3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 08.01.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на втори декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1513 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 86 от 15.01.2015 год. по гр.д.№ 3467/2014 год. на Софийски апелативен съд.
Апелативният съд е счел за неоснователна въззивната жалба на дружеството срещу тази част на Решение № 8092 от 29.11.2013 год. по гр.д.№ 110/2012 год. на Софийски градски съд с която предявеният от Б. Г. И. иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е бил уважен за сумата от 100000 лв., както и в частта с която е било отречено съпричиняване на вредоносния резултат от другия участник в ПТП, чийто застраховател по риска [фирма]”А. България” е бил конституиран като евентуален ответник. Счел е за основателна жалбата на Б. И., комуто е присъдил още 50000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Ответниците по касация Б. И. и [фирма] са представили по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмени отговори в които се съдържа становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. Доказателства за сторени разноски не са представени.
Ищецът е пострадал в резултат на ПТП на 24.06.2008 год. в качеството на пътник в микробус м.”Фиат” със застраховка по риска “Гражданска отговорност” при [фирма]. Сблъсъкът на микробуса е бил с лек автомобил м.”Мерцедес” със застраховател по риска “Гражданска отговорност” [фирма]. Субективно съединените искове на И. срещу двамата застрахователи са предявени при условията на евентуалност с оглед вината на водачите на двата автомобила, като предпочитан ответник е [фирма], пора обстоятелството, че ищецът счита за виновен за настъпването на ПТП водачът на л.а.”Мерцедес”. Петитумът е заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200000 лв. Предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, формирани от направените разходи за лечение – 11009.48 лв. е отделен за разглеждане в друго производство
Първоинстанционният съд е счел, че е виновен водачът на л.а.”Мерцедес” поради което е ангажирал отговорността на [фирма] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100000 лв. Оставил е без разглеждане иска срещу евентуалния ответник [фирма].
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът сочи всички основания по чл.280 ал.1 ГПК по отношение на един правен въпрос. Посоченият правен въпрос е: „При нанасяне на вреди от няколко делинквенти при условията на независимо съизвършителство в какъв размер следва да отговаря застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” сключена с един от тях, спрямо увреденото лице (като при отговора следва да бъдат съобразени всички последици, които ще настъпят в имуществената сфера не само на увредения, но и на отговорните лица, както и предвидените в действащото законодателство механизми за преодоляване на неоснователното обогатяване).”. По отношение на този въпрос, касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с Решение № 115/16.09.2013 год. по т.д.№ 1110/2011 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Преди всичко, въззивният съд е приел, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат.
Но дори да би било налице такова, по отношение на този въпрос приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, поради обстоятелството, че с посоченото решение, ВКС се е произнесъл по различен въпрос, а именно, че отговорността на застрахователя е производна от тази на делинквента, но не и от отговорността на трети на застрахователното правоотношение лица.
Нещо повече, въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителна практика на ВКС по този въпрос. С Решение № 121 от 18.09.2014 год. по т.д.№ 2859/2013 год. на ВКС-ТК, състав на І т.о. е приел, че при съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент.
Наличието на задължителна съдебна практика изключва приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че макар да не съставлява приложим закон към настоящия спор, с новия Кодекс на застраховането и по-конкретно с чл.499 ал.7 КЗ, законодателят изрично е приел, че при множество причинители на застрахователното събитие всеки застраховател, съответно ГФ по чл.518 или институция, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Г. ф. по чл. 518, отговарят пред увреденото лице, както отговарят причинителите. Когато причинителите отговарят солидарно, застрахователите, съответно ГФ по чл.518 или институция, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Г. фонд по чл.518, също отговарят солидарно.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 86 от 15.01.2015 год. по гр.д.№ 3467/2014 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.