1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№347
София, 11.04. 2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осми април през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1048 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу Решение № 3580 от 21.05.2012г. по гр.д.№ 14433/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ „г” въззивен състав, с което след отмяна на първоинстанционното решение по гр.д.№ 18544/2010г. на СРС в частта за отхвърлянето на установителния иск, предявен от [фирма], София за сумата 12 478.50лв., е постановено друго, с което е признато за установено на основание чл.422 ГПК в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 11 880лв. без ДДС-възнаграждение по договор за изработка на предадените на 28.08.2008г. 6 броя тотеми /вътрешни тотеми по индивидуален дизайн/, както и сумата 598.50лв. без ДДС възнаграждение за изработката на 3 500 броя книжки с лика на Д. Д., предадени на 28.08.2008г., ведно със законната лихва от 12.01.2012г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1204/2010г. на СРС.
Въззивният съд е приел за установено, че страните са имали трайни търговски отношения по Рамков договор от 20.03.2008г. за рекламно обслужване с възложител ответника и изпълнител ищцовото дружество, по силата на който възложителят отправя писмено запитване; получава писмена оферта на изпълнителя, съдържаща проект за бюджета и срокове за изпълнение; следва писмено одобрение на офертата от възложителя чрез изпращане на възлагателно писмо или поръчка; и писмено потвърждение на получаването на заявените стоки и услуги. Съгласно договора, тази кореспонденция е могла да бъде извършвана по електронната поща, както е осъществена и при договаряне изработването на 6-те тотема, предмет на предявения иск. Софийски градски съд е приел за установено наличието на валидно възникнала облигационна връзка по договора за изработка на 6 тотема, както и предаването на изработеното на 28.08.2008г. на възложителя, чрез служителя Р. З., чието качество на директор отдел „Маркетинг” за процесния период не е било оспорено от ответника. Приел е за установено и наличието на договорена- възложена и изпълнена работа по изработването на 3 500 бр.книжки с лика на Д. Д., приети с протокол от 27.08.2008г. от служител при ответника И. Ч.- офис администратор през процесния период. За неоснователни са счетени възраженията на ответника, че не е налице облигационна връзка по изработката на двата продукта /тотеми и книжки/, тъй като Р. З., която е водела кореспонденцията по поръчките и е приела изработеното по една от тях не е законен представител на дружеството, не е била упълномощена да го представлява и да го обвързва с действията си. Изложени са съображения, че трудовите функции на З. в качеството й директор на отдел „Маркетинг” на дружеството-възложител за процесния период презумптивно включват и отправяне на запитвания, получаване на оферти, възлагане на поръчки и потвърждаване получаването на заявени стоки и услуги по сключения договор за рекламно обслужване. Въззивният съд е изложил мотиви, че не са представени доказателства в подкрепа на твърденията на ответника, че той е възразил своевременно и надлежно съгласно чл.301 ТЗ относно представителната власт на З. при извършването на действия относно поръчките на тотемите и книжките. Въз основа на тези изводи е прието, че установителният иск за дължимост на възнаграждението на изпълнителя за двете поръчки по издадената от него фактура № 120 от 17.09.2008г. е основателен.
В касационната жалба се поддържа, че решението в частта за уважаването на иска е постановено при нарушенията по чл.291, т.3 ГПК, поради което следва да бъде отменено. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че съдът е тълкувал длъжностната характеристика на Р. З. без тя да е представена по делото, както и с житейска логика обосновал връзката между рекламна и маркетингова дейност, игнорирал е императивните норми относно представителната власт на юридическото лице, която винаги възниква въз основа на мандат, неправилно приложил разпоредбата на чл.301 ТЗ при наличие на доказателства за противопоставяне на търговеца чрез законния му представител на действията, извършени без представителна власт; противно на трайната съдебна практика приел, че неосчетоводяването на фактура, с която е фактурирано възнаграждението по двете процесни поръчки в счетоводството на възложителя не може да се тълкува като конклудентно действие по противопоставяне, съгласно чл.301 ТЗ. Във връзка с посоченото, формулира материалноправните въпроси, които според него са разрешени от въззивния съд и са обусловили изводите му- може ли трето лице, извън законния представител на дружеството да го представлява пред трети лица, без да е налице изрично упълномощаване от законния представител, респ. от Съвета на директорите при правно организационна форма АД; възможно ли е да се прави извод за представителна власт, въз основа на житейска логика без по делото да са ангажирани доказателства за длъжностната характеристика на лицето; липсата на осчетоводяване на фактурата в счетоводството на дружеството и наличието на изрично противопоставяне от страна на търговеца, че са налице действия без представителна власт, достатъчни доказателства ли са за оборването на презумпцията по чл.301 ТЗ. Поддържа че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата / основание по т.1 и т.2 на чл.280,ал.1 ГПК/, като се позовава на Решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д.№ 454/2008г. на ІІ т.о. на ВКС, в което е прието, че търговецът е узнал за действията на подписалите фактури лица, които не са били упълномощени от него, чрез включването на фактурите в дневниците за покупките, частичното плащане по тях и др., поради което е налице потвърждаване действията им; на Решение № 1022 от 11.05.2006г. по т.д.№ 313/2006г. на ВКС, което касае същата хипотеза на непротивопоставяне на търговеца; на Решение № 206 от 19.11.1997г. по ф.д.№ 203/97 V г.о. на ВКС, в което е прието, че отделният член на СД не е оправомощено лице по смисъла на чл.494,б.”а”ГПК-отм.
Поставен е и процесуалноправен въпрос – необсъждане от съда на факта, че длъжностна характеристика на Р. З. не е представена и същевременно направен извод, че тя може да приема изпълнение от името на възложителя. Позовава се на допълнителната предпоставка на т.2 на чл.280,ал.1, ГПК-противоречие с Решение от 23.03.2010г. на ОС Сливен по в.гр.д.№ 668/2009г. на І го. по спор за отмяна на заповед за уволнение по който са обсъждани задълженията на работника с оглед длъжностната му характеристика и на Решение № 1022 от 11.06.2006г. по т.д.№ 313/2006г. на ВКС.
От насрещната страна –ищеца [фирма] е постъпил отговор на касационната жалба, с който се оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Претендира се заплащането на адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима, но е неоснователно искането за допускане на касационното обжалване.
Първият поставен от касатора материалноправен въпрос свързан с представителството на търговец- Акционерно дружество от лице, което не е изрично упълномощено от овластения за това орган на дружеството е неотносим към изводите на въззивния съд, който е приел, че правомощието на Р. З. да извършва от името на възложителя дейностите по рамковия договор за рекламно обслужване следва от нейните задължения като директор маркетинг на дружеството-възложител. Изложените от съда съображения не са в смисъл, че дружество може да се представлява от лице, което не е овластено по надлежния ред и то може да обвързва дружеството като страна по облигационни правоотношения. Това е видно и от втория посочен от касатора материалноправен въпрос: дали за наличието на представителна власт може да се съди въз основа на житейска логика без да е представена длъжностна характеристика на служителя на търговеца, който е сключил договора от негово име. Така поставен този въпрос обаче не е правен, а фактологически, тъй като отговорът му е предопределен от обсъждането на фактите по делото, поради което той не може да бъде общо основание за допускане на касационното обжалване.
Извън изложеното и във връзка с поставените въпроси, следва да се имат предвид мотивите на въззивния съд, който не е аргументирал, че лицето, назначено като директор маркетинг при възложителя по рамков договор за рекламно обслужване разполага с обща представителна власт по отношение на дружеството. Касаторът игнорира обусловилите изхода на спора изводи на съда: че в хода на изпълнението на рамковия договор за периода 22.01.2008г. до 17.09.2009г. именно Р. Д. е изпълнявала дейностите по отправяне на запитване, приемане на офертата на изпълнителя, приемане на изработеното по поръчките и именно тя е подписала фактурите, въз основа на които възложителят е извършил плащанията в размер на 620 319.78лв.- възнаграждение на изпълнителя по други /извън процесните/ поръчки, реализирани за този период. Осъщественото плащане като следствие на дейностите на Д. по възлагането и приемането на поръчките за периода 22.01.2008г.-17.09.2008г. в рамките на общия договор от името на възложителя е основанието за извода за наличието на представителна власт.
Третият материалноправен въпрос за осчетоводяването на фактурата или липсата на осчетоводяването й като доказателство за потвърждаване, респ. за противопоставяне на извършени без представителна власт от името на търговец действия в контекста на разпоредбата на чл.301 ТЗ не е разглеждан от въззивния съд. СГС не е излагал доводи по възражението на ответника и касатор, че липсата на осчетоводяване на фактурата, с която е фактурирано възнаграждението на изпълнителя в счетоводството на възложителя означава противопоставяне, „неприемане” на действия без представителна власт. Необсъждането на това възражение може да бъде само основание за касационно обжалване на решението по чл.284, ал.3,предл. последно ГПК, но не и основание за допускането му до касационно обжалване.
Следващата част на формулирания материалноправен въпрос дали изричното противопоставяне от страна на търговеца, че са налице действия без представителна власт е достатъчно доказателство за оборването на презумпцията по чл.301 ТЗ предпоставя отговора на въпроса дали това изрично противопоставяне на търговеца е установено по безспорен начин. Касаторът не посочва правен въпрос по този релевантен за спора факт и въпроси относими към решаващите изводи във въззивното решение: че представените от ответника доказателства сочат, че едва на 12.09.2008г. и на 18.09.2008г.- след приемането на процесните поръчки /приети през м.август 2008г./, възложителят е уведомил изпълнителя, че „Р. Г. не е упълномощен представител на [фирма] съответно с електронно писмо и нотариална покана.
Поставеният от касатора като процесуален въпрос не може да обуслови допускането на касационното обжалване поради липсата на характеристика на правен такъв. Посоченото от касатора е основание за касиране на решението, но не и основание за допускането му до касационно обжалване.
Поради липса на общото основание за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора въпроси, съставът на ВКС не обсъжда допълнителните предпоставки посочени по т 1. и т.2 на чл.280,ал.1 ГПК.
Касаторът следва да заплати на ответната страна поисканите и доказани разноски за настоящото производство по представения договор за правна защита и съдействие от 17.10.2012г., в който е отразено заплащането на адвокатското възнаграждение от 1 800лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № срещу Решение № 3580 от 21.05.2012г. по гр.д.№ 14433/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ „г” въззивнен състав в осъдителната му част.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на [фирма], София сумата 1 800лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2
ЧЛЕНОВЕ: 1
2