3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
С., 27.06.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 506 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 136 от 26.03.2012 год. по т.д.№ 1237/2010 год. на Пловдивския апелативен съд с което е отменено Решение № 40 от 29.07.2010 год. по т.д.№ 119/2009 год. на Старозагорския окръжен съд и са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, предявени от [фирма] срещу [фирма] [населено място].
Ответникът по касация [фирма] [населено място] не е представил писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
Твърдението по исковата молба е, че вземанията произтичат от извършени от ищцовото дружество строително-ремонтни работи по договори за изработка (подвид „строителство), сключени през 2005 год. по реда на „Наредба за малки обществени поръчки”. Задълженията са, материализирани в 3 бр. фактури, като искането е за заплащане на неиздължения остатък по тях, ведно с обезщетение за забава. Общият размер на претендираната сума е 189366.27 лв.
Последователно подържаната теза на [фирма] е, че не дължи исковата сума, тъй като строително-ремонтните работи на обектите в [населено място], [населено място] и ПС”Бял извор” не са били извършени от изпълнителя по договора за обществена поръчка [фирма], а от работници на възложителя, с негова техника и материали. Документалното им оформяне, като извършени от [фирма] е за заобикаляне на реда за обществени поръчки и с неправомерно усвояване на общински средства. Първоинстанционният съд е приел, че исковете са основателни, а възраженията на ответника – недоказани. Сезиран с жалбата на ответника по иска, състав на Пловдивския апелативен съд, въз основа на представените по делото писмени доказателства и събраните от него гласни такива е приел, че исковете са неоснователни.
Заявеното в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Формулирани са два обуславящи по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК процесуалноправни въпроса формулирани така: 1./ „За задължението на съда при постановяване на решението си да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност представените по делото доказателства и тяхното значение за правилното решаване на спора.”; 2./ „Следва ли въззивният съд при неточен доклад на първоинстанционния съд да изготви собствен такъв?”
Позоваването е на Решение № 216 от 04.01.2011 год. по т.д.№ 87/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС; Решение № 51 от 28.02.2011 год. по гр.д.№ 536/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС; Решение № 32 от 02.03.2011 год. по т.д.№ 328/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС; Решение № 138 от 25.03.2011 год. по гр.д.№ 1127/2010 год. на ІV г.о. на ВКС и Решение № 700 от 06.12.2010 год. по гр.д.№ 304/2010 год. на ІІ г.о. на ВКС.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол произтича от следното:
Вярно е, че е налице задължителна съдебна практика по прилагането на чл.235 ГПК и чл.236 ГПК. Тезата на касатора всъщност е, че самото решение на П. е постановено при неизпълнение на задължението за обсъждане и преценка на доказателствата. Дори това да е така, неизпълнението на това задължение би съставлявало основание по чл.281 т.3 ГПК за касиране на въззивния акт, поради неговата неправилност. Произнасяне от страна на П. по правен въпрос, свързан със задължението му за обсъждане и преценка на доказателствата липсва.
Не е налице основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК и по отношение на втория от поставените въпроси. Вярно е, че въпросът за правомощията на въззивната инстанция при проверка на доклада по чл.146 ГПК на първоинстанционния съд е значим правен въпрос и съвпада почти буквално с въпроса, който предстои да бъде разгледан по ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС. В случая, обаче, този въпрос няма качеството на обуславящ, тъй като правилното прилагане на чл.146 ГПК от Старозагорския окръжен съд и пълнотата на неговия доклад не е било предмет на разглеждане в производството пред П.. Той не е бил поставян от никоя от страните и съдебният състав не се е произнасял по него. Т.е. той не е изразявал становище дали докладът на СтЗОС е непълен или неточен, както и становище относно собствените си правомощия по този доклад. Т.е. липсва произнасяне от негова страна по правен въпрос, което произнасяне да е в противоречие със задължителната съдебна практика. За пълнота на изложението, ще следва да се отбележи, че твърдението за нарушение по чл.146 ГПК се релевира за пръв път пред настоящата инстанция и дори да е налице такова, преценката за наличието му е преклудирана.
Поради изложените съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 136 от 26.03.2012 год. по т.д.№ 1237/2010 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.