Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
София, 28.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на девети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2338 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. И. С. и И. П. С. срещу Решение № 105 от 10.03.2015 год. по гр.д.№ 1008/2015 год. на Старозагорския окръжен съд с което е потвърдено Решение № 575 от 04.11.2014 год. по гр.д.№ 1061/2014 год. на Казанлъшкия районен съд. С това решение, първоинстанционният съд е уважил предявеният от [фирма] срещу П. С. и И. С. иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на договор за дарение на 1/6 ид.ч. от недвижими имота – апартамент и гараж, находящи се в сградата на [улица] [населено място], материализиран чрез нот.акт № 196 от 08.09.2011 год. на нотариус с рег.№ 097.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си представител е изразил становище, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Поискал е присъждането на разноски.
Качеството на [фирма] като кредитор на П. С. по договор за заем, сключен на 01.11.2010 год. е било безспорно. Безспорно е, че жилищният имот от който е била дарена 1/6 ид.ч. е бил единствен за дарителя, както и че надареният И. С. е негов баща.
Последователно подържаната теза на ответниците-касатори е, че имотът е несеквестируем, тъй като е единствен за прехвърлителя. Освен това, кредиторът [фирма] няма да може да събере вземането си, като насочи изпълнение върху имота.
За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на СтЗОС е приел, че разпореждайки се с част от имота, Длъжникът П. С. се е лишил от облагите на несеквестируемостта.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторите сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Съдържанието на изложението възпроизвежда твърдението по касационната жалба, че решението на СтЗОС е неправилно. Няма какъвто и да било правен въпрос, съобразен с критериите, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС и такъв не може да бъде изведен от съдържанието на изложението, което е пречка за допускане на факултативния касационен контрол.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника ще следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски, възлизащи на 400 лв., съобразно заплатеното адв.възнаграждение.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 105 от 10.03.2015 год. по гр.д.№ 1008/2015 год. на Старозагорския окръжен съд.
ОСЪЖДА П. И. С. с ЕГН-[ЕГН] и И. П. С. с ЕГН-[ЕГН] да заплатят на [фирма] с ЕИК-833066439 сумата 400 лв. (четиристотин лева).
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.