4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
София, 05.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на девети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2307 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. К. Н. срещу Решение № 65 от 17.03.2015 год. по т.д.№ 41/2015 год. на Варненския апелативен съд.
С това решение, произнасяйки се по жалбата на Н. въззивният съд е потвърдил Решение № 148 от 03.12.2014 год. по т.д.№ 141/2014 год. на Шуменския окръжен съд. С първоинстанционният акт е бил отхвърлян предявеният по реда на чл.365 т.3 ГПК иск на П. Н. срещу [фирма] за признаване за установено, че по заявление А4 № 20130308122958 в Агенция по вписванията – Търговски регистър са били вписани несъществуващи обстоятелства: 1./ Прехвърляне на всички дружествени дялове от П. Н. на Х. и А. Н.; 2./ Вписване на преобразуването на Е. в О.; Вписване като съдружници на Х. и А. Н.; 4./ Заличаване на П. Н. като съдружник и едноличен собственик на капитала; 5./ Вписване на П. С. като управител на дружеството.
Твърдението по исковата молба на П. Н. е, че сключеният на 09.11.2012 год. между него в качеството на прехвърлител и Х. Н. и А. Н. в качеството на приобретатели договор с правно основание чл.129 ал.2 ТЗ по силата на който е прехвърлил 50-те си дружествени дяла, формиращи капитала на [фирма] е нищожен, поради липса на съгласие чл.26 ал.2 ЗЗД вр.чл.576 ГПК. Сочи, че договорът е бил сключен на български език, който той не владеел, както и че в нарушение на разпоредбата на чл.582 ГПК не е бил назначен преводач, който да му разясни действията по нотариалното удостоверяване. Не знаел какво е съдържанието на договора и не се е съгласявал с него. Не е вземал и решение в качеството на едноличен собственик на капитала за прехвърляне на дяловете и не е бил запознат със съдържанието на Решение от 09.11.2012 год. за прехвърляне на дяловете, за тяхната цена, за напускане на дружеството и назначаване на нов управител. Документът, материализиращ решението по чл.147 ал.2 вр.чл.137 ал.1 т.1, 2 и 5 ТЗ е съставен на български език, липсвал е превод на английски, поради което той не е бил запознат със съдържанието му и не се е съгласявал с него.
Поради това счита, че вписаните в Търговския регистър обстоятелства, основаващи се на съгласието му, материализирано в тези два документа са несъществуващи.
Последователно подържаната теза на ответното дружество е, че нотариалното действие по заверката на подписите на договора по чл.129 ал.2 ТЗ не е било опорочено. Присъствал е преводач, който е бил доведен от ищеца П. Н. и е превеждал както за него, така и за приобретателите, присъствали лично, заедно с упълномощен от тях адвокат.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд е приел, че сделката по прехвърляне на дружествените дялове не е била опорочена и в търговския регистър не са били вписани несъществуващи обстоятелства. До същия извод е стигнал и съставът на Варненския апелативен съд, поради което е потвърдил отхвърлителното решение на Ш.. Съдилищата са се позовали на безспорно установеното от доказателствата обстоятелство, че преводачът Г.И. е бил познат на П. Н., тя е подпомагала предходни негови сделки и той е бил уведомен както за съдържанието на договора по чл.129 ал.2 ЗТР, така и за последиците от него. ВнАС в решението си е посочил, че позоваването на чл.122 ТЗ – липса на писмена молба за приемане на съдружници би имало значение в производство по чл.74 ТЗ, но не и в настоящето.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи всички основания по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по отношение на три въпроса: 1./ Необходимо ли е нотариусът да назначи преводач при нотариалното удостоверяване на договор за прехвърляне на дружествени дялове – чл.129 ал.2 ТЗ и необходимо ли е върху самия договор преводачът да е отбелязал извършването на превода?; 2./ Необходимо ли е нотариуса, назначавайки преводач при условията на чл.582 ГПК да изиска от него документ за образователен ценз и за съответен лиценз за упражняване на преводаческа дейност?; 3./ Липсата на писмена молба по чл.122 ТЗ до ОС на съдружниците за приемане на нов съдружник в О. в която той да заяви, че приема условията на дружествения договор, води ли до недействителност на договора за прехвърляне на дялове?.
По отношение на първите два въпроса се подържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а по отношение на третия – т.1 на чл.280 ал.1 ГПК. Твърдението е за противоречие при произнасянето по този въпрос с Решение № 161/11 год. по т.д.№ 28/2010 год. на І т.о.; Определение № 426/14 год. по т.д.№ 4069/2013 год. на І т.о. и Определение № 430/11 год. по ч.т.д.№ 806/2010 год. на І т.о. на ВКС.
Становището на настоящия съдебен състав произтича от следното:
Преди всичко, с Решение № 161/11 год. по т.д.№ 28/2010 год. на І т.о. (единствено имащо характеристиката на задължителна практика) ВКС се е произнесъл по правния въпрос за начина на разпределение на дяловете на починал съдружник между наследниците му. Произнасянето в казуалната част е извън обхвата на преценката по чл.280 ал.1 ГПК, както се сочи и в ТР № 2/2011 год. на ОСГТК на ВКС. На второ място, третият от посочените въпроси няма обуславящо значение за спора, доколкото в случай, че едноличният собственик на капитала писмено е изразил волята са за прехвърляне на всички дружествени дялове някому, то изявлението му, съдържащо се в договора по чл.129 ал.2 ТЗ има и значение за прехвърляне на членствените правоотношения на приобретателя/приобретателите като волята на последните за придобиването им, също е материализирана в договора и нарочна молба по чл.122 ТЗ не е необходима. Произнасянето по възникване на членственото правоотношение би имало значение в конкретния случай, само ако би била опровергана действителността на волята на прехвърлителя-едноличен собственик на капитала. По отношение на първите два въпроса свързани с действителността на нотариалното удостоверяване, обаче, предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не са налице.
Няма спор, че преводач в производството по нотариално удостоверяване е присъствал, както и че процедурата по чл.585 ГПК е изпълнена. Компетентността на преводача не е оспорена, а и е установена в рамките на производството пред инстанциите по същество. Тезата на касатора, всъщност се основава на буквалността на термина „назначен” в чл.582 ГПК, релевирайки довода, че преводачът във всички случаи следва да бъде външно лице, служебно назначено от нотариуса, което изключва преводач, доведен от страните (както е в случая), независимо, че компетентността му не е оспорена и той е изпълнил функциите си в охранителното производство. Съдебният състав счита, че нормата на чл.582 ГПК е ясна и по отношение на първия въпрос предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не са налице.
Не са налице тези предпоставки и по отношение на втория от посочените въпроси. Въпросът всъщност цели „дописване” на закона и въвеждане процедура, предхождаща нотариалното действие, каквато законът не изисква. Ще следва да се отбележи, че в случай, че служебно назначаване по смисъла на чл.582 ГПК би било налице, в практиката такива доказателства за правоспособност биха били представени в случай, че компетентността на преводача би била оспорена. В случая, нито преводачът е служебно назначен, нито компетентността му или точността на превода е била оспорена/опровергана.
Няма направено искане от ответната страна за присъждане на разноски за настоящето производство.
Поради изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 65 от 17.03.2015 год. по т.д.№ 41/2015 год. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.