1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София, 10.03.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2081 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] против Решение № 129 от 24.01.2014г. по в.гр.д.№ 2076/2013г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 60/2010г. на Врачанския ОС в осъдителната част, с която касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл.92 ЗЗД, сумата 7 000 евро-неустойка за забава изпълнението на задължението за предаване на недвижим имот по договор за наем от 22.03.2005г., дължима за периода м.ноември 2007г. до м.май 2008г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.
В касационната жалба се поддържа твърдение за недопустимост и неправилност на решението – основания за касирането му по т.2 и т.3 на чл.281 ГПК. Недопустимостта е обоснована с необсъждане от въззивната инстанция на възражението за нищожност на договора поради липса на представителна власт на лицето, подписало наемния договор от името на насрещната страна-наемателя и с произнасяне на САС на непредявено основание /разглеждане на иск по чл.92 ЗЗД/, а не на квалификацията, с което е сезиран – по претенция по чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.6.2 от договора за наем /„при забавено изпълнение на задължението на наемателя да предаде имота в срок до 01.06.2005г., дължи неустойка в размер на 1000 евро за всеки започнал месец, като за първия месец неустойката е 500 евро“/; според касатора уговорената санкция е за забава в изпълнението, а не за пълно неизпълнение на задължението за предаване на имота.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване с оглед необходимостта ВКС да извърши служебна проверка за допустимостта на въззивното решение по повод твърдението за произнасяне по непредявен иск, както и за произнасяне по въпросите:
1/ Следва ли разпоредбите на процесния договор да се тълкуват във взаимовръзка и съобразно поредността, в която са уговорени задълженията на страните. Поддържа се, че САС не съобразил, че в договора са уговорени два вида неустойки за неизпълнение: за забава за предаването на имота и неустойка при неосигуряване издаването на разрешение за ползване, но не и неустойка за неизпълнение на договора. Позоваването е на допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК- Решения по гр.д.№ 222/2009г. на 4 г.о. и т.д. № 698/2009г. на 2 т.о. на ВКС.
2/ При същата допълнителна предпоставка, обоснована с противоречие на обжалваното с Решения по т.д.№ 911/2009г. на 1т.о, т.д.№ 526/2008г. на 2 т.о. и гр.д.№ 969/2009г. на 4 г.о. е поставен въпросът: Нищожна ли е неустойка за забава при неизпълнение задължението за предаването на имота, на основание чл.26,ал.1,предл.трето ЗЗД, след като е налице условието по чл.81,ал.1 и чл.89 ЗЗД, при което тя от средство за обезпечаване на изпълнението се превръща в средство за неоснователно обогатяване, тъй като е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди от „невиновно неизпълнение” на договора.
3/ С твърдение, че е налице хипотезата на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, разрешаването на който „ще обуслови“ изхода на спора е посочен въпросът: прекратява ли се договорът с присъждане на неустойка за неизпълнението му по силата на постановено в друго производство съдебно решение. Поставянето на въпроса е аргументирано с довода, че в обжалваното решение е посочено, че основание за присъждането на неустойка е неизпълнението на договора, тъй като забавеното изпълнение е една от формите на неизпълнение. Съждението на касатора е, че в такъв случай договорът би следвало да бъде прекратен по силата на постановения в друго производство съдебен акт, с който е уважен иск за заплащане на неустойка за същото неизпълнение за друг исков период. Независимо от позоваването на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК са цитирани Определение по т.д.№ 699/2009г. на 2 т.о., Решение на САС по гр.д.№ 46/2008г. и Решение № 172 по т.д.№ 588/2012г. на 1 т.о. на ВКС. В последното при спор по чл.82 ЗЗД и препращане към мотивите на ТР № 3/2012г. на ОСГТК, е мотивирана необходимостта за установеност на претендираната вреда.
В писмен отговор [фирма], София с предишно фирмено наименование [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира разноски за производството, доказателства за извършването на които и списък не са представени.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
За да потвърди решението в обжалваната осъдителна част, въззивната инстанция е дала обстоен отговор на изложените в жалбата доводи и възражения. Констатирала е произнасяне от първоинстанционния съд в съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес по предявения иск по чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка по процесния договор за наем от 22.03.2005г., уговорена в т.6.2 – за забава при изпълнение на задължението на наемодателя за предаване на имота за исковия период. Посочила е, че забавата в изпълнението е една от формите на неизпълнението и уговорената неустойка за забавено изпълнение подлежи на присъждане и при пълно неизпълнение на задължението на наемодателя за предаване на имота. Мотивирано е, че страните са обвързани от валидна клауза за неустойка, уговорена в чл.6.2 от действителен договор за наем, както и че и за исковия период ответникът-наемодател не е изпълнил задължението си да предаде имота. Обсъдено е, че с влязло в сила решение /гр.д.№ 721/2007г., потвърдено от САС, недопуснато до касационно обжалване – т.д.№ 5/2011г. на 2 т.о. на ВКС/ е уважен иск по чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка по чл.6.2 от договора за предхождащ исковия период, поради което възраженията в настоящия процес, основани на факти възникнали преди пораждането на силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение, са преклудирани и разглеждането им е недопустимо, тъй като това би наложило пререшаване на вече разрешения правен спор. В рамките на последния е следвало ответникът да изчерпи всички възражения за нищожност на договора /невъзможен предмет, подписване без надлежна представителна власт на наемателя, грешка в лицето, договаряне в евро/; на съглашението за неустойка /липса на краен предел и прекомерност и противоречаща на добрите нрави/; за прекратяването на договора, а пропуснатите възражения са преклудирани. Констатирано е, че за периода, за който първоинстанционният съд е присъдил неустойка е налице забава на длъжника, прекратена с изтичането на договора-съответно прекратяване на задължението, за което наемателят отговаря. Мотивирана е неоснователността на възражението на ответника, че за исковия период забавата му е обективна.
С оглед възпроизведените правни аргументи, изложени в обжалвания съдебен акт, искането за допускане на касационно обжалване за проверка негова вероятна недопустимост е неоснователно, защото основание за съмнение /вероятност/ решението да страда от такъв порок липсва. Евентуално необсъждане на доводи на въззивника и неточна правна квалификация на иска биха били процесуални нарушения, водещи до неправилност, но не и до недопустимост на решението. ВКС е имал повод са се произнесе с ТР 2 /2012г. по въпроса, че погрешната правна квалификация води до недопустимост на решението само когато произнасянето е извън очертаните от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита.
Първият поставен въпрос няма характеристика на правен, а е довод за допуснато процесуално нарушение. Основание за допускане на касационнтото обжалване по него и във връзка с т.1 на чл.280,ал.1 ГПК би било налице, ако при произнасянето си по чл.20 ЗЗД, въззивният съд бе изложил мотиви, че обсегът на тълкуването включва и подмяната на действителната воля на страните. В случая произнасяне в такъв смисъл по посочения правен въпрос липсва, а тезата на касатора всъщност е за неправилност на въззивния акт, поради игнориране разпоредбата на чл.20 ЗЗД. Дори да би било налице /становище, което настоящият състав не споделя/, това нарушение би било основание по чл.281,т.3 ГПК, но не и по чл.280,ал.1 ГПК
Не следва касационното обжалване да се допуска и по втория материалноправен въпрос, защото той е извън предмета на спора. Въззивната инстанция е изложила съображения за преклудиране на възражението на ответника за нищожност на клаузата за неустойка и непререшаемост на дадения с влязлото в сила решение отговор. Правен въпрос към този решаващ за изхода на спора правен аргумент не е въведен.
Третият въпрос е неясен. Ако той е твърдение, че с присъждането на неустойка с влязлото в сила решение, договорът е прекратен, то се навежда едва в касационната жалба- т.е. съдилищата не са се произнасяли по него, а е и преклудирано.
Разноски за производството не се присъждат поради недоказаността им от ответната страна.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 129 от 24.01.2014г. по в.гр.д.№ 2076/2013г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.