1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
София, 04.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на трети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3320 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата А. Д. Л. против Решение № 4044 от 05.06.2014г. по в.гр.д.№ 15417/2013г. на Софийски градски съд, ГО, 4-А въззивен състав в частта, с която след отмяна на решението по гр.д.№ 4161/2012г. на СРС, 27 състав за уважаването на иска за разликата над 13 560лв. е отхвърлен предявеният като частичен срещу К. „Б.”, [населено място] иск с правно основание чл.14,ал.1 Закона за кооперациите за разликата над 13 560лв. до 17 600лв. /част от общо вземане за изплащане на 36 броя дялови вноски, всяка от по 5 000лв. в общ размер 180 000лв./. Решението в частта за потвърждаване първоинстанционния акт за уважаването на иска за сумата 13 560лв.-стойност на притежаваните от ищцата 12 дялови вноски, всяка от 1 130лв., ведно с обезщетение за забава в размер на 300лв. е влязло в сила.
В касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК и постановяване на друго за уважаване на частичния иск в предявения размер-17 600лв., част от вземане за 36 бр.дялови вноски при прекратяване на членството в кооперацията, на основание чл.14,ал.1 ЗК /всяка на стойност 5 000лв., в общ размер 180 000лв./.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по процесуалноправният въпрос Следва ли да се зачетат съвпадащи изявления на страната относно факти, неизгодни за нея и релевантни за спорното право и какво значение имат като доказателствено средство като се поддържа противоречие на решаващите изводи на въззивния съд с Решение № 249 по гр.д.№ 270/2012г. на 2г.о., Решение № 475 по гр.д.№ 1311/2009г. на 3 г.о., Решение № 57 по гр.д.№ 354/2012г. на 4 г.о. и Решение №49 по гр.д.№ 584/2011г. на 3 г.о. Твърдението е, че стойността на дяловата вноска е неправилно възприета от СГС въз основа на заключението на счетоводната експертиза в размер на 1 130лв., при положение, че съгласно отразеното от председателя на кооперацията в частния свидетелстващ документ- служебна бележка № 24 от 14.10.2009г., стойността на един дял е 5 000лв. Поддържа се, че това извънсъдебно признание не се опровергава от други доказателства по делото. Според касатора е налице признание от ответника и на другия спорен по делото факт-за общия брой на притежаваните от ищцата дялови вноски. Твърдението е, че: ” кооперация Б. е издала удостоверения на ищцата, нейната майка и сестра за притежаваните от тях по 12 дялови вноски-общо 36; тези удостоверения, които са частни свидетелстващи документи не са верни по отношение на разпределението на дяловите вноски между наследниците на Д. Л. А., но за общия брой на дяловете са верни”. С оглед на това се поддържа, че признанието на страната за неизгодни за нея факти е доказателство, установяващо съществуването им и има доказателствено значение.
Отговор от насрещната страна в срока по чл.287 ГПК не е постъпил.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е констатирала, че ищцата е основала претенцията си за изплащане на дължими й от кооперацията дялови вноски /36 бр. по 5 000лв./ на твърдението, че баща й Д. Л. А. е бил член кооператор с 36 дялови вноски и на прекратяването на членството със смъртта му през 1996г. Поддържала е, че е била приета за член кооператор на мястото на баща си, през 2006г. поискала да й се изплатят дяловете й, а през 2008г. подала изрична молба, че прекратява членството си, препращайки към предходното си искане. Позовала се е на неправилно издадени удостоверения от председателя на кооперацията, че всеки един от наследниците притежава по 12 дяла, както и на признание, обективирано в служебна бележка изх.№ 24 от 14.10.2009г., издадена на името на сестра й, че стойността на един дял е 5 000лв. По спорните въпроси относно възникването на членственото правоотношение на ищцата /оспорвано от ответника с твърдения за липса на доказателства за надлежно възникване-молба за приемане и решение на УС/ и относно размера на притежаваните от нея дялове е мотивирано, че със смъртта на Д. А. през 96г. е прекратено членството му в кооперацията, което има строго личен характер и е ненаследимо и непрехвърлимо /ТР №4/2006г. на ВКС/, както и че приемането на член на кооперацията става въз основа на молба и решение на УС, съобразно разпоредбите на ЗК-отм. и разпоредбите на сега действащият закон. Прието е, че възникването на правоотношението между страните е установено по силата на извънсъдебното признание на ответника, обективирано в изходящи от него частни документи, но след като ищцата придобива качеството на член кооператор на лично основание, обемът на правата й не е непременно идентичен с този на наследодателя и подлежи на главно доказване. При липса на други ангажирани от ищцата доказателства е счетено, че следва да бъде съобразено признанието на ответника за притежавания от нея размер от 12 дяла, съобразно издаденото удостоверение за правата на всеки от наследниците съответстващо на квотата им от наследството. Обсъдено е, че ищцата има право при прекратяване на членството си, съобразно молбата й от 2008г., на дялова вноска, която подлежи на изплащане на бившия кооператор след приемане на ГФО и предвиденото в чл.14,ал.1 ЗК актуализиране. Наличието на ГФО за 2008г. и приемането му от ОС на кооперацията е прието за доказано. По спорния въпрос относно стойността на дяловата вноска е анализирано, че съобразно устава, тя е 1 000лв., съответно стойността на дванадесетте дяла на ищцата е 12 000лв. Актуализирането им, при съобразяване на имущественото състояние на кооперацията през годината на прекратяване на членството, е определено въз основа на установеното от съдебно-счетоводната експертиза-1 130лв. за един дял. Отчетено е, че съобразно дяловете на ищцата, вземането й по чл.14,ал.1 ЗК възлиза на сумата 13 560лв., до който размер искът е счетен за основателен.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по поставения процесуалноправен въпрос в контекста на изводите на СГС за единичната стойност на дружествения дял произтича от неразграничаването в изложението на възможността частен свидетелстващ документ да бъде ценен като доказателство /в хипотеза, когато удостоверява неизгодни за издателя си факти/ и кредитирането на признанието. Даденото от СГС разрешение е в синхрон с посочената от касатора задължителна съдебна практика-преценката на доказателственото значение на признанието е на база съвкупния анализ с оглед всички обстоятелства по делото, в какъвто смисъл е и изричната разпоредба на чл.175 ГПК. Последователна е практиката на ВКС, че признанието на факти-юридически или доказателствени е доказателствено средство, което се цени цялостно с останалите доказателства по делото и съдът не е задължен да основе решението си само на него, за разлика от признанието на иска като процесуално действие на ответника, което има за последица постановяване на решение съобразно признанието. Въззивната инстанция изрично е мотивирала, че отразеното в служебната бележка относно единичната стойност на притежавани от трето лице /сестрата на ищцата/ дружествени дялове е опровергано от другите доказателства по спора. На твърдението в исковата молба, че стойността на един дял е 5 000лв. ответникът изрично се е противопоставил в отговора по чл.131 ГПК, още повече че в отразеното в служебната бележка, издадена 2009г. има неяснота към кой момент и съгласно кой ГФО е определена тази стойност-към момента на смъртта на наследодателя или към година на издаването й. Не отговаря на мотивите на СГС твърдението в изложението, че експертизата не се е запознала и не е съобразила съставения ГФО за 2008г., съобразно който е извършена актуализацията на дяловата вноска съобразно номинала, посочен в Устава на кооперацията.
Не следва касационното обжалване да се допусне и с оглед изводите на СГС относно броя на притежаваните от ищцата дялови вноски. В смисъла, който е формулиран въпросът, признанието на ответника е само до размер на 12 дяла, както е приетото за установено от фактическа страна. Становището на касатора, че „издадените удостоверения не са верни по отношение на разпределението на дяловите вноски между наследниците на Д. Л. А., но за общия брой на дяловете са верни” не може да послужи като общо основание за допускане на обжалването. Съвпадащо изявление изобщо липсва, поради което немислимо е задължение за съда „за зачитането му”. Поради това неотносима е практиката по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, на която касаторът се позовава.
Неизлагането на ясен и конкретен правен въпрос със съдържанието и характеристиките, посочени в т.1 на ТР№ 1/19.02.2010г. е достатъчно за преценката за неоснователността на искането за допускане на обжалването, а касационната инстанция няма правомощия да го извежда от твърденията на касатора по спорните факти и от доводите му за неправилност на решението.
Разноски за производството на ответната страна не се присъждат, тъй като искане и доказателства за извършването им няма.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 4044 от 05.06.2014г. по в.гр.д.№ 15417/2013г. на Софийски градски съд, ГО, 4-А въззивен състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.