О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 904
С., 25.11.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2160 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника ЗД [фирма], С. против Решение № 2083 от 17.12.2012г. по гражданско дело № 2474/2012г. на Софийски апелативен съд, 7 състав, в частта, с която е потвърдено решението на СГС по гр.д.№ 131/2011г. за уважаването на исковете. Първоинстанционният съд е осъдил [фирма] да заплати на основание чл.226,ал.1 КЗ застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на В. В. И.-съпруга на починалия от пътно произшествие И. К. И. в размер на 120 000лв. и 100 000лв. на Г. А. Ц.-майка на починалия И. К. И., ведно със законната лихва от 19.01.2010г. Решението на въззивния съд в частта за потвърждаване на решението на СГС за отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, предявен от П. Т. Ц. не е предмет на жалбата.
В касационната жалба се поддържа искане за отмяна на решението в обжалваната част на основание чл.281, т.3 ГПК. Твърдението е, че САС не е изяснил доколко рискът и интересът са били налице при сключването на застрахователния договор, дали при настъпването на застрахователното събитие има изменение на обстоятелствата, които да ги засягат и дали застрахователното правоотношение не е прекратено поради отпадането им, в противоречие с ППВС № 7/78г. В настоящия спор не било установено дали е действителен застрахователният договор, сключен от лице, за което не е известно дали носи застрахователен риск и дали има застрахователен интерес, както и че не са представени доказателства за плащането на премията. Поддържа се, че размерът на присъдените обезщетения е определен в противоречие с ППВС № 4/68г. и с цитирани решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Изложението е част от касационната жалба, но конкретен правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 от ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС не е формулиран, а са посочени: Справедлив ли е присъденият размер на обезщетението с оглед ППВС № 4/68г. на ВС и практиката на ВКС по чл.290 ГПК; Може ли съдът да присъди по-голямо обезщетение срещу застрахователите от присъжданите срещу делинквентите; При противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК с ТР на ВКС или ВС, кое следва да се прилага; Може ли решение по чл.290 ГПК да определя критерии за справедливост, различни от тълкувателната практика на ВС; При неизпълнение на задължителни указания на ВС, дадени в т.3 и т.4 на ПП ВС № 7/78г., порочно ли е решението на съда.
Искането е касационната инстанция да уточни и конкретизира правния въпрос в съответствие с правомощията си, съгласно указанията по ТР№ 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Ответниците по касация в писмен отговор оспорват наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
Безспорно е по делото, че със споразумение от 14.05.2010г. по н.о.х.д.№ 311/2010г. на ОС Плевен водачът Р. П. е признат за виновен, че на 19.01.2010г. при управление на л.а. „М. П.” рег. [рег.номер на МПС] при нарушаване на правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на И. К. И.-пътник в автомобила.
САС е бил сезиран с жалби и на двете страни- от ответника срещу решението в частта за уважаването на исковете и от ищеца П. Ц. срещу решението за отхвърляне на иска му за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Приел за неоснователно твърдението на ответника за несъществуване на застрахователно правоотношение поради недоказан застрахователен интерес за лицето сключило полицата – собственика на застрахования автомобил И. К. И.. Мотивирано е, че застрахователният договор е валиден-собственикът е следвало да сключи застраховката, тъй като е задължен по закон-чл.259,ал.1,т.1 КЗ, а тя покрива и отговорността на лицето, ползващо моторното превозно средство на законно основание. Прието е, че управлението на автомобила в присъствието на собственика е равнозначно на упълномощаване, с което отговорността на водача се покрива от сключената застраховка по смисъла на чл.267 КЗ. За неоснователно е счетено и възражението за липса на платена премия- констатирано е, че в самата полица е отразено плащането й при сключването на договора; прието е, че в тази част тя има характер на разписка, удостоверяваща плащането. Мотивирано е, че дори задължението за внасяне на премията да е извършено чрез застрахователен брокер или агент, то по силата на чл.155,ал.1 КЗ се счита за плащане на застрахователя, а ако премията не е преведена по сметката му, това не се отразява на отношенията му със застрахованите. Въззивната инстанция е счела жалбата на ответника срещу размера на присъдените суми за неимущестевени вреди за неоснователна. Мотивирала е изводите си за справедливо определено обезщетение с близките отношения и привързаността между починалия и неговата съпруга и майка. Отчетено е, че смъртта на К., роден 1960г. е била внезапна, неочаквана и трагична за близките му като са кредитирани събраните гласни доказателства.
Касационната жалба е постъпила в преклузивния срок по чл.283 ГПК, но основанията за допускането на касационното обжалване не са налице поради липса на поставен правен въпрос. В основната си част посочените съдържат искане настоящият състав на ВКС да ревизира поставени по реда на чл.290 ГПК решения на други съдебни състави и да отстрани „противоречие“ между тях и Постановления на Пленума на Върховния съд. Поставените като въпроси нямат и никаква логическа обусловеност и свързаност с изводите на въззивния съд по съществото на спора. Искането съставът на ВКС да уточни и конкретизира правния въпрос е недопустимо, след като такъв липсва.
Твърдението за несъобразяване на решението на САС с критерия за справедливост не е относимо към общото основание за допускане на касационното обжалване, а правен въпрос по приложение на чл.52 ЗЗД не е посочен. Не са налице и допълнителните основания по чл.280 ГПК. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетения за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при тълкуване на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Пленумът на Върховния съд е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба в ППВС 4/68г., които не са изгубили своето значение. Тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди е съобразена при постановяване на атакуваното въззивно решение, което налага извода, че не са налице и допълнителните условия за допускане на касационното обжалване.
Ответниците по касация претендират разноски, но доказателства за реално заплащане на такива за настоящото производство не са представени. В договора за правна помощ и съдействие е отразено, че договореното възнаграждение от 7 000лв. и 1 200 лв.ДДС ще бъде платено при приключване на делото по банкова сметка. Съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това. При липса на доказателства за превода, искането е неоснователно.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 2083 от 17.12.2012г. по гражданско дело № 2474/2012г. на Софийски апелативен съд, 7 състав, в частта, с която е потвърдено решението на СГС по гр.д.№ 131/2011г. за уважаването на исковете
Оставя без уважение искането на В. В. И. и Г. А. Ц. за присъждане на разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.