1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
С., 26.05.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д.N 1409 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ответника [община] против Решение № 122 от 17.01.2014г. по в.гр.д.№ 2710/2013г. на Пловдивския ОС. Делото е било образувано по въззивна жалба срещу постановеното решение по иск, предявен по реда на чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземане в полза на [фирма], [населено място] срещу [община] за сумата 9 000лв.-неплатено задължение по фактура за изработване на идеен проект и обезщетение за забава в размер на 3 204.54лв., за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
От насрещната страна е постъпил отговор на касационната жалба, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата. Претендира се заплащането на разноските за производството.
Върховния касационен съд, ТК, състав на Първо т.о., след като прецени допустимостта на касационната жалба, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на инстанционно обжалване съдебен акт.
Обжалваното въззивно решение е постановено при действието на редакцията на чл.280,ал.2 ГПК, в сила от 21.12.2010г. По силата на изменението са изключени от касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела и до 10 000лв. за търговски дела.
Производството по установителния иск, предявен по реда на чл.422 ГПК е продължение на защитата на заявителя, поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Паричното задължение произтича от издадена фактура за възнаграждение за проектиране на обект „К. с Д., К., клон І и ІІІ”, т.е. източник на правоотношението е договор за изработка, сключен от търговец във връзка с упражняваното от него занятие, поради което сделката е търговска /чл.296,ал.1 и чл. 287 ТЗ/. Това предопределя и търговския характер на делото, а цената на всеки един от обективно съединените искове е под 10 000лв.
Постановеното решение срещу което е насочена касационната жалба не подлежи на обжалване, независимо от неправилното посочване в диспозитива му.
Касаторът ще следва да заплати на ответника поисканите и доказани разноски за адвокатско възнаграждение – сумата 1 000лв. по представения договор за правна помощ от 20.03.2014г., в който е отразено заплащането й в брой.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане касационната жалба на [община] против Решение № 122 от 17.01.2014г. по в.гр. д.№ 2710/2013г. на Пловдивския ОС.
Осъжда [община] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1 000 лв. разноски за настоящото производство.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ТК на ВКС в едноседмичен срок от съобщението на касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.