7
7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
София, 22.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на десети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3467 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца П. Г. Б. против Решение № 1156 от 09.06.2014г. по в.гр.д.№ 681/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав. С него е отменено решението по гр.д.№ 8123/2011г. на СГС, 9 състав за уважаването на иска за унищожаване на договор от 02.04.2008г. за покупко-продажба на лек автомобил „Фиат”, модел „Линеа” с двигател № 350А10004322834 и рама № ZFA 32300003075639, сключен с ответника-продавач [фирма] поради измама /умишлено поддържано заблуждение от официалния представител на България на автомобили-италианско производство относно произхода и качеството на автомобила/ и предявеният иск с правно основание чл.29,ал.1 ЗЗД е отхвърлен. Разгледан е и е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл.28,ал.1 ЗЗД-за унищожаване на същия договор поради грешка относно произхода и качеството на закупената вещ.
В касационната жалба се поддържа искане за отмяна на решението като неправилно на всички основания по чл.281,т.3 ГПК и постановяване на друго за уважаването на главния иск, а в условията на евентуалност-уважаването на иска за унищожаване на договора поради грешка в предмета или връщането на делото за ново разглеждане.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени първа група материалноправни въпроси, свързани с разпоредбата на чл.29,ал.1 ЗЗД: 1/Налице ли е измама, когато дадена страна е напълно наясно със съдържанието на договора който сключва, но действа под влияние на невярна представа, поддържана умишлено от другата страна относно факти и обстоятелства, невключени в договора, но от съществено значение за годността и техническите характеристики на самата вещ; налице ли е измама когато страната е била подведена от насрещната за произхода-страната и фирмата производител на моторното превозно средство, както и когато съзнателно е премълчала определени съществени за ползването на вещта факти, които обаче са мотивирали купувача да сключи договора. Въведената допълнителна предпоставка е т.1 на чл.280,ал.1 ГПК-противоречие на обжалвания съдебен акт на САС с решенията по гр.д. №243/2012г. на 3 г.о., т.д.№ 63/2011г. на 1 т.о., и т.2 на чл.280,ал.1 ГПК-противоречие с решението по гр.д.№ 3476/2007г. на 3 г.о. 2/ Унищожаема ли е поради измама двустранната сделка когато погрешната представа на една страна за определени обстоятелства, въздействали върху волята й при вземане на решение за договорянето, се дължат на умишлено въвеждане в заблуждение от другата страна с цел подтикване към това решение при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280 ГПК-противоречие на обжалваното с решението по гр.д.№ 1025/2012г. и 472/2010г. и двете на 4г.о. При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК са поставени въпросите: Само изрично посочените в договора, чието унищожаване се иска характеристики и фактически качества на вещта-предмет на сделката ли са меродавни за гражданскоправната измама и вземат ли се под внимание онези обстоятелства, които макар не определени /вписани/ в договора, са свързани с предмета на сделката и са обусловили волята на лицето за сключването му/3/; За определяне на сключена сделка като порочна поради измама или грешка, от значение ли са преддоговорните отношения, които страните са имали по повод на сключването й./4/
ІІ. Във връзка с предявения евентуален иск са поставени въпросите: Обхващат ли се от съдържанието на грешката всички качества и характеристики на вещта-предмет на договора, за които е налице несъответствие между представите на купувача и тяхното действително фактическо състояние и които са от съществено значение за купувача при формиране на неговата воля за сключване на договора/5/ при първата допълнителна предпоставка на чл.280 ГПК-противоречие на обжалваното с решенията по гр.д.№ 950/2011г на 1г.о. и гр.д.№ 472/2010г. на 4 г.о. и Дали съзнаваното несъответствие в представата на сключващия договора с действителната обстоятелства, свързани с предмета на договора и имащи значение за формирането на волята му, независимо от техния характе, са правнорелевантни за унищожаемостта при грешка по чл.28, ал.1 ЗЗД /6/ като се поддържа, че за гражданскоправната грешка са от значение не само правните, но и фактическите качества на вещта относно които страната е формирала погрешна представа, подтикнала я към волеизявлението за сключване на договора. Поддържаната допълнителна предпоставка е по т.2 на чл.280 ГПК-формирана противоречива практика по въпроса с позоваване на решенията по гр.д.№ 5856/2010г. на РС В.Търново, по по гр.д.№ 2229/2912г. на РС Кюстендил и № 1168/2011г. на АС Пловдив. Поставени са и трета група процесуалноправни въпроси, които според касатора са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС /т.19 на ТР 1/04.01.2001г., решенията по гр.д.№ 421/2009г. на 4 г.о., по гр.д.№ 652/2011г. на 2 г.о., по гр.д.№ 1416/2010г. на 3 г.о./: Съществува ли задължение за въззивната инстанция да изложи в мотивите всички фактически констатации и правни изводи, обосноваващи крайния извод, намерил отражение в диспозитива на решението; Допустимо ли е въззивният съд да дава тълкувание на определен термин без да се ръководи от цялостно изложените в исковата молба фактически твърдения-следва ли да се възприема даденото от въззивната инстанция тълкувание на думата”произход на МПС” без да се извежда нейното съдържание от изложените в исковата молба факти и без да се държи сметка за правилата на фактическата логика и научно теоретичните знания с твърдението, че от мотивите на САС не ставало ясно въз основа на какви доказателства съдът обвързал произхода на конкретния автомобил единствено с неговата марка, който извод бил несъобразен с изложените твърдения на ищеца и даденото от вещите лица разяснения, че марката „Линея” се прави 2007г. в държавата Турция в завод в [населено място], който е производителя на автомобила.
Писмен отговор от ответната страна не е постъпил в срока по чл.287 ГПК.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е констатирала, че са предявени за съвместно разглеждане обективно евентуално съединени искове по чл.29, ал.1 и чл.28, ал.1 ЗЗД, с които ищецът цели унищожаване на сключения на 02.04.2008г. договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „Фиат”, модел ”Линеа”, предаден му с протокол от 11.04.2008 г., като твърди, че продавачът [фирма] е злоупотребил с доверието му и го е измамил за произхода на вещта, която заблуда е поддържана до 14.06.2011г., когато писмено поискал да му бъде върната платената цена. Обсъдено е, че с предявения иск за недействителност на сделката се оспорва даденото съгласие за закупуване на лек автомобил марка „Фиат”, с посочените параметри, като се излагат твърдения за умишлено въвеждане в заблуждение по отношение действителния произход на вещта и съответствието й със стандартните характеристики на същия модел автомобили; че съображенията на ищеца са свързани с липсата на съгласие да закупи италианска марка автомобил, който не произведен на мястото, от което произхожда марката. Отразено е, че евентуалното искане е за унищожаване на договора, поради грешка в съществените качества на вещта към момента на сключването му. Съобразено е, че ответникът с писмен отговор е оспорил исковете, поддържайки, че сделката е действителна и няма основание да се приеме, че купувачът е измамен или е бил в грешка, тъй като към деня на сключване на договора е бил запознат с основните характеристики и качества на предлагания автомобил, което го е мотивирало да го закупи без да е бил заблуждаван за мястото на производство. Прието за установено от фактическа страна, че по силата на договора от 02.04.2008г., ответното дружество-официален вносител на италиански автомобили за България е доставило и предало на 11.04.2008г. лекия автомобил, че колата е закупена с гаранционен срок на производителя, без в документацията да се посочва изрично мястото на производство. Обсъдена е констатацията в заключението на техническата експертиза, че посочената марка леки автомобили се произвеждат в заводите в Република Турция, които са съвместна разработка, като двигателят е на марката „Фиат”, колата отговаря на издадените сертификати за произход и качество, без които не може да се регистрира на територията на Европейския съюз. Посочено е, че според вещите лица възникват съмнения за качеството на извършения след закупуването на автомобила /през 2010г./ ремонт на двигателя на автомобила в сервиз на ответника. За основен спорен въпрос е счетен този дали липсата на информация за произхода на автомобила е основание за унищожение на договора за покупко-продажба, поради измама като е мотивирано, че поръчката от 07.02.2008 г. и подписаният договор за покупко-продажба са документите, в които ищецът е посочил изрично какъв автомобил иска да получи срещу определената от продавача цена. Констатирано, че от тези писмени документи е видно, че страните не са поставяли и разисквали въпроса за произхода на автомобила от гледна точка на фактическото му производство и е обосновано, че от тези книжа е видно, че договорът е сключен при ясни условия. Изведено е, че доводите на ищеца, че не е дал съгласие автомобилът да бъде произведен на територията на друга държава, извън мястото, където се предполага че се намира седалището на собственика на марката „ФИАТ”, са несъстоятелни. Изложените съображения са, че въпросът за произхода на определена марка автомобили безспорно е от значение за купувача, но неправилно се възприема от ищеца като идентичен с въпроса за мястото на производството им, тъй като при договаряне за т.н. произход на лекия автомобил, е от значение само произходът на марката. Обосновано е, че значението на мястото на производство на вещта няма значение за произхода автомобила в неговия юридически смисъл; това може да бъде предмет на предварителна информация, но тя не е свързана с характеристиките на вещта и параметрите на отделните компоненти в нея. Обсъдено е, че не са представени доказателства, свързани с основния правнорелевантен факт, който би обусловил умишлено въвеждане в заблуждение-че характеристиките на лекия автомобил в изпълнената поръчка от официалния представител за България се различават от уговореното с представителите на ответната страна и дадената от тях информация е мотивирала ищеца да подпише договора. Счетено е, че евентуалните недостатъци на вещта /които са приети за безспорно установени като проявени в гаранционния срок на експлоатация на автомобила/ са основание за ангажиране на договорната отговорност на продавача и производителя, но не са основание да се унищожи договора, поради измама, по смисъла на чл.29, ал.1 ЗЗД. При извода за неоснователност на главния иск е разгледан евентуалният иск за унищожаване на договора поради грешка в предмета-чл.28, ал.1 ЗЗД. Посочено е, че грешката е основание за унищожение на договора, когато се отнася до съществени качества на същия, но е счетено, че този фактически състав не е налице, тъй като ищецът е поискал да придобие вещ с определени характеристики и произход, което е потвърдил с подписания от него договор и със заплащането на цената, а ответникът е доставил исканата марка лек автомобил с параметри и сертификати за качество, каквито са били договорените. Обстоятелството, че през време на експлоатация на автомобила са констатирани технически неизправности от купувача, възразил, че отделните параметри /конкретно разходът на масло/ не съвпадат с очакванията му за този тип автомобили, е счетено за недостатъчно за обосноваване на извод за грешка при сключване на договора. Мотивирано е, че техническите характеристики на закупената вещ отговарят за този клас и марка автомобили и такъв е доставеният, поради което не е налице грешка, която да е основание за унищожение на договора, по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗЗД.
Становището на състава на ВКС, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по първите два материалноправни въпроса, свързани с приложението на разпоредбата на чл.29, ал.1 ЗЗД произтича от поставянето им в контекста на доказаност на факти, които въззивната инстанция изрично е приела за неустановени в процеса: „действие под влияние на невярна представа, поддържана умишлено от другата страна”; „подвеждане за произхода-страната и фирмата-производител”; „премълчаване на съществени за ползването на вещта факти”; „ умишлено заблуждение с цел подтикване към сключване на договора…”. Във въпросите са въведени спорните по делото и неприети за доказани от въззивния съд факти в твърдения от касатора смисъл. В този смисъл поставените като правни проблеми не са разрешени от въззивния съд, който е основал изводите си въз основа на приети за доказани противоположни данни.
Отсъствието на добросъвестност в хода на преддоговорните отношения поражда самостоятелно основание за търсене на отговорност за вреди /чл.12 ЗЗД/, но касаторът-ищец не се е позовавал на този състав в обстоятелствената част на исковата молба, поради което и третият въпрос е хипотетичен. Неясен е въпросът в частта относно „обстоятелствата за предмета на сделката, но неопределени и невписани в договора”. Следва да се посочи, че въззивната инстанция подробно е коментирала събраните по делото доказателства, включително и гласните и въз основа на анализа им е обосновала, че не е установено при договарянето страните да са поставяли и разисквали въпроса за произхода на автомобила от гледна точка на фактическото му производство. Отсъствието на основанията за допускане на обжалването по втората група материалноправни въпроси относно фактическия състав на грешката като основание за унищожаване на договора произтича от поставянето им отново в контекста на фактите, твърдени от касатора-„качества и характеристики на вещта”, „предмета на договора” при ясно изразено от въззивния съд становище, че искането за унищожаване поради грешка е неоснователно именно поради това, че не е доказано наличието на такава относно съществените качества на вещта-доставеният автомобил е с характеристики и произход, каквито ищецът е поискал с договорените параметри и сертификати за качество.
Третата група не са процесуалноправни въпроси, а твърдения за допуснати процесуални нарушения при обосноваването на приетата за установена по спора фактическа обстановка и на правните изводи по съществото на спора. Несъгласието на касатора с изводите на САС: че въпросът за произхода на определена марка автомобил неправилно се възприема от ищеца като идентичен с въпроса за мястото на производството; че значението на мястото на производство на вещта няма значение за произхода автомобила в неговия юридически смисъл; че при договаряне за т.н. произход на лекия автомобил, е от значение само произходът на марката, не може да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване. Липсата на формулиран въпрос с характеристиката на правен по смисъла на т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК обуславя невъзможността за допускане на касационното обжалване. Необосноваването на такъв въпрос е достатъчно основание за отричане допустимостта на факултативния касационен контрол, като ВКС не е длъжен да го изведе от твърденията на страната и доводите и за неправилност на решението, което предпоставя и необсъждането на посочените от касатора допълнителни предпоставки. Отделен е въпросът, че твърденото противоречие на решението на САС със задължителната за него практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК не е налице. Не се констатира и сочената противоречива практика на съдилищата по втората група въпроси за приложението на разпоредбата на чл.28,ал.1 ЗЗД.
Разноски за насрещната страна не следва да се присъдят.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1156 от 09.06.2014г. по в.гр.д.№ 681/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.