1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
София, 14.04.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2506 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] против Решение № 197 от 12.05.2014г. по в.гр.д.№ 218/2014г. на ОС Враца, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 4256/2011г. на РС Враца за отхвърляне на иска, предявен по реда на чл.422,ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответницата Д. И. С. дължи на банката сумата 19 110лв. въз основа на запис на заповед от 30.06.2011г., ведно със законна лихва върху главницата, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3386/2011г. на Врачанския РС.
С касационната жалба са въведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска се отмяната му и постановяване на друго за уважаване на иска.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпросите по които се иска допускане на касационното обжалване са: 1/Допустимо ли е при иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане по запис на заповед при издадена заповед за изпълнение по чл.417,т.9 ГПК, към предмета на делото да бъде включено каузалното правоотношение, включително и когато липсва изрично възражение от страна на длъжника в срока на отговор на исковата молба, при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК /обоснована с решения по чл.290 ГПК на отделни състави на ВКС/ и на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК; 2/Как се разпределя доказателствената тежест при предявен иск по чл.422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.9 ГПК, когато длъжникът-издател отрече съществуването на конкретно каузално правоотношение между него и ремитента, при същите допълнителни предпоставки; 3/Задължен ли е съдът да изследва наличието на каузално правоотношение между страните, ако възражението в отговора на исковата молба не е конкретно, при аналогично посочени допълнителни предпоставки; 4/Следва ли при направено възражение по каузалното правоотношение, в случая когато то е неоснователно обогатяване, ищецът да доказва не само наличието на имущественото разместване, но и липсата на основание за това. Подържа се, че доказателствената тежест за установяване на основанието за получаването на облагата е на ответника, а даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с практиката по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК-Решение № 161 по гр.д.№ 564/2012г. на ІV г.о., Решение №29 по гр.д.№ 1144/2010г. 4 г.о. , Решение № 89 по гр.д.№1184/2012г. на 3 г.о. и Решение № 591 по т.д.№ 335/2008г. на 1 т.о. на ВКС. Касаторът счита, че въпросът дали чековете са фалшиви е без правно значение за спора, ирелевантни са и причините и основанията за прогласяването на платежния документ за неистински; изключително право на банката платец А. Е. е да реши валиден ли е представеният за плащане документ и дали да извърши плащане по него; поддържа че единствено значим за спора е фактът на отказа за плащане от страна на А. Е., като се позовава и на решение № 3 от 15.03.2010г. по гр.д.№ 73/2009г. на Сливенския ОС. 5/ Как следва да се преценява допустимостта и доказателствена сила на легализиран превод на чуждестранен частен документ при допълнителната предпоставка на т.1 /с позоваване на ППВС 1/53 на ВС относно формата и съдържанието на решението и присъдата/; посочено е формално и основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК като същевременно се препраща и към решение „№ 1728/75 на ВС и Решение 748-56 на 2 г.о.”, без същите да са приложени към изложението.
Ответната страна Д. С. в писмен отговор по чл.287 ГПК
оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното
обжалване и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е констатирала, че в исковата молба, с която е предявил по реда на чл.422 ГПК искът за установяване съществуването на вземането си, ищецът се е позовал единствено на редовен от външна страна запис на заповед за сумата 19 110лв. с падеж 30.07.2011г., на постановена въз основа на него заповед за изпълнение по чл.417,т.9 ГПК и постъпило възражение от издателя по чл.414 ГПК. Обсъдено е, че в отговора по чл.131 ГПК ответницата е изложила обстоятелствата, при които е поето задължението по записа-разкрила е причината за издаването му: от трето лице, с което контактувала по електронен път, й би изпратени с пощенска пратка пътнически чекове на А. Е. Травълс, които тя осребрила в клона на банката в [населено място]; сумите й били и изплатени незабавно без възражения в доларова валута; по силата на уговорката с третото лице, задържала 10% от осребрената стойност като възнаграждение за извършени от нея преводи, а остатъка от 90% върнала по банков път, съгласно дадените й от това лице указания; на 30.06.20101г. била принудително отведена от дома си в офиса на банката от служители, които твърдели, че осребрените чекове са фалшиви, но „без да й представят доказателства за това”; вследствие на оказания й натиск и след като се убедили, че тя не разполага с никакви парични средства и възможности, била принудена в условия на страх да подпише процесния запис на заповед, поради което е направила възражение за неговата унищожаемост като издаден при условия на заплашване и принуда; изложила е и съображения, че банката като рискова институция носи отговорността да установи валидността на чековете преди да извърши плащане по тях, и че не е налице недобросъвестност в действията й по предявяване на чековете в банката за осребряване. Окръжният съд е съобразил, че в първото по делото заседание ищецът е поддържал само съображения, че в исковия процес доказателствената му тежест се изчерпва с установяване редовността на документа. Обсъдил е, че в заседанието е представил и кореспонденцията по електронната поща между централата на [фирма] и представителството на издателя А. Е. за централна и източна Европа, в която се съдържа Декларация от 12.07.2011г. на разследващ Л. Гросоу /разследващ А. Е. И., Г. С. ЕМЕА/, че чековете на А. Е. с посочените номера са фалшифицирани – подправени. Обсъдено е и че пълномощникът на ответницата е завил становище, че декларацията от 12.07.2011г. е недопустимо доказателство, тъй като опосредява свидетелски показания, както и че документът не е подписан, не е ясен авторът му. Отчетено е, че във връзка с откритото производство по оспорване, ищецът е представил декларацията в легализиран превод. Въз основа на тези данни въззивната инстанция е приела, че с отговора на исковата молба ответницата е навела твърдение за наличие на каузално правоотношение, а именно, че записът е издаден, за да обезпечи претендираното от банката вземане за връщане на изплатените суми по осребрените от ответницата пътнически чекове. Обсъдено е, че ищецът не е оспорил това твърдение, поради което е прието, че записът обезпечава именно каузалното правоотношение, на което ответницата се е позовала. Счетено е, че във връзка с въведената в спора кауза-източник на правоотношението, по повод и във връзка с която е издаден записът, ищецът не е изпълнил доказателствените си задължения да установи правопораждащия вземането му по нея фактически състав-да установи автентичността на декларацията от 12.07.2011г.-издателят й и компетентността му да дава изявленията от името на „А. Е.”. Изложен и е втори решаващ аргумент-че сама по себе си декларацията е и недопустимо доказателствено средство, тъй като съдържа свидетелски показания. По довода за унищожаемост на записа е констатирано, че с влязло в сила решение, предявеният иск по чл.27 ЗЗД е бил отхвърлен.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по първия въпрос пряко произтича от изложените по горе констатации на въззивния съд-че с отговора на исковата молба ответницата е въвела в предмета на делото каузалното правоотношение и между страните не е имало спор относно конкретното основание на поетото задължение за плащане /т.е. не са спорили кое е конкретното каузално правоотношение и връзката му със записа/ като за безспорно установено е прието, че записът е издаден по повод твърдения на банката, че пътническите чекове са фалшиви. Решението на окръжния съд е в съответствие с разрешението по т.17 от ТР № 4 от 18.08.2014г. на ОСГТК на ВКС, че с въвеждането на възражения от издателя за съществуване на каузално правоотношение, в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на него имат за последица отричането на вземането по записа.
По същите съображения-неотносимост към конкретния правен спор и към изводите на въззивната инстанция, не следва касационното обжалване да бъде допуснато и по втория въпрос: длъжникът – издател „не е отрекъл”, а е въвел в процеса твърденията за основанието за издаването на менителничния документ.
Не съответства на предмета на спора и на произнасянето от въззивната инстанция и третият въпрос, който е хипотетичен и основан на виждането, че „възражението на ответника-издател не е конкретно”. В случая окръжният съд е приел, че ответницата ясно, конкретно и последователно е изложила и поддържала твърденията си относно фактите, причините и основанието, довели до подписването на документа, а и спор по това между страните не е имало.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато и по четвъртия въпрос относно доказателствената тежест при спор за връщане на даденото в хипотезата на неоснователно разместване на блага-при фактическите състави на чл.55 ЗЗД. В конкретния спор въззивната инстанция е приела, че ответницата е установила основанието да задължи полученото с оглед недоказването на факта, че представените за осребряване чекове са фалшиви. В решението не се съдържа извод, че ищецът не е доказал отсъствието на основанието за получаването на сумите по чековете. Позоваването на решението на Сливенския ОС /за което дори няма данни да е влязло в сила/ е неуместно, тъй като изводите в него са основани на отказ на банката да извърши плащане с аргумента, че е чекът е фалшив, като е застъпено становището, че банката платец има право да реши дали представеният документ е редовен и дали да извърши или не плащане по него.
При формулирането на петия въпрос касаторът ингорира даденото от въззивния съд разрешение за доказателствената стойност на Декларацията от 12.07.2011г. В случая въпросът дали преводът е легализиран или не, изобщо не е поставян. В обжалваното решение е обсъдена допустимостта и доказателствената сила на писмени декларации от трети лица, но не в контекста на чуждестранния характер на представената от банката декларация, с което е мотивирано, че банката не е установила твърдяната неистинност, „фалшифицирането” на пътническите чекове, въз основа на които ищцата е получила плащане. Релевантен въпрос по тези правни аргументи не е формулиран, поради което също не е налице общото основание по чл.280,ал.1 ГПК.
По никой от поставените въпроси не е обосновано и наличието на въведените допълнителни предпоставки за допускане на касационното обжалване. Даденото разрешение от въззивния съд по първите четири въпроса е в съответствие с тълкувателното решение на двете колегии на ВКС по спорните въпроси на заповедното производство, което изключва възможността да е налице основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Посочените съдебни актове във връзка с петия въпрос са неотносими.
С отговора на касационната жалба са претендирани разноски за настоящото производство, но доказателства за извършването им не са представени, което обуславя неоснователността на искането за присъждането им.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 197 от 12.05.2014г. по в.гр.д.№ 218/2014г. на ОС Враца.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.