3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№16
София, 16.01. 2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на трети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 235 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Депозирана е касационната жалба от [фирма] срещу Решение № 562 от 28.11.2011 год. по гр.д.№ 823/2011 год. на Пловдивския апелативен съд.
Апелативният съд е бил сезиран с въззивните жалби на Н. и В. В и на [фирма] срещу Решение № 30 от 13.04.2011 год. по гр.д.№ 146/2010 год. на Хасковския окръжен съд с което са уважени до размера на по 10000 лв. за всеки от тях активно субективно съединените им искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ.
Вангелови са обжалвали първоинстанционното решение в частта с която исковете им са били отхвърлени за сумите над 10000 лв. и до предявения размер от по 50000 лв., а [фирма] – в частта с която исковете са били уважени.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с ППВС № 4/1961 год.; Решение № 108 от 12.02.2009 год. по гр.д.№ 4831/2007 год. на ІІІ г.о. на ВКС; Решение № 62 от 18.02.2011 год. по гр.д.№ 955/2010 год. на ІІІ г.о. на ВКС и Решение № 175 по т.д.№ 943/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС. Счита, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика относно правото на обезщетение на тези близки на пострадалия наследодател, които са били в лоши отношения с него.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответниците по касация Н. и В. Вангелови са изразили становище, че няма основание за касационно обжалване. Претендират разноски.
Становището на настоящия съдебен състав по наличието на основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване произтича от следното:
В качеството си на наследници (съпруга и син) на загинал при ПТП пешеходец В. Д. В., Н. К. В. и В. В. Д. са предявили субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ срещу застрахователя на увреждащия автобус [фирма] за по 50000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта.
Застрахователното дружество е оспорило исковете изцяло, като се е позовало на предпоставките по т.ІІІ на ППВС № 4/1961 год. – наличието на трайна фактическа раздяла и влошени отношения между наследодателя и съпругата му и отчуждение и лоши отношения на наследодателя със сина му. Ответникът е противопоставил и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който се е движел по пътното платно в тъмната част на денонощието.
Първоинстанционният съд е приел, че отношенията между В. В. и наследниците му действително са били влошени, поради което е приел като справедлив размер на обезщетението по 20000 лв. за всеки от тях. Счел е за доказано съпричиняването на вредоносния резултат до 50%, поради което е редуцирал дължимите на ищците суми.
Въззивният съд също е приел съпричиняване в равна степен, но е счел за неоснователен доводът за влошени отношения. Мотивирал се е с това, че въпреки зависимостта на В. от алкохола, съпругата и синът му са се грижели за него. Като справедлив размер е приел по 80000 лв. за всеки един от тях, като дължимото им обезщетение е по 40000 лв. с оглед наличието на съпричиняване.
Както бе посочено по-горе изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, свързано с правото на наследниците на пострадалия на получат обезщетение за неимуществени вреди.
Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице, ако въззивният съд се бе произнесъл в противоречие с правния въпрос, разрешен с ППВС № 6/1961 год., а именно, че се дължи обезщетение за неимуществени вреди, независимо дали близките са в лоши отношения с пострадалия и дали е налице фактическа раздяла. Такова противоречие по правния въпрос в случая липсва. Противоречие има в становището на съда и на застрахователя относно доказаността на влошените отношения и оттам – правото на ищците да получат обезщетение. Дори да се приеме, че фактите и обстоятелствата са установени неправилно, то това евентуално би съставлявало основание по чл.281 ГПК за касиране на въззивния акт, ако касационен контрол би бил допуснат. Ако е било допуснато нарушение, то би касаело фактите, а не на правото, поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Становището на настоящия съдебен състав че липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол, обуславя и произнасянето по разноските. Касаторът ще следва да заплати на ответниците по касация направените по делото разноски за настоящата инстанция, възлизащи на 2000 лв., съобразно представеното пълномощно на адв.З. и отразеното в него заплатено възнаграждение.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 562 от 28.11.2011 год. по гр.д.№ 823/2011 год. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК- да заплати на Н. К. В. и В. В. Д. сумата 2000 лв. (две хиляди лева), представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.