2
Определение по т.д.№ 2421/2014 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
София, 10.03.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шести март през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 2421 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Постъпила е молба от [фирма]- ответник по касация, който твърди, че с определението си от 14.10.2014 год. с което е прекратено производството по касационната жалба на [фирма], ВКС не се е произнесъл по искането му за присъждане на разноски за касационната инстанция, въпреки, че то е направено своевременно с отговора по чл.287 ал.1 ГПК и са представени доказателства за заплащане на договореното адв.възнаграждение в размер на 1055.90 лв.
В отговора по чл.248 ал.2 ГПК дружеството-молител сочи, че липсва основание за присъждане на разноски, тъй като не е представен списък по чл.80 ГПК. В случай, че искането бъде счетено за допустимо и основателно, [фирма], чрез процесуалния си представител прави възражение за прекомерност.
Становището на настоящия съдебен състав е, че молбата е допустима и основателна.
С определението си, съставът на ВКС-ТК действително е пропуснал да се произнесе по присъждането на разноски за настоящата инстанция в полза на ответника. Касационната жалба е оставена без разглеждане, поради това, че е била насочена срещу въззивен акт, постановен по реда на чл.240 ГПК. Разноските са били поискани своевременно от [фирма] с отговора по чл.287 ал.1 ГПК и е бил приложен документ за плащането им. Вярно е, че няма приложен списък по чл.80 ГПК, но в случая се касае не за изменение на вече присъдени разноски, а за начално произнасяне по искането – т.8 на ТР № 6/2013 год.
Разноските на ответника по касация пред настоящата инстанция възлизат на 1055.90 лв. – заплатено адв.възнаграждение. Настоящият съдебен състав счита за основателно възражението по чл.78 ал.5 ГПК. Производство пред касационната инстанция не се е развило, като следва да се отбележи, че и доводите, съдържащи се в отговора по чл.287 ал.1 ГПК са без значение, доколкото касаят основанията по чл.280 ал.1 ГПК и съществото на спора. Както бе посочено по-горе, касационната жалба е счетена за недопустима, поради това, че въззивният съд се е произнесъл по жалба срещу неприсъствено решение и актът му е окончателен, както изрично е посочено в закона.
Поради това, ще следва да бъде присъден минимумът за отговора на жалбата, съобразно чл.9 вр.чл.7 от Наредбата за адв.възнаграждения, а именно – 300 лв.
Предвид на горното като счете, молбата за основателна, ВКС – Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА на основание чл.248 ГПК [фирма] с ЕИК да заплати на [фирма] с ЕИК сумата 300 лв. (триста лева), представляваща направени по делото разноски пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.