4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
С., 16.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 681 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма] против Решение № 531 от 17.11.2016г. по в.гр.д.№ 287/2016г. на ОС Смолян, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 300/2015г. на РС Златоград за осъждането на застрахователя да заплати на основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./ сумата 21 000лв. обезщетение за неимуществени вреди на малолетната Ц. Ч. /действаща чрез законните си представители/ за причинени й при пътно произшествие от 20.11.2014г. телесни увреждания, ведно със законната лихва от същата дата.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т. 3 ГПК Твърдението е, че поради нарушение на разпоредбите на чл.236,ал.2 ГПК въззивният съд е достигнал до неправилни фактически и правни изводи – че вина за пътното произшествие има водачът С. К.. Поддържа се, че по делото е безспорно установено, че пътното произшествие се дължи на изпадането на водача в безпомощно състояние поради внезапно възникнало болестно състояние – разкъсване на аневризма в мозъка. К. е загубила съзнание и лекият автомобил, в който е пътувала малолетната ищца, е започнал неконтролируемо да се движи по пътното платно, т.е. налице е събитие, което не попада в обхвата на ЗЗГО на водача.
В изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите:Застрахователното покритие по застраховката „гражданска отговорност“, сключена преди 01.01.2016г., включва ли в обема си случаите, при които увреждането на третото лице е настъпило в резултат на безвиновно поведение на водача на моторното превозно средство, или включва случаите, при които е налице единствено и само деликт, т.е. виновна отговорност на водача или събитието е настъпило поради естеството на вещта; дали в обема на покритието на „гражданската отговорност” се включват и случаите, при които увреждането на третото лице е настъпило в резултат на безвиновно поведение на водача, изразяващо се във влошаване на здравословното състояние по време на движението по смисъла на чл.257 КЗ и чл.267 КЗ във вр. с чл.50 ЗЗД, или той обхваща случаите, при които е налице единствено деликт. Въведената допълнителна предпоставка е т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, въведена със съображенията, че отговорът на въпроса е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото в отменения КЗ няма изрична разпоредба, която да включва в покритието на застраховката случаите, при които катастрофата е станала поради влошаване на здравословното състояние на водача на автомобила, вследствие на което е загубил контрол върху управлението /т.е. аналогична на разпоредбата на 493,ал.2,т.6 от КЗ в сила от 01.01.2016г./.
В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
По делото е установено, че на 20.11.2014г. С. К. е закарала група деца, сред които и малолетната ищца от [населено място] до [населено място] на курс по плуване. Настояла да отпътуват по-рано, тъй като имала главоболие. По пътя от З. посока [населено място], управляваният от нея л.а. „Пежо“, по отношение на който застраховател по риска „ЗЗГОА” е ответникът, навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил челно в правомерно движещият се в своята лента товарен автомобил. К. е починала. Установената причина за смъртта е кръвозагуба от разкъсване на аортата на нивото на пълното прекъсване на гръбначния стълб в областта на счупен при процесното птп осми гръден прешлен, както и откритата при аутопсията руптурирала аневризма в хода на вътрешната сънна артерия. Малолетната ищца е претърпяла контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия на шията и гръдния кош, разкъсно-контузна рана на лявото коляно, лезия на предния голямопищялен мускул и като усложнение – травматична пневмония в дясно.
Сезирана с жалба на ответника, въззивната инстанция е приела, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за застрахователно плащане по прекия иск на увреденото малолетно дете, включително и е установено противоправното поведение на водача С. К., която предприемайки управлението на лекия автомобил, е била длъжна да се съобрази със своето здравословно състояние и да не нарушава забраната на чл.181,т.4, предл. второ ЗДвП /забраната за управление на мпс в болестно или друго състояние, което създава опасност за движението/. Обсъден е безспорно установеният факт, че няколко дни преди инцидента и непосредствено преди отпътуването от З., К. се е оплакала от прогресиращо главоболие и общо неразположение. За неоснователни са приети възраженията на застрахователя относно кредитирането на показанията на св.Х., като е обосновано, че той е възпроизвел това, което му е споделило едно от другите деца, които са пътували в същия автомобил: че непосредствено преди инцидента К. се е навела да търси телефона си, автомобилът започнал да криволичи и в този момент станал ударът. Обосновано е, че от заключението на назначената медицинска експертиза не може да се приеме за безспорно установено твърдението на ответника, че вследствие на спукана мозъчна аневризма водачът не е могъл да реагира адекватно и своевременно като преустанови управлението на автомобила. Въз основа на медицинската експертиза е прието, че е възможно именно спукването на аневризмата да е причинило главоболието, от което К. се е оплаквала. Счетено е, че само посочената от експерта хипотетична възможност, която не почива на медицински данни, спуканата аневризма в мозъчните артерии да причини загуба на управлението на автомобила, не е достатъчна да обоснове извод, че водачът е изпаднал в състояние на безсъзнание преди настъпването на пътното произшествие. Като допълнителен мотив е изложено, че принципно застрахователят покрива не само риска от възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно поведение /гражданска отговорност в стриктния смисъл/, но и несанкционни задължения – при липса на виновно поведение /чл.49 и чл.50 ЗЗД/.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно. Поставените от касатора въпроси са основани на твърдения за факти, различни от приетите за установени от въззивната инстанция, което изключва изискването главната предпоставка за допускане на касационното обжалване да е по правен проблем, разрешаването на който е обусловило изхода на спора. В обжалваното решение обстойно е мотивирана неоснователността на тезата на застрахователя, че пътното произшествие е настъпило поради изпадане на водача в безсъзнание /безпомощно състояние/. Прието е за доказано противоправно поведение, аргументирано с нарушение на разпоредбата на чл. чл.181,т.4, предл. второ ЗДвП. Поради това поставените въпроси са хипотетични, по тях въззивната инстанция не се е произнесла и не разрешаването им е обусловило изхода на спора. Същевременно не е обосновано и наличието на въведената от касатора допълнителна предпоставка – т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, чието приложно поле следва да бъде аргументирано. По въпроса, че в обема на застрахователното покритие на застрахователя по ЗЗГОА се включват и хипотези при които увреждането на третото лице е настъпило в резултат на безвиновно поведение е налице практика по т.1 на чл.280 ГПК.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за производството – сумата 1 500лв. по представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено заплащането й в брой.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 531 от 17.11.2016г. по в.гр.д.№ 287/2016г. на ОС Смолян.
Осъжда Д. [фирма] да заплати на Руска Г. Ч. и на Е. Г. Ч. в качеството им на законни представители на малолетната ищца сумата 1 500лв. разноски за производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: