1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
София, 08.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на пети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1223 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] против Определение № 4245 от 21.12.2016г. по ч.гр.д. № 5854/2016г. на САС, 1 състав, с което е потвърдено определението на СГС от 09.06.2015г. по гр.д.№ 13983/2014г. за прекратяване на производството по делото по главния иск с правно основание чл.79 ЗЗД – за осъждането на ответника М. М. да прехвърли 216/310 идеални части от урегулирания поземлен имот, съответстващи на идеалните части от общите части на сградата от обектите, собственост на приемателя на правото на строеж [фирма].
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението на САС и потвърденото с него прекратително определение на първоинстанционния съд. Твърдението е, че предявеният иск за реално изпълнение на поетото в предварителния договор и в нотариалния акт за учредяване на право на строеж задължение за прехвърляне на идеални части от поземления имот, е самостоятелно, обособено второ задължение и предявеният иск е допустим; за ищеца съществува правен интерес от предявяването му, тъй като това е форма за реализиране на правата му в настоящото производство, наред с предявения като евентуален иск по чл.19,ал.3 ЗЗД – за обявяване на окончателен на договора за прехвърляне на 216/310 ид.части от имота. Акцентира се на разпоредбата на чл.527,ал.1 ГПК, предвиждаща ред за принудително реализиране на правата на кредитора, в чието приложно поле според жалбоподателя подадат не само фактически, но и правни действия, които зависят от изключителната воля на длъжника.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/Възможността, която законът предоставя за сключване на окончателен договор чрез упражняване на потестативното право по чл.19,ал.3 ЗЗД по съдебен ред, изключва ли възможността да се предяви осъдителен иск за реално изпълнение по реда на чл.79,ал.1 ЗЗД; 2/Допустим ли е иск за реално изпълнение на поето по договор задължение за прехвърляне на идеални части от недвижим имот. По първите два въпроса въведената допълнителна предпоставка е т.2 на чл.280 ГПК, като се поддържа противоречие на обжалваното определение с решението по т.д.№ 2167/2010г. на СГС, както и предпоставката на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. 3/Предявяването на иска по чл.19,ал.3 ЗЗД обусловено ли е от наличието на предпоставките за уважаването му; 4/Може ли страната да бъде задължена при липса на изпълнение от страна на съдоговорителя си, да предяви конститутивна претенция по чл.19,ал.3 ЗЗД, вместо осъдителна претенция по чл.79,ал.1 ЗЗД; 5/При прекратяване на главния иск по чл.79,ал.1 ЗЗД и оставяне за разглеждане на евентуалния иск по чл.19,ал.3 ЗЗД, следва ли съдът да съобрази наличието на интерес от сключването на сделката, както и вероятната основателност на конститутивната претенция по чл.19,ал.3 ЗЗД. По въпроси №№ 3-5 се твърди противоречие с решението по т.д.№ 763/2013г. на СГС. Едновременно се поддържа и допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. 6/При неточно изпълнение в резултат на недобросъвестно упражняване на права от страна на продавача, има ли право купувачът на иска реално изпълнение. Посочената допълнителна предпоставка е т.1 на чл.280 ГПК – противоречие с решението по гр.д.№ 586/2010г. на ІІІ г.о.; 7/ Към кой момент от първоинстанционното производство може да се прецени наличие на предпоставките за уважаване на конститутивния иск по чл.19,ал.3 ЗЗД; 8/Достатъчни ли са фактическите твърдения на ищеца в исковата молба, за да се приеме, че в негова полза съществува преобразуващото право по чл.19,ал.3 ЗЗД или съдът следва да изследва събраните по делото доказателства и да вземе предвид възраженията на страните. По последните два въпроса допълнителната предпоставка е т.3 на чл.280 ГПК.
В писмен отговор насрещната страна оспорва основателността на частната касационна жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е споделила извода за недопустимост на главния иск за реално изпълнение на поетото в чл.9 от нотариалния акт за учредяване на право на строеж задължение /съответстващо на уговорката в чл.4 от предварителния договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на жилищна сграда/ за прехвърляне на идеални части от поземления имот. Посочила е, че това е задължение по предварителен договор, при неизпълнение на което, за всяка от страните възниква потестативно право за иска сключване на окончателен договор. Мотивирано е, че спорното право и неговата защита се извеждат от фактите и обстоятелствата, изтъкнати в исковата молба и търсената от ищеца защита е относима към тази за преобразуващо /потестативно/ право, която се реализира единствено с конститутивен иск. С позоваване на ТР № 84/68г. на ОСГК на ВС е посочила, че правото по чл.19,ал.3 ЗЗД е преобразуващо. Мотивирано е, че то не е насочено към принуждаване на неизправната страна да прави изявление за сключване на окончателен договор /осъждане и изпълнение по чл.527 ГПК/, а към постигане на правните последици, които би породил сключеният окончателен договор чрез съдебно решение, което направо поражда правните последици на окончателен договор. Така е обосновано, че целеният правен резултат е несъвместим с осъдителен иск поради изрично предвидената в закона правна защита на това преобразуващо право чрез иска по чл.19,ал.3 ЗЗД.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
По първите два въпроса отсъства въведената от жалбоподателя допълнителна предпоставка. Цитираното решение по т.д.№ 2167/2010г. на СГС е неотносимо, тъй като има за предмет приложението на разпоредбата на чл.20,ал.7 от Наредба № 6/2004г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните ел.мрежи и произтичащото от нея задължение за възмездно изкупуване /прехвърляне в собственост/ на преносното или електроразпределителното предприятия на изградените съоръжения за присъединяване на база взаимно признати разходи. Изключено е и приложното поле на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като по въпросите за характера на предварителния договор, за възникващите въз основа на него права и задължения и защита им, е налице задължителна съдебна практика по т.1 на чл.280 ГПК, на която изводите в обжалвания съдебен акт не противоречат. Съгласно определението по ч.гр.д. № 521/2011г. на ІІІ г.о на ВКС, предварителният договор поражда задължение за сключване на окончателен при който насрещното право е преобразуващо – да се иска по съдебен ред обявяването му за окончателен. Предварителният договор по начало не създава задължения за престиране, а за взаимно договаряне, поради което всяка от страните може да упражни потестативното право по чл.19,ал.3 ЗЗД – решението по гр. дело № 1050/2009г. на ІV г.о. на ВКС. Възможността ищецът, който цели правните последици на несключения договор, да иска изпълнение по реда на чл.527 ГПК на осъдително решение по чл.79,ал.1 ЗЗД, е изрично изключена в решението по т.д.№ 659/2010г. на І т.о. В същото решение е направена съпоставка между защитата, която дава осъдителният, респ. конститутивният иск и изводът в обжалваното определение, че защитата на ищеца в конкретния случай е несъвместима с осъдителния иск, е в синхрон с даденото разрешение. Правото на иск по чл.19,ал.3 ЗЗД не изключва възможността купувачът да иска реално изпълнение, но в хипотеза, различна от настоящата – на изискуемо вземане за плащане на цена /решението по т.д.№ 804/2014г. на ІІ т.о./, която е обоснована с обстоятелството, че в производството по чл. 19, ал.З ЗЗД, вземането за цената не е предмет на делото. След като целеният от [фирма] правен резултат е настъпване на правните последици на предварителния договор /конкретно клаузата на чл.9 от нотариалния акт за учредяване на право на строеж, респ. уговорката в чл.4 от предварителния договор/ той може да бъде реализиран чрез упражняване по съдебен ред на поетото взаимно задължение за договаряне – на задължението за сключване на окончателен договор по чл.19,ал.1 ЗЗД. Защитата срещу неизпълнението на това задължение се реализира не с осъдителен, а с конститутивния иск по чл.19,ал.3 ЗЗД.
Решението по т.д.№ 763/2013г. на СГС, на което страната се позовава, твърдейки, че с него е разрешен въпросът за възможността за предявяване на иск по чл.79,ал.1 ЗЗД като алтернатива на иска по чл.19,ал.3 ЗЗД, е представено от нея със заверка, че не е влязло в сила.
Останалите въпроси в изложението са свързани с основателността на иска по чл.19,ал.3 ЗЗД – по правен проблем, по който въззивната инстанция не се е произнасяла, поради което е изключена възможността за допускане на касационното обжалване по тях.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 4245 от 21.12.2016г. по ч.гр.д. № 5854/2016г. на САС, 1 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: