Определение №780 от 20.10.2015 по търг. дело №256/256 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 780

София, 20.10.2015 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 256 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника [фирма]/н/ против Решение № 2864 от 03.07.2014г. по в.гр.д.№ 419/2014г. на ОС Благоевград, с което е потвърдено Решението по гр.д.№ 366/2013г. на Районен съд Разлог за разваляне на основание чл.87,ал.3, изр.първо във вр. с чл.87,ал.1 ЗЗД на договор за покупко-продажба, сключен на 13.04.2009г. между ищцата Л. Фонглин, гражданка на К. и ответното дружество за продажба на недвижими имоти-2 бр.апартаменти от апартаментен комплекс „С. М.“, [населено място], предмет на нотариален акт № 170, нот.дело № 152/2009г. на нотариус Н.М. и осъждането на ответника да заплати сумата 6 120.57лв.-обезщетение за вреди от неизпълнението-разноски за сключването на договора.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно и отхвърляне на предявените искове със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа искане за допускане на касационното обжалване при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 /противоречие с Решенията по т.д.№523/2008г. наІІт.о., т.д. № 888/2009г.на ІІт.о. и ППВС 3/73г. по въпроса 1/ Допустимо ли е разширителното тълкуване на клаузите на сключения между страните предварителен договор, както и на сключения нотариален акт, при условие, че изрично ясно и точно са уговорили, че в случай на забава на продавача да се снабди с удостоверение за въвеждане в експлоатация, същият ще дължи неустойка. Твърдението е, че в противоречие с константната практика на ВКС относно тълкуването на договорите, ОС необосновано пренебрегнал уговорката в чл.5 от нот.акт и чл.9.3 от предварителния договор, в които не било предвидено снабдяването на продавача с удостоверение за въвеждане на обектите в експлоатация да стане в точно определен момент, до точно определена дата; именно по тази причина купувачът, преценявайки, че има интерес от забавено изпълнение, приел в негова полза да бъде уговорена неустойка. Твърди се, че съдът предположил, без да е установено по делото, че забавеното изпълнение е довело до безполезност. При същата допълнителна предпоставка, обоснована с противоречие на обжалваното с ППВС №3/73г. се иска допускане на обжалването по въпроса 2/Подлежи ли на разваляне сделка, по която кредиторът не е получил изпълнение, а длъжникът заявява готовност да изпълни, без да предлага изпълнение в хода на производството. Поддържа се, че сградата все още не е въведена в експлоатация, но изпълнението на това задължение е възможно. Позовава се на нарушение на разпоредбата на чл.87,ал.4 ЗЗД. Поради противоречие на обжалваното решение с Решението по т.д.№ 897/2009г. на ІІ т.о. и гр.д.№ 735/1995г. на ІІг.о., се иска допускане на обжалването по въпросите:3/Допустимо ли е развалянето на договор, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора и 4/Следва ли да се допуска разваляне на сделката при положение, че не е доказана безполезност и когато не е даден срок за изпълнение на задължението, а то все още е възможно. По него допълнителното основание е т.1 на чл.280 ГПК с позоваване на Решението по т.д.№ 396/10г. на І т.о.
Писмен отговор от ищцата не е постъпил.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззиввият съд е приел за доказани твърденията в исковата молба, че както в предварителния договор, така и в сключения под формата на нотариален акт окончателен договор, ответникът е поел задължение да снабди апартаментния комплекс „С. М.“ с удостоверение за въвеждане в експлоатация в срок от седем месеца от датата на която е издаден акт 15 за установяване годността за приемане на строежа. Констатирано е, че към момента на сключването на нотариалния акт, констативният акт 15 е бил съставен-подписан е на дата 01.12.2008г., поради което срокът за изпълнение на поетото задължение изтича на 01.07.2009г. За безспорно е прието обстоятелството, че и към настоящия момент сградата не е въведена в експлоатация, независимо, че с нотариална покана от 28.09.2012г., получена от дружеството на 29.09.2012г., ищцата е поканила ответника да изпълни това задължение в срок до 31.10.2012г., като в противен случай ще упражни правото си на разваляне. Счетено е, че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.87,ал.3 във вр. с ал.1 ЗЗД-неизпълнение на задължението на ответника за снабдяване с удостоверение по чл.177,ал.3 ЗУТ, даден е подходящ срок за изпълнение и ищцата е изправна страна-заплатила е стойността на имотите. При кредитиране на уговорките в предварителния договор и нотариалния акт, окръжният съд е мотивирал, че целта на купувача е придобиването с цел ползване на имотите по предназначението им, че разпоредбата на чл.177 ЗУТ изисква като предпоставка за ползването на обект, сградата да бъде въведена в експлоатация, което е поето от продавача задължение, неизпълнено в продължение на повече от три години от изтичане на крайния срок, определен за това. Обосновано е, че неизпълнението е съществено, защото възпрепятства възможността купувачът да ползва имота, което е целта на сделката, която обхваща не само построяването на имота, а възможността за ползването му. Счетено е, че обстоятелството, че в предварителния договор е уговорена неустойка при неизпълнение не отнема правото на изправния кредитор да избере дали да претендира неустойка, или да упражни законно признатото потестативно право на разваляне.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по първия въпрос произтича от обстоятелството, че той няма характеристика на правен, а е твърдение за неправилно тълкуване на сключените между страните писмени актове, което е относимо към правилността на решението, която не подлежи на преценка в първата фаза на факултативния касационен контрол. При обосновката на въпроса касаторът твърди липсата на уговорен конкретен срок за снабдяване на комплекса с удостоверение за ползване, при ясно изложени изводи от окръжния съд, че такъв срок е фиксиран съобразно издаденото вече удостоверение –акт 15 за установяване годността за приемане на строежа. Несъгласието на касатора с решаващия правен аргумент на въззивния съд, че уговорената в полза на купувача неустойка при забава на снабдяването с удостоверение по чл.177,ал.3 ЗУТ не го лишава при такова неизпълнение да упражни правото си на разваляне на договора, не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването.
Вторият въпрос „длъжникът изразява готовност да изпълни, без да предлага изпълнение в хода на производството” в контекста на разпоредбата на чл.87,ал.3, изр.второ ЗЗД е нелогичен. Такава хипотеза за недопустимост на разваляне на договор с предмет вещни права върху недвижими имоти законът не урежда и от гледна точка на законова регламентация ирелевантно е дали съществува хипотетична възможност за изпълнение, щом кредиторът не го предлага. Неуместно е позоваването на противоречие на обжалваното с ППВС № 3/73г. в което е изследвана приложимостта на правилото на чл.87,ал.3,изр.второ ЗЗД – ако ответникът предложи изпълнение в процеса.
По третия въпрос касаторът въвежда предпоставка, условност, която е приета за установена от въззивния съд в обратен смисъл-че неизпълнената част от задължението е значителна. Поставеният въпрос относно размера на неизпълнението е такъв по правилността на решението и след некоректна интерпретация на изводите на съда, което изключва възможността той да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването. Решението по т.д.№ 897/2009г. наІІ т.о. е постановено по неидентичен правен проблем /за съотношение между изпълнената и неизпълнената част от задължението, като се има предвид вида на договора и характера на задължението при договор за финансов лизинг по чл. 342, ал. 2 ТЗ./
Четвъртият въпрос е извън предмета на произнасяне на въззивната инстанция, която е била сезирана с иск по чл.87,ал.3 във вр. с ал.1 ЗЗД, поради което проблематиката по чл.87,ал.2 ЗЗД не е била въведена в предмета на спора. Касационно обжалване не може да бъде допуснато по хипотетичен въпрос-извън правните аргументи на съда.
Разноски за производството не се присъждат.
Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 2864 от 03.07.2014г. по в.гр.д.№ 419/2014г. на ОС Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top