Определение на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 977
София, 30.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 926 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Е. Б. М. срещу Решение № 2240 от 18.11.2015 год. по гр.д.№ 2786/2014 год. на Софийски апелативен съд.
В представения по реда и в срока на чл. 287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация [фирма] изразява становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат и евентуално, че въззивното решение е законосъобразно. Няма искане за присъждане на разноски.
Въззивното производство е било образувано по жалбата на [фирма] срещу Решение № 3403 от 12.05.2014 год. по гр.д.№ 13351/2010 год. на Софийски градски съд. С него първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен предявения от [фирма] срещу Е. М., като наследник на починалата в хода на първоинстанционното производство В. В. М., иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен сключения на 29.12.2003 год. между [фирма] – купувач и В. В. М. – продавач, предварителен договор и Анекс към него от 23.07.2007 год. за продажба на следните недвижими имоти: незастроен поземлен имот, находящ се в [населено място], кв. Д., м. „Национален киноцентър Б., в.з. „Габаро Азмата“, целия с площ от 1347 кв.м., съставляващ имот с пл. № 93, нанесен в кадастрален лист 660 по одобрения кадастрален план от 2000 год.- стар пл.№ 122, нанесен в кадастрален лист 660 по кадастралния план, изработен преди 1956 год., при съседи съгласно влязло в сила решение за възстановяване на имота по ЗСПЗЗ № 2308/02.12.1997 год. на Поземлена комисия- Д., Район „В.“; и незастроен поземлен имот, находящ се в [населено място], кв. Д., м. „Национален киноцентър Б., в.з. „Габаро Азмата“, целия с площ от 2238 кв.м., съставляващ имот с пл. № 92, нанесен в кадастрален лист 660 по одобрения кадастрален план от 2000 год.- стар пл.№ 123, нанесен в кадастрален лист 660 по кадастралния план, изработен преди 1956 год., при съседи съгласно влязло в сила решение за възстановяване на имота по ЗСПЗЗ № 2306/02.12.1997 год. на Поземлена комисия – Д., Район „В.“.
За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е счел, ищецът [фирма] не е изпълнило основно свое задължение, съдържащо се в чл.3 от Анекса – не е погасил данъчните задължения за процесните имоти за периода от 2004 – 2010 год., т.е. няма качеството на изправна страна. В допълнение е посочил, че не са налице и особените предпоставки за обявяването на предварителния договор за окончателен по нотариален ред, тъй като не са били представени надлежни документи, удостоверяващи изпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК и чл. 50 ЗМДТ във вр. с чл. 46 ал.1 и чл. 49 ал.2 ЗМДТ. Като последен аргумент, съдът е се е позовал на факта, че двата имота, посочени в исковата молба, се разминават по площ с имотите от представените скици.
Произнасяйки се по въззивната жалба на [фирма], Софийският апелативен съд е приел за доказана собствеността на продавача върху имотите. Съдът е констатирал, че имотът, предмет на предварителния договор, действително е с по-малка площ от уговорената в договора но е счел, че това не е пречка за уважаване на иска, тъй като с предявяването му [фирма] е заявил интереса си от закупуването на имотите в по-малки размери спрямо посочените в договора. По отношение на изправността на [фирма], съставът на САС е приел, че към момента на постановяване на съдебния акт не е налице релевантно неизпълнение от страна на купувача на задължението за предприемане на действия по нанасяне на имотите в кадастралната карта. Установено е, че е налице неизпълнение от страна на [фирма] за заплащане (от момента на подписването на предварителния договор) на всички бъдещи данъци и такси за имотите, но САС се е мотивирал с това, че неплатените публични задължения на ищеца при иск по чл.19 ал.3 ЗЗД не са основание за отхвърляне на иска, а водят само до пречка да бъде издаден препис от решението – чл. 364 ал.2 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът Е. М. е формулирала пет материални и процесуални въпроса, позовавайки се на приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК: 1./„Може ли длъжникът при извършено прехвърляне на права (цесия) да противопостави на новия кредитор възраженията за неизпълнение на задълженията по договора, правата по който са били прехвърлени, които възражения длъжникът е имал срещу стария си кредитор по договора?“; 2./ „Допустимо ли е, с оглед на разпоредбата на чл. 20а ЗЗД, съдът да постанови решение, без да зачете уговорките между страните, съдържащи се в подписания договор, като приеме неизпълнението на договорните клаузи за ирелевантно?“; 3./„Може ли неизправна страна по предварителен договор, която не е изпълнила тежащи върху нея договорни задължения, чието изпълнение е уговорено да стане предварително- значително преди прехвърлянето на собствеността, а не едновременно със сключването на окончателния договор, да иска обявяване на предварителния договор за окончателен?; 4./ За задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства и доводите на страните, както и да изложи мотиви по тези въпроси в решението, които да са израз на осъществяваната от него решаваща правораздавателна дейност“;5./„Как следва да се тълкуват разпоредбите на договора и следва ли разпоредбите на договора да се тълкуват, като се отчита тяхната взаимовръзка и изявленията на страните, направени в други клаузи на договора, поредността на изпълнение на задълженията на страните и поведението на страните във връзка с договора?.
По първия от въпросите, като задължителна или противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК сочи решение № 218/01.03.2013 год. по т.д.№ 1008/2011 год. на ВКС, II т.о.; решение от 04.03.2013 год. по гр.д.№ 1995/2012 год. на Районен съд- Пловдив, потвърдено с необжалваемото решение от 15.12.2014 год. по в.гр.д.№ 3037/2014 год. на Окръжен съд- Пловдив.
Основанието по т..1 на чл.280 ал.1 ГПК по втория от въпросите, свързва с противоречие с решение № 79/25.07.2013 год. по гр.д.№ 538/2012 год. на ВКС, III г.о.
Третият от въпросите се съдебна практика: решение № 79/25.07.2013 год. по гр.д.№ 538/2012 год. на ВКС, III г.о.; решение № 609/12.11.2009 год. по гр.д.№ 1907/2008 год. на ВКС, II г.о.; решение № 772/15.03.2011 год. по гр.д.№ 1763/2008 год. на ВКС, IV г.о.; решение № 178/19.02.2009 год. по гр.д.№ 85/2008 год. на ВКС, I г.о.; решение № 139/27.05.2015 год. по гр.д.№ 338/2015 год. на ВКС, III г.о.; решение № 26/09.01.1970 год. по гр.д.№ 2654/1970 год., I г.о.; решение № 1628/15.06.1957 год. по гр.д.№ 3029/1957 год., IV г.о.
По отношение на четвъртия въпрос се сочи чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с ППВС № 7/1965 год., ТРОСГК № 1/2001 год. и решение № 403/23.01.2015 год. по гр.д.№ 3902/2015 год. на ВКС, IV г.о.
Приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК се твърди и за петия от въпросите – решение № 546/23.07.2010 год. по гр.д.№ 856/2009 год. на ВКС, IV г.о.
Становището на настоящия съдебен състав, че не са налице предпоставките за допускане на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, произтича от следното:
Преди всичко, следва да се отбележи, че основанията по т.1 и по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК са взаимоизключващи се, поради което въвеждането и на двете основания по отношение на част от въпросите е лишено от правна стойност. Белезите на правен въпрос, съобразно селективните критерии по т.1 на ТЯР № 1/19.02.2010 год. има само първият от цитираните въпроси. В случая, обаче, касационен контрол за произнасяне по него не може да бъде допуснат, поради липсата на противоречие в произнасянето по този въпрос от състава на САС с цитираната практика. Купувач по предварителния договор от 2003 год. е „Група Технология на металите-А. Б. холдинг“. Цитираният по горе анекс от 2007 год. е тристранен – продавач В. М., купувач „Група Технология на металите-А. Б. холдинг“ и приобретател на правата и задълженията на купувача – [фирма]. Клаузата на чл.6 от договора предвижда задължение за купувача, със съдействието на продавача да организира снабдяването с посочени в нея документи. Това задължение е съществувало както за праводателя на [фирма], така и за едноличното дружество, доколкото искът по чл.19 ал.3 ЗЗД е предявен около 3 години след сключването на Анекса. Възражението на М., като възражение за неизпълнен договор, е било въведено още с отговора на исковата молба и като такова е било разглеждано и обсъждано от съдилищата. Т.е. изводите на САС се основават на факти и обстоятелства по делото, които дори да са установени неправилно, това би било основание чл.281 т.3 ГПК, но противоречие със задължителна практика на ВКС при произнасянето по правния въпрос липсва.
Останалите четири въпроса съставляват твърдение за неправилност на въззивното решение, независимо, че са формулирани като въпроси. Ако е налице неправилна преценка на факти и обстоятелства по делото или допуснати нарушения на процесуалния закон, това евентуално и довело до касиране на решението, ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на разглеждането на жалбата по същество. Тези предпоставки не са налице, поради което факултативният касационен контрол не следва да бъде допускан.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2240 от 18.11.2015 год. по гр.д.№ 2786/2014 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.