1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№112
София, 13.02. 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3192 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответниците [фирма], [населено място], С. Г. В. и Р А. В. против Решение № 128 от 20.03.2013г. по в.гр.д.№ 130/2013г. на ОС Пазарджик, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 702/2012г. на РС Велинград. С първоинстанционното решение ответниците са осъдени да заплатят на [фирма], [населено място] сумата 6 680 евро неустойка за неизпълнение на сключен предварителен договор от 24.02.2011г. за покупко-продажба на студио № 29, в [населено място] с административен адрес [улица], дължима на основание чл. VІІ.9 от договора за периода 24.02.2011г.-24.05.2012г.
С касационната жалба се иска обезсилване на въззивното решение като недопустимо- постановено по нередовна искова молба, евентуално отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Твърденията са за необсъждане на заявеното становище за нередовност на исковата молба, непроизнасяне по изложените във въззивната жалба доводи за нередовност на доклада по чл.146 ГПК на първата инстанция, неправилна преценка за последиците от неподаване на писмен отговор, несъобразяване с действащите редакции на разпоредбите на чл.131 и чл.146,ал.3 ГПК след изменението ДВ бр.100/2010г., обусловило незаконосъобразност на извода, че правото на възражения и оспорвания и възможността за представяне на доказателства са преклудирани. Становището е, че в резултат на тези процесуални нарушения не е обсъдено въведеното възражение за липса на виновно неизпълнение на задължение на ответниците, както и възражението, че купувачът е неизправна страна, поради което в негова полза не е възникнало правото да получи неустойка.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени няколко групи процесуалноправни въпроси: как следва да процедира въззивната инстанция при констатация за нередовност на исковата молба; длъжен ли е въззивният съд да следи за наличието на изготвен в съответствие с разпоредбите на ГПК доклад по делото и спазване разпоредбата на чл.146 ГПК относно разпределяне доказателствената тежест в процеса и следва ли да повтори опорочените процесуални действия при направени оплаквания във въззивната жалба; при заявено от страната становище по факт, следва ли съдът да даде указания във връзка с доказателствената й тежест; следва ли съдът да укаже кои от посочените в доклада по чл.146,ал.1 ГПК правнорелевантни факти подлежат на доказване; длъжен ли е съдът да обсъди всички обстоятелства по делото и доводите на ответника, ако той е пропуснал срока за отговор, но е изложил такива в първото по делото заседание; при неподаването на отговор в срока по чл.131 ГПК, какви са последиците по чл.133 ГПК /ред.ДВ бр.100/2010г./-преклудират ли се всички процесуални права по оспорване, възражение и доказателствени искания в първото по делото заседание в това число и във връзка с доклада по делото; длъжен ли е съдът да обсъди доводите на ответника при неподаден отговор на исковата молба, които имат значение за решаването на спора; длъжен ли е съдът да тълкува договорните клаузи в тяхната цялост и действителен смисъл, вложен в договора; може ли съдът да прецени за доказани твърденията на ищеца само въз основа на липса на отговор на исковата молба в срок, без да вземе предвид изложените от ответника относими към спора възражения. Посочените допълнителни предпоставки са по т.1, т.2 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
От насрещната страна е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
Съдилищата са сезирани с иск за заплащане на неустойка по чл.92 ЗЗД. В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е налице предварителен договор от 24.02.2011г., по силата на който ответното дружество се е задължило да прехвърли на ищеца правото на собственост върху обзаведено студио № 29 в [населено място], заедно с идеални части от дворното място като преди това заличи вписаната ипотека. Купувачът изпълнил задължението си за заплащане на цената, дължима до момента на прехвърлянето на имота. Крайният срок за сключването на окончателния договор бил 24.06.2011г. Сроковете, договорени в т.т.1,2 и 3 на чл.VІ от предварителния договор /в едномесечен срок от сключване на договора да бъде осигурено заличаване на ипотеката и представяне на оригинален документ за вписването; в двуседмичен срок от сключването да бъдат представени подробно изброените документи, необходими за изповядване на сделката; осъществяване на нотариалното изповядване най-късно до изтичането на 4 месеца от сключването на договора, като денят на изповядването бъде уговорен една седмица предварително/ изтекли, но ответниците не изпълнили нито едно от задълженията си, визирани в тях, въпреки отправена нотариална покана. Неустойката за забавата за своевременно прехвърляне на правото на собственост била договорена в чл.VІІ.9 в размер на 20 евро на ден, а съгласно т.2 от чл. VІІ управителят-първият ответник и съпругата му-втората ответница са поели солидарна отговорност за изпълнение на задълженията на дружеството-продавач, включително и за санкционните такива. Искането е осъждането ответниците солидарно да заплатят на ищеца неустойката за забава за периода 24.06.2011г.-24.05.2012г. в размер на 6 680 евро. В съдебното заседание пред първоинстанционния съд е допуснато уточнение /поправка/ в обстоятелствената част на исковата молба, където е било посочено, че периодът на забавата е „24.06.2011г.-24.05.2011г.“. Ответниците не са се възползвали от възможността да подадат писмен отговор на исковата молба в едномесечния срок, за което са били надлежно уведомени, като в съдебно заседание са представили становище и са направили доказателствени искания. Възражението им за нередовност на исковата молба /несъответствие между обстоятелствена част и петитум, непосочване на неизпълнените задължения и вида на претендираните неустойки/ е счетено за неоснователно. Приети са писмените доказателства, имащи характер на нови. Оставено е без уважение искането за приемане на писмени доказателства, които страната е могла да представи с отговора и искането за разпит на свидетели; не е било уважено искането за даване указания относно обстоятелствата, които са в доказателствена тежест на ответника по съображение, че направените възражения не са в срок.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд за уважаването на иска, ОС е счел, че изготвеният доклад е бил съобразен с определеното от чл.146,ал.1 ГПК съдържание и не е допуснато нарушение на процесуалните задължения на съда по чл.146,ал.2 и ал.3 ГПК. Дал е подробен отговор на въведените с въззивната жалба доводи на ответниците, изложени са съображения относно последиците от неподаване на писмен отговор, когато страната не твърди, че пропускът е поради обективни непредвидени причини. Потвърдени са изводите относно наличието на основанията за ангажиране отговорността на ответниците за заплащане на неустойка. Независимо от становището за настъпила преклузия, окръжният съд се е произнесъл и по направеното възражение за прекомерност на неустойката и за нищожност поради противоречие с добрите нрави, като е изложил съображения за неоснователността им.
Касационната жалба е постъпила в рамките на преклузивния срок и е допустима.
Не са налице основанията за допускане на касационното обжалване за проверка допустимостта на въззивното решение. Служебното задължение на касационната инстанция /независимо от позоваването на касатора/ да допусне обжалването, за да осъществи тази проверка, е налице само ако съществува вероятност за такъв порок на решението. Основание за такава преценка в случая не е налице – касаторът смесва допусната в обстоятелствената част на исковата молба техническа грешка /посочване на периода на забавата, за който се претендира неустойката при който крайният срок предхожда началния/ с противоречие между изложени фактически твърдения и петитум /във формулираното искане тази грешка не е налице/, а становището за неясни фактически твърдения относно вида на неизпълнените задължения и вида на претендираната неустойка е формално. Не следва касационното обжалване да бъде допуснато и по процесуалноправните въпроси за задълженията на въззивната инстанция при нередовна искова молба, защото предпоставя извод за евентуална такава нередовност, какъвто в настоящия случай не може да бъде изведен. Касационното обжалване не следва да се допуска и по въпросите, свързани със съдържанието на дължимия доклад и разпределянето на доказателствената тежест в процеса. По този въпрос ОСГТК на ВКС се е произнесло в т.2 на ТР № 1 от 19.12.2013г. и въззивната инстанция не е процедирала в отклонение с даденото разрешение. При поставяне на процесуалните въпроси относно последиците от неподаване на отговор, когато пропускът не се дължи на особени непредвидени обстоятелства, касаторът не дължи сметка за изричната разпоредба на чл.133 ГПК /изм.ДВ бр.100/2010г./, която обхваща и незаявените становища и ненаправените възражения. Разпоредбите на чл.143,ал.2 и чл.147 ГПК ясно посочват вида на доказателствата, които както ищецът, така и ответникът могат да поискат да представят в хода на делото. Следва да се посочи, че депозираните от ответниците писмени доказателства /нот.покана от 12.10.2012г./, както и тези, имащи характер на нови са обсъдени, а приложеното писмо от „Си Б.“ от 08.07.2011г. е в потвърждение на твърдението на ищеца за неизпълнение на задълженията по заличаването на ипотеката- искането за предоговаряне на кредита с цел заличаване на ипотеката е от 29.06.2011г.-дата следваща тази, на която продавачите са поели задължението да прехвърлят имота. Независимо от извода за преклузия е обсъждано и възражението за недействителност на клаузата за неустойка и на искането за намаляването й поради прекомерност.
Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски за настоящото производство на сумата 480лв. по представения договор за правна защита и съдействие от 10.07.2013г., в който е отразено заплащането й брой, което следва да бъде уважено.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 128 от 20.03.2013г. по в.гр.д.№ 130/2013г. на ОС Пазарджик.
Осъжда [фирма], [населено място], С. Г. В. и Р А. В. да заплатят на [фирма], [населено място] сумата 480лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
1