3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 20.01.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1532 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. Н. Г. срещу Решение № 5395 от 30.12.2014 год. по т.д.№ 502/2014 год. на Благоевградския окръжен съд.
Въззивното производство е било образувано по жалбата на Г. Г. срещу Решение № 9611 от 30.12.2013 год. по гр.д.№ 2011/2012 год. на Благоевградския районен съд с която е бил уважен искът на “Р. (България)”Е. срещу Г. Г. за установяване по реда на чл.422 ГПК на дължимостта на сумата 7369.01 евро., формирана както следва: 6512.19 евро неиздължена главница по договор за кредит; 606.99 евро редовна договорна лихва; 104.52 евро наказателна лихва и 145.31 евро просрочена лихва.
Предмет на иска е установяване съществуването на задължения, произтичащи от просрочено задължение по договор за кредит от 01.02.2008 год. с кредитополучател И. Д.. В задълженията по този договор Г. Г. е встъпил като съдлъжник по реда на чл.101 ЗЗД. Встъпването е материализирано в Анекс № 3 от 21.12.2009 год. По реда и на основание чл.417 т.2 ГПК е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя И. Н. Д. и Г. Г., но възражение по чл.414 ал.1 ГПК е подал само съдлъжника Г.. И. Д. е конституиран в процеса, като трето лице помагач на страната на ответника. Признал е съществуването на задължението си към “Р. (България)”Е., но се е позовал на липсата на средства за погасяването му.
Ответникът е оспорил пасивната си материалноправна легитимация. Счита, че договорът за встъпване в задължението на Д. не го обвързва, както и че искът на кредитора е неоснователен спрямо него с оглед признаване на задължението от кредитополучателя. размера на главното задължение и дължимостта на предявеното вземане за лихви и такси.
Първоинстанционният съд е приел, че главното и акцесорните задължения са в посочените по-горе размери. Въззивният съд е потвърдил решението на Б., приемайки за неоснователен доводът на Г. Г. за прилагането на чл.147 ал.1 ЗЗД, предвид обстоятелството, че не се касае за договор за поръчителство, а за встъпване в дълг. Без значение е безспорния факт, че сумите по кредита са усвоени от Д..
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на Г. Г. се сочат всички основания по чл.280 ал.1 ГПК, но в съдържанието няма позоваване въпрос по който да е налице задължителна практика – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Касаторът сочи, че по въпроса за ”съществуването на задължението – предмет на договора за кредит на поръчителя или преклузия на отговорността на поръчителя по чл.147 ал.1 ЗЗД” е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 ГПК; Въпросът “разпределение на доказателствената тежест и предмет на доказване” бил от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Становището на настоящия съдебен състав произтича от следното:
Първият от въпросите няма отношение към спора, тъй като задължението на Г. не произтича от договор за поръчителство т.е. няма качеството на обуславящ и произнасянето по него не съставлява основание за допускане на факултативния касационен контрол.
Вторият въпрос не отговаря на селективните критерии, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Освен това, по въпроса за разпределяне на доказателствената тежест в производството по чл.422 ГПК е налице задължителна съдебна практика – т.17 на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, което изключва основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК.
След депозирането на жалбата и преди произнасянето по реда на чл.288 ГПК, касаторът е представил доказателства, че кредитополучателят е сключил споразумение с “Р. (България)”Е. за разсрочване на задължението. Това няма отношение към настоящата фаза на производството, а евентуалните възражения за погасяване на задължението от Д., евентуално могат да бъдат противопоставени в изпълнителното производство.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 5395 от 30.12.2014 год. по т.д.№ 502/2014 год. на Благоевградския окръжен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.