1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 763
София, 21.11.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като разгледа докладваното от съдия Ирина Петрова т.д. № 836 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище [населено място] против Решение № 419 от 05.03.2012 год., постановено по въззивно гражданско дело № 2307/2011г.на Окръжен съд Варна.
С него е потвърдено решението на Варненския РС по гр.д.№ 14419/2009г. в частта, с която е прието за установено на основание чл.124 ГПК, че ищецът [фирма] със седалище [населено място] не дължи на [фирма], сумата от 12 658.50лв., начислена като корекция на потребена, неотчетена и незаплатена стойност на електроенергия за периода 24.04.2009г.до 20.10.2009г.
В касационната жалба се посочва, че атакуваното решение е неправилно поради съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на абоната за заплащане на процесната сума, съгласно изискванията на чл.38,ал.3,т.1 във връзка с чл.37,т.3, т.4 и т.7 от ОУ на договора за пренос на електрическа енергия. Поддържа се искане за отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на установителния иск. Претендира се заплащането на разноски.
В основанията за допускане на касационното обжалване се посочва, че съдът се е произнесъл по материално правния въпрос за възможността доставчикът на електрическа енергия да извърши последваща промяна на сметките на своите абонати, поради установен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера-средството за търговско измерване. Твърди се, че създадената съдебна практика, която отрича правото на доставчика за едностранно коригиране на сметки за минал период, се нуждае от промяна. Поддържа се, че е необходимо да бъде дадено ново разрешение по въпроса за законосъобразността на корекционните процедури, провеждани от електроразпределителните дружества по реда на приетите и одобрени от ДКЕВР Общи условия по чл.98 а и чл.98 б от Закона за енергетиката.. Касаторът счита, че промяната на установената съдебна практика е от съществено значение за развитието на правото и точното прилагане на закона, тъй като защитата на обществените отношения по доставка на електрическа енергия следва да бъде осъществена и чрез ангажиране на потребителя в активни действия, които биха способствали опазването на измервателните уреди от неправомерни манипулации, извършвани от недобросъвестни лица. Позовава се на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
От насрещната страна [фирма], [населено място] е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основанията за допускане до касационно обжалване и основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима с оглед разпоредбите на чл.280, чл.283 и 284 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Посоченият от касатора материално правен въпрос, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение на изхода на делото. Той е обусловил крайните изводи на Варненския ОС за основателност на предявения установителен иск по чл.124 ГПК. С решението е прието, че ищецът не дължи сумата от 12 658.50лв., начислена от касатора, извършващ дейност по продажбата и остойностяването на доставената електроенергия чрез електроразпределителната мрежа на [фирма], като корекция на потребена, неотчетена и незаплатена стойност на електроенергия за периода 24.04.2009г.до 20.10.2009г. Изводът на съда е обоснован с нищожността на клаузата на чл.38 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи. Тя предвижда ред за санкциониране на потребителя, чрез коригиране на стойността на количеството електроенергия при неизмерена, или неправилно измерена енергия и при констатирано неправомерно въздействие върху средство за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа. Съдът е приел, че с тази клауза се въвежда обективна отговорност за потребителя, която не е свързана с негово виновно поведение. Мотивирано е, че извършването на едностранна последваща корекция е лишено от законово основание, тъй като нито в ЗЕ, нито в Наредба № 6 за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и електроразпределителната мрежи, нито в Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, е предвидена възможност и методика за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметки за минал период. Изложени са доводи, че правилата на ОУ противоречат на разпоредбата на чл.82 ЗЗД, уреждаща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която е винаги виновна. Основателността на иска е аргументирана с нищожността и невъзможността да произведе правно действие основанието, на което е извършена корекцията на сметката на потребителя за минал период.
Правният въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с непротиворечива, константна и задължителна практика на ВКС, обективирана в посочените в атакувания акт решения на Върховния касационен съд, както и в Решение № 134/20.10.2011г. на ВКС, ТК, Второ ТО, Решение № 57/28.05.2012г. на ВКС, ТК, Първо ТО.
Посоченото от касатора допълнително основание за допускане до касация-чл.280,ал.1,т.3 ГПК не е налице.
Наличието на задължителна практика на ВКС изключва приложното поле на касационния контрол по т.3 на чл.280 ГПК.
Касаторът счита, че следва да бъде дадено ново разрешение по въпроса за законосъобразността на корекционните процедури, провеждани от електроразпределителните дружества на основание Общите условия на договорите. В този смисъл точното прилагане на закона по посочения правен въпрос той свързва с необходимостта да бъде преодоляна съдебната практика, създадена при тълкуването на договор между страните-клаузи на ОУ.
Основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК – за точното правоприлагане е неприложимо, когато страната счита, че е създадена съдебна практика по тълкуване на клаузи на договор, сключен при Общи условия, която следва да бъде преодоляна, или осъвременена, независимо че няма изменения в законодателството и обществените условия. Точното прилагане по смисъла на т.3 е относимо към разкриване на смисъла на правните разпоредби, чрез тълкуването им и прилагането на нормата в истинския й смисъл. Тълкуването на клауза от договор не попада в приложното поле на понятието „точно прилагане на закона“. Неправилното тълкуване на разпоредбите на договор и отстраняването на това нарушение засяга съдебното производство по конкретния спор и може да бъде преодоляно само при разглеждането му по същество.Точното прилагане на закона по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, се отнася до изменение на задължителна практика, с оглед преодоляване на възприети правни разрешения по прилагане на правната уредба с оглед спазване на конституционния принцип на законност /т.4 от Тълкувателно решение № 1/2010г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009г на ОСГТК/.
Допустимостта на касационното обжалване по посочения правен въпрос на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК, касаторът мотивира с непълнота на закона по въпроса за възможността да бъдат извършвани корекции в сметките на потребителя на електрическа енергия за минал период, за да се създаде съдебна практика по прилагането му. Така е изведена значимостта на правния въпрос за развитието на правото.
Предпоставката по чл.280,ал.1,т.3 ГПК -за развитието на правото не може да бъде обоснована с ненамираща опора в закона, лишена от законово основание възможност за извършване на корекции на сметки. Непълнотата в правната уредба, която съдът следва при тълкуване на закона да отстрани чрез аналогия на закона, или аналогия на правото, за да допринесе за развитието му, не е равнозначна на непредвидена в закона възможност, на липса на законово основание. Недопустимо е в процеса на правоприлагането да бъде създавана съдебна практика чрез която съдът да изземва функциите на законодателната власт.
По изложените:
Р Е Ш И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 419 от 05.03.2012 год., постановено по въззивно гражданско дело № 2307/2011г. на Окръжен съд Варна.
Настоящото решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.