О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
София, 28.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3004 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Ф.”А. и [фирма] срещу Решение № 944 от 15.05.2014 год. по т.д.№ 2619/2013 год. на Софийски апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на „Ф.”А. срещу Решение № 45 от 08.05.2013 год. по т.д.№ 91/2012 год. на Врачанския окръжен съд с което са били отхвърлени предявените от акционерното дружество срещу О. [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД, произтичащи от сключен на 06.04.2006 год. по реда на ЗОП договор за изработка.
Активната материалноправна легитимация на ищеца се основава на два договора за цесия – договор от 25.09.2006 год. с който изпълнителят по договора за изработка [фирма] е цедирал вземането си към О. [населено място] на [фирма] и договор за цесия от 05.10.2006 год., чрез който [фирма] е цедирал придобитото вземане на „Ф.”А..
Становището на въззивния съд се основава на забраната на чл.43 ал.1 ЗОП за изменение страните по договора за обществена поръчка и задължителната съдебна практика по тълкуването на тази разпоредба в редакцията и, към постановяването на Решение № 162 от 28.01.2013 год. по т.д.№ 453/2012 год. на І т.о. на ВКС.
[фирма] има качеството на трето лице помагач. Това дружество не е обжалвало първоинстанционния акт, САС не е допуснал присъединяването му по реда на чл.265 ГПК, поради което касационната му жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Процесуално легитимиран да обжалва въззивния акт е само „Ф.”А. и качеството на касатор има само това дружество.
Заявените в жалбата основания за касиране на въззивния акт са по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на решението, поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони. Позовава се на изменението на ЗОП (ДВ бр.40/2014 год.) и по-конкретно, въвеждането на чл.42а ЗОП, която разпоредба САС следвало да съобрази при постановяване на решението си.
Ответникът по касация О. [населено място], чрез представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, изразява становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на два въпроса: „Произвежда ли цесията на изискуемо и ликвидно вземане, чийто източник е договор за обществена поръчка, правното действие на акт, предизвикващ промяна на страните или съдържанието на договора за обществена поръчка?; Прехвърлимо ли е изискуемо и ликвидно вземане, възникнало правомерно при действието на облигацията по договор за обществена поръчка?
Становището на настоящия съдебен състав по поставените правни въпроси произтича от следното:
По тълкуването на чл.43 ал.1 ЗОП досежно субективните параметри на договора – забраната за цедиране на вземанията – Решение № 162 от 28.01.2013 год. по т.д.№ 453/2012 год. на І т.о. на ВКС е налице задължителна съдебна практика и съдебният състав не споделя становището, съдържащо се в изложението, че тя е неправилна. Решението, обаче, постановено преди изменението на ЗОП (ДВ бр.40/2014 год.) и по-конкретно, преди въвеждането на новия чл.42а ЗОП на която разпоредба законодателят е придал обратно действие – § 115 ал.3 от ПЗР на ЗИДЗОП.
Законът е изменен по време на висящността на производството посочените от касатора правни въпроси, всъщност касаят прилагането на новия чл.42а ЗОП уреждащ възможността за прехвърляне на паричните вземания по договорите под режима на този закон.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП, касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1803.86 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА срещу Решение № 944 от 15.05.2014 год. по т.д.№ 2619/2013 год. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА „Ф.”А., че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1803.86 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичането на срока и с оглед изпълнението на задължението за държавна такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението в тази част е окончателно.
ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 944 от 15.05.2014 год. по т.д.№ 2619/2013 год. на Софийски апелативен съд.
Определението в тази част подлежи на обжалване с частна касационна жалба в 1-седмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.