3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 605
София, 28.11.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и седемнанадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1625 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на синдиците на [фирма]/н/ срещу имащата характер на определение част от Решение № 742 от 31.03.3017г. по в.т.д.№ 4630/2016г. на САС, 3 състав, с което е отменено първоинстанционното решение в частта, с която ответникът К. В. М. е осъден да заплати на [фирма]/н/ разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
В частната жалба се поддържа довод, че направеното с въззивната жалба на К. В. искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските е такова по чл.248,ал.1 ГПК, поради което недопустимо е разгледано от въззивната инстанция. Изложени са и съображения за неправилност.
От насрещната страна К. М. е постъпил отговор, в който се поддържа, че искането за връщане на делото на СГС за произнасяне по чл.248 ГПК е неоснователно. Твърдението е, че М. е обжалвал първоинстанционното решение в цялост, поради което твърдението в частната жалба за недопустимост и липса на предмет, е неоснователно.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е уважил предявения от синдиците на [фирма]/н/ срещу К. В. М. иск по чл.59,ал.5 З. и е осъдил ответника да заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението е била подадена въззивна жалба от М., в която освен доводи за неправилността на решението в частта за уважаване на иска, е оспорено и присъденото юрисконсултско възнаграждение с твърдения, че по делото няма данни да е заплащано такова. Съставът на САС е потвърдил решението за уважаване на иска. Констатирал е, че с жалбата е направено и възражение за неправилност на акта на първоинстанционния съд в частта за възложените в тежест на въззивника разноски за юрисконсултско възнаграждение. Разгледал е по същество това оплакване и е отменил решението на СГС в тази част.
С определение № 585 от 24.11.2017г. по т.д. № 1626/2017г. на І т.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта за уважаването на иска.
С оглед на тези данни частната жалба е основателна.
Произнасянето от въззивния съд в частта за дължимите на ищеца разноски за защита пред първата инстанция не е следствие на постановен друг краен резултат на спора, а е с оглед приет за основателен довод за неправилност на решението /потвърдено по съществото на спора/ в частта за разноските.
В тази хипотеза произнасянето от САС по правилността на определението на СГС в частта за разноските е недопустимо. В случая надлежният ред за защита срещу на порок на решението в частта за разноските е провеждането на процедура по чл.248,ал.1 ГПК пред първоинстанционния съд.
В случаите, когато страната обжалва изцяло решението като неправилно, при отмяната му горната инстанция следва да преразгледа и въпроса за отговорността за разноските, доколкото той е обусловен от изхода на спора. Когато при произнасянето по дължимите разноски съдът е постановил неправилен акт поради нарушаване на правилата за присъждане на разноските – когато неправилното произнасяне по отговорността за разноските не е свързано с неправилно произнасяне по предявените искове, страната следва да поиска изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК. Както е посочено в решението по т.д.№ 3703/2013г. на І т.о., самостоятелна възможност за обжалване на решението в частта за разноските не е предвидена, поради което е недопустимо горната инстанция да изменя обжалваното решение в частта за разноските, когато не обезсилва или отменя решението по предявените искове и не е проведено производство по чл.248 ГПК.
Горното обуславя обезсилване на решението на САС в частта за разноските за юрисконсултско възнаграждение, присъдени в тежест на ответника с първоинстанционното решение.
Ответникът не е инициирал изрично производство по чл.248,ал.1 ГПК, но доколкото въззивната жалба съдържа оплакване за неправилност на първоинстанционното решение в частта за разноските за юрисконсултско възнаграждение, присъдени на ищцовата страна, делото следва да се изпрати на СГС за произнасяне по реда на чл.248 ГПК въз основа на изложените във възивната жалба на К. М. доводи за неправилност на първоинстанционното решение в частта, с която е осъден да заплати на [фирма]/н/ разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, Първо т.о
О П Р Е Д Е Л И :
Обезсилва Решение № 742 от 31.03.3017г. по в.т.д.№ 4630/2016г. на САС, 3 състав в частта /имаща характер на определение/ за отмяна на решението по т.д.№ 5767/2015г. на СГС, с което К. М. е осъден да заплати на [фирма] /н/ разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Връща делото на СГС за провеждане на процедура по чл.248 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: