обуславя извода, че спорният предмет за всяко едно от плащанията за неустойка е различен и има белезите на самостоятелен иск. Поради това и размерът на цената иска при кумулативно съединените искове е търсената сума по всеки един от тях. Посочването на обща цена на обективно съединените искове не е основание за друг правен извод.
Преценката на състава на Второ Т.О. е правилна.
Претенцията е за заплащане на неустойки, дължими по търговска сделка. Цената на всеки един от исковете е под 10000 лв. Съобразно изменението на чл.280 ал.2 ГПК (ДВ бр.100/21.12.2010 год.), производството по тези дела е двуинстанционно. Касационната жалба е била депозирана след 21.12.2010 год. и производството по нея не е било висящо към датата на влизане на изменението на ГПК в сила. Към момента на постановяване на въззивното решение е действа редакцията на чл.280 ал.2 ГПК, ограничаваща касационния контрол на търговски дела с цена на иска под 10000 лв., поради което въззивното решение е влязло в сила като необжалваемо от датата на обявяването му, независимо от неправилното посочване в диспозитива му.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 270 от 02.10.2012 год. по т.д.№ 818/2012 год. на ВКС-Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.