О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 555
София, 06.11.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на първи ноември през две хиляди и седемнанадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2568 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба срещу определение № 1307 от 18.04.2017г. по в.гр.д.№ 3800/2016г. на САС, 4 състав, с което в производство по чл.248 ГПК е изменено постановеното по делото въззивно решение и на пълномощника на ищците адв.Д. е присъдено на основание чл.38,ал.2 ЗА възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред първата инстанция в размер на още 760лв., съобразно присъденото от САС обезщетение за неимуществени вреди над определения от СГС размер.
В частната жалба се поддържа, че крайният размер на адвокатския хонорар, който следва да се определи на основание чл.38,ал. 2 ЗА за защитата на ищците пред СГС от 6 320лв., неправилно е изчислен в определението на въззивната инстанция по чл.248 ГПК. Счита, че дължимият на основание чл.38,ал.2 ЗА във вр. с чл.7,ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в действалата предходна редакция/ адвокатски хонорар за защитата пред първоинстанционния съд, съобразно уважената част на исковете от САС, е в размер на 7 936лв., поради което се претендира присъждане на още 1 515лв. Поддържа се, че с обжалваното определение САС не се е произнесъл „относно първоинстанционния съдебен акт в частта за разноските, които ищците са били осъдени да заплатят по компенсация на ответника”.
Частната жалба е неоснователна.
Размерът на дължимото за първата инстанция възнаграждение на процесуалния представител на ищците по чл.38,ал.2 ЗА правилно е съобразен с редакцията на чл.7,ал.2,т.5 Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действала към момента на произнасянето на въззивната инстанция /ДВ бр.84/2016г./. Искането за определяне на този размер, съобразно изчисленията по предходна редакция на разпоредбата, е неоснователно.
Твърдението в частната жалба за непроизнасяне от САС не може да бъде обсъждано от ВКС. Липсата на произнасяне не е основание за обжалване.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, Първо т.о
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 1307 от 18.04.2017г. по в.гр.д.№ 3800/2016г. на САС, 4 състав в частта за изменение на Решение 404 от 20.02.2017г. на същия съд за разноските, дължими на основание чл.38,ал.2 ЗА за първоинстанционното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: