1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
София, 16.03.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2220 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 12610/29.03 .2014г., подадена чрез адв.Н. И. и касационната жалба вх.№ 12496/ 28.04.2014г., подадена чрез адв. И. К. като пълномощници на ищеца [фирма], [населено място] против Решение № 290 от 19.04.2014г. по в.т.д.№ 40/2014г. на Варненския ОС, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 2697/2012г. на РС Варна за отхвърляне на предявените срещу [фирма], [населено място] /с предишно фирмено наименование [фирма]/ обективно съединени искове: за заплащане на сумата 20 984.96лв.-цена по чл.44,ал.3 от договор от 06.12.2007г. за присъединяване на обект на потребителя към електроразпределителната мрежа, съставляваща 60% от разходите по проектиране и изграждане на трафопост за обслужване на строяща се многофамилна жилищна сграда в гр.В.Търново, УПИ VI-1197,кв.68, формирана след извършено прихващане; и за осъждане ответника за изпълни задължението си по чл.17 от договора-да присъедини изградените от потребителя съоръжения към електроразпределителната мрежа.
С касационната жалба вх.№ 12610/29.04.2014г. са въведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата като правен е поставен въпросът, по който се иска допускане на касационното обжалване „следва ли по силата на изрична уговорка, възникнала въз основа на договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа, да бъде изпълнено валидно възникналото правоотношение, представляващо насрещно изискуемо задължение между страните”. Поставянето на въпроса е във връзка с бланкетни доводи за несъобразяване на конкретното изпълнение на задълженията на всяка една от страните по договора и неизвършване на обективна, вярна и точна преценка на доказателствата, довело до формиране на неправилни изводи по съществото на спора. В изложението към жалбата се твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по отношение прихващане на насрещни задължения с позоваване на Решение № 106 по гр.д.№ 562/2004г. на Първо т.о., Решение № 834 по гр.д.№ 201/98 на Първо т.о. и в противоречие с практиката на ВКС по отношение на преценката на събраните по делото доказателства като са посочени решенията, цитирани и в касационната жалба като допълнителна предпоставка по поставения там въпрос: Решение № 564 по т.д.№ 214/2007г. на Второ т.о., Решение № 186 по гр.д.№ 914/2007г. на Първо г.о., Решение № 875 по гр.д.№ 431/2005г. на Второ г.о., Решение № 1049 по гр.д.№ 1454/2005г. на 4 г.о. и Решение по т.д.№ 465/2005г.на ВКС. Касационната жалба вх.№ 12496 от 28.04.2014г. е бланкетна с позоваване на всички основания за допускане на касационното обжалване и за отмяна на атакуваното решение като изложение към нея не е представено. С молба от 16.05.2014г. управителят на касатора е заявил, че поддържа само касационната жалба, подадена от адв.И. /вх.№ 12610/29.04.2014г./. Подадената на 26.05.2014г. /трета по ред/ касационна жалба вх.№ 15094 е просрочена.
Постъпил е подробен писмен отговор от [фирма].
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
С въззивното решение е прието, че предмет на делото са искове по чл.79 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сума, дължима по силата на чл.44,ал.3 от договора за присъединяване на потребител към електроразпределителната мрежа от 06.12.2007г., претендирана в размер на 20 984.96лв. и формирана след извършено от ищеца с исковата молба изявление за прихващане на двустранно дължими суми по договора, както и за осъждане акционерното дружество да изпълни задължението си по чл.17.1 от договора-да присъедини изградените от потребителя съоръжения към съществуващата електроразпределителна мрежа. Исковете са отхвърлени по съображения, че ищецът, в чиято доказателствена тежест е, не е установил извършването на възложените с договора в негово задължение дейности по премахване на предишния трафопост и изграждането на новия, като същевременно са налице данни, че ответникът е заплатил цената за изграждането на трафопост „БКТП и кабелно захранване” по фактура № 124 от 18.02.2008г. на стойност 44 900лв.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване произтича от липсата на характеристиката на правни на въпросите, посочени в касационна жалба вх.№12610/29.04.2014г. и изложението към нея. Първият въпрос е неясен, както и хипотетичен- отговорът му произтича от преценката за доказаност изпълнението на конкретно поети договорни задължения задължения, а останалите са твърдения за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при преценката на доказателствата. Несъгласието на касатора с изводите в обжалваното решение не може да послужи като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, а липсата на ясно формулиран правен въпрос с характеристиките, очертани в т.1 на ТР № 1/10.02.2010г. на ОСГТК на ВКС сама по себе си изключва възможността за допускане на обжалването за проверка на правилността на въззивното решение. При ненадлежно посочен правен въпрос, безпредметно е обсъждането дали съществуват допълнителните предпоставки по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК, на които касаторът се позовава. Приложеното с молба от 10.03.2015г. Решение № 45/28.03.2014г. по т.д.№ 1882/2013г. на І т.о. е относимо към фактите по спора-т.е. към правилността на решението. При излагане на становището си за пороците на решението и тезата за основателност на претенциите, жалбоподателят не съобразява установената практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по релевантния за спора материалноправен въпрос. С решение № 7 от 04.02.2014г. състав на Второ т.о по т.д.№ 59/2013г. е дал отговор, че отказът на енергийното предприятие /преносно или разпределително/ да плати на потребителя уговорения процент от стойността изградените от последния съоръжения за присъединяване, претендирана само въз основа на поето задължение по договора, но без страните да са сключили договор за изкупуването на съоръженията, е основателен. В процесния договор такова задължение е въведено с разпоредбата на чл.29, а ищецът не е изложил доводи за изпълнението му. Касаторът игнорира и въведеното от ответника с отговора на исковата молба възражение-че по силата на чл.23 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. /за присъединяване на производители и потребители на електроенергия към преносната и разпределителните електрически мрежи/, когато съоръженията са изградени от потребителя, те се поставят под напрежение след прехвърляне на собствеността върху съоръженията.
Разноски за производството не се присъждат, тъй като такива не са поискани от ответната страна.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 290 от 19.03.2014г. по в.т.д.№ 40/2014г. на Варненския ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.