3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№17
София, 16.01. 2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на трети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 231 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. Й. Б. срещу тази част от Решение № 212 от 17.10.2011 год. по т.д.№ 251/2011 год. на Варненски апелативен съд с която е приет за неоснователен за сумата над 35000 лв. предявеният от него срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 ЗЗД.
В частта с която искът срещу застрахователя е бил уважен до размера на тази сума, като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила.
ЗК [фирма] е представил по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор в който се съдържа становище, че не е налице нито едно от основанията по чл.280 ал.1 ГПК.
Обстоятелството, че в рамките на касационното производство, по отношение на този ответник е настъпила промяна – преобразуване чрез вливане в приемащото дружество [фирма], който е и негов универсален правоприемник е без значение за настоящата фаза на процеса.
Ответникът по касация Д. И. Х., чрез представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК е изразил становище по неоснователността на жалбата и искането за допускане на касационен контрол. Претендира разноски.
Наследодателят на ищеца е пострадала в резултат на ПТП на 01.04.2009 год. Позовавайки се на това, че увреждащият автомобил „Форд” мод.”Ескорт” с ДК [рег.номер на МПС] е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗК [фирма], В. Б. е предявил срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80000 лв. и обезщетение за забава в размер на 7400 лв.
При условията на евентуалност е предявил и иск с правно основание чл.45 ЗЗД срещу водача на увреждащия автомобил Д. Х..
Ответниците са направили възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че в качеството на пътник в лекия автомобил, Й. Б. не е поставил предпазния си колан. Поради това, при рязка маневра на неправоспособния водач, който не е могъл да овладее автомобила, пострадалият е изпаднал от задната врата и е бил прегазен.
Първоинстанционният съд е приел съпричиняването за недоказано. Уважил е иска за неимуществени вреди изцяло, ведно с обезщетение за забава до претендирания размер, считано от датата на деликта. Сезиран с въззивната жалба на ЗК [фирма], съставът на ВнАС е счел, че съгласно критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, обезщетението би следвало да бъде в размер на 70000 лв. Редуцирал го е съобразно степента на съпричиняване, която е определил на 50%.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. Няма конкретно формулирани значими правни въпроси, съобразно критериите на т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГК на ВКС. Посоченият от касатора въпрос “дали правилно въззивният съд се е самосезирал при събирането на доказателства” по естеството си съставлява твърдение за допуснато нарушение на процесуалния закон – основание по чл.281 т.3 ГПК. Същото се отнася и до твърдението за необсъждане на релевантни за прилагане на критерия за справедливост доказателства. Основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК се свързва с “въпроса за съпричиняване при настъпване на вредоносния резултат, чието решаване е в интерес на точното прилагане на закона”.
Представени са решения на гражданската, наказателната и търговската колегии на ВКС, необжалваемо решение на Пловдивския окръжен съд и обжалваемо решение на Великотърновския апелативен съд. С тези решения съдилищата са се произнесли по сходни казуси при различна преценка относно размера на обезщетението и съпричиняването на вредоносния резултат.
Настоящият съдебен състав счита, че не е налице което и да е от основанията по чл.280 ал.1 ГПК по отношение на въпросите, свързани с критерия за справедливост и за съпричиняването.
Както неколкократно е посочвал ВКС, критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението, са специфични за всеки отделен случай, и не е и възможно формирането на единен критерий за размер, валиден при всички разглеждани от съдилищата спорове. В случая, обаче, този въпрос няма и качеството на обуславящ.
Това е така, поради обстоятелството, че въззивният съд е възприел като справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди приблизителният размер посочен от ищеца. Присъждането на половината от тази сума не се дължи на неправилното прилагане на чл.52 ЗЗД, а на редукцията на обезщетението, вследствие прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД. А дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат или не е въпрос свързан с конкретните факти при всеки отделен случай и доказването им.
Становището на настоящия съдебен състав е, че липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол. Касаторът ще следва да заплати на ответника по касация Д. Х. направените по делото разноски за настоящата инстанция, възлизащи на 250 лв., съобразно представеното пълномощно на адв.С. и отразеното в него заплатено възнаграждение.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 212 от 17.10.2011 год. по т.д.№ 251/2011 год. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА В. Й. Б. с ЕГН-[ЕГН] да заплати на Д. И. Х. с ЕГН-[ЕГН] сумата 250 лв. (двеста и петдесет лева), представляваща разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.