1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
С., 25.04.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 4374 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма] против Решение № 1786 от 30.07.2013г. по т.д.№ 173/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което след отмяна на първоинстанционното решение за отхвърлянето на исковете е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на „А.-Г. Д.”E., на основание чл.226,ал.1 във вр. с чл.267,ал.1,т.2 КЗ сумата 29 530лв.-обезщетение за повреди на лек автомобил „Субару Импреса”, рег. № СА 62-34 МН, причинени при сблъсък с л.а. „М. Л.”, рег. [рег.номер на МПС] , по време на участие в рали „Затворен маршрут-Велико Т.”, ведно със законната лихва от предявяване на иска, както и обезщетение за забавено плащане от датата на събитието-28.03.2010г. до 17.05.2011г.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и отхвърлянето на исковете. Твърдението е, че ищецът не е доказал материалноправната си легитимация да получи обезщетението за повредите по автомобила, тъй като не е установено наличието на валиден застрахователен договор за застраховка „гражданска отговорност” по отношение на л.а. „М. Л.”, рег. [рег.номер на МПС] , покриващ отговорността на водача му при участие в състезание, тъй като в застрахователната полица липсва изрично заявено съгласие от страна на застрахователя да покрива вреди с посочен произход. Поддържа се, че увреждането на автомобила на ищеца е настъпило по време на състезание, по отношение на което са неприложими правилата на ЗДвП и ППЗДвП, не е установено в какво се изразява противоправното поведение на водача на л.а. „М.” и кои правила при управлението му е нарушил водачът. Изложени са и доводи за недоказаност на разходите за ремонт на автомобила, извършването им от /или за сметка/ на ищеца, действителната им стойност и причинната им връзка със събитието.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1/следва ли отклонението от предвиденото в чл.268,т.4 КЗ изключение от задстрахователно покритие по ЗЗГОА да бъде договорено изрично, недвусмислено и безпротиворечиво между страните по договора, или е достатъчно единствено да бъде посочено, че застрахованото МПС е предназначено за състезателна дейност. Допълнително поддържаната предпоставка е по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК-противоречие на обжалваното решение с друго решение на САС по т.д.№ 1106/2012г.; 2/ необходимо ли е при иск за обезщетяване на причинени вреди да бъдат установени правилата, които са нарушени от делинквента, при положение, че конкретният случай не се подчинява на нормативно установените правила, при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
От насрещната страна [фирма] в срока по чл.287 ГПК е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
Съставът на ВКС приема, че касационната жалба е допустима като постъпила в срока по чл.287 ГПК, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд е приел за безспорно, че на 28.03.2010г. при провеждане на автомобилно състезание „Затворен маршрут-Велико Т.” е настъпил сблъсък между л.а. „М. Л.”, управляван от И. Царски и л.а.”Субару Импреса”, собственост на ищцовото дружество, управляван от Б. Б.. Посочено е, че съгласно представената комбинирана полица, л.а. „М.” е застрахован по ЗЗГОА при ответното застрахователно дружество с период на покритие от 27.03.2010г. до 26.03.2011г., при отбелязване в графата „предназначение”, използването му за „състезателна дейност”, при базова застрахователна премия 195лв. и надбавки към нея 585лв. Въз основа на свидетелските показания, заключенията на двете автотехнически експертизи, изготвени въз основа и на записи от оптичен носител и показанията на разпитаните свидетели, е приел за доказано по несъмнен начин, че виновен е водачът на л.а.”М.”, който причинил сблъсъка: поради неправилно разположение на управлявания автомобил на пътното платно, ударил л.а.”Субару”, в резултат на което двата автомобила попаднали в банкета и в изкопа в дясно от пътя. П. поведение на водача е мотивирано с това, че целта на състезанието е не предизвикване на сблъсък, а постигане на най-добро време и в този смисъл удрянето на друг автомобил съставлява поведение, противоречащо на обективния правен порядък, схващан в широк смисъл и на правилата на конкретното състезание /макар и неустановени по делото в пълнота/. Приел е, че причинените повреди по л.а. „Субару” са покрит риск по процесната полица, тъй като в конкретното състезание общите правила за движение не са задължителни, в полицата изрично е отразено предназначението на автомобила за „състезателна дейност”, поради което няма какво друго да бъде съдържанието на тази изрична уговорка, освен „участие в състезание” по смисъла на разпоредбата на чл.268, т.4 КЗ. Мотивирано е, че с включването в полицата на изричното условие, че автомобилът ще се използва за състезателна дейност, е налице противна по смисъла на чл.268,т.4 КЗ, друга специална уговорка в застрахователния договор и застрахователят не се ползва от предвиденото в разпоредбата изключение. Като допълнителен мотив е посочен и размерът на премията /780лв./ многократно надвишаващ този на базовата премия /195лв./ При определяне на размера на обезщетението са обсъдени подробно заключенията на експертизите относно стойността, необходима за възстановяване на вредите по пазарни цени към датата на произшествието.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по поставения въпрос за начина на уговаряне на отпадането изключението от застрахователното покритие по чл.268 т.4 КЗ. При формулирането на въпроса касаторът не държи сметка за изложените правни аргументи на въззивната инстанция, а изхожда от разбирането си, че в конкретната полица „уговореното друго” не е изрично, а е двусмислено и противоречиво. Апелативният съд е изложил подробни съображения защо счита избраната и отразена в полицата клауза за използване на автомобила за състезателна дейност достатъчно конкретна, ясна и еднозначна за обективиране волята на страните по застрахователния договор, че покритието обхваща и използването на автомобила, по отношение на който се сключва ЗЗГОА, и за участие в състезания. Не е налице и допълнително посочената предпоставка /т.2 на чл.280,ал.1 ГПК/, тъй като решението по в.т.д.№ 1106/2012г. на САС, ТО, 3 състав не е влязло в сила.
Неоснователно е и искането за допускане на касационното обжалване по втория въпрос относно установяване на нарушените правила при предявен иск за обезщетяване на вреди, тъй като въззивната инстанция не е отрекла тази необходимост, напротив – изложила е мотиви, че предизвикването на сблъсък по време на състезание е в противоречие с обективния правен порядък, в което се състои и противоправното поведение на водача. Твърдението за наличието на допълнителното основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК е формално и необосновано.
Разноски на ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като такива не са поискани и доказани.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1786 от 30.07.2013г. по т.д.№ 173/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.