О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
С., 28.02.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3329 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника НЗОК против Решение № 119 от 26.04.2013г. по в.т.д.№ 119/2013г. на Варненския АС, с което е обезсилено като недопустимо решението на Търговишкия ОС по т.д.№ 70/2012г., включително и в частта за присъдените на ответника разноски, прекратено е производството пред апелативния съд и делото е изпратено на Административен съд Търговище по компетентност за произнасяне по иска, предявен от [фирма] против НЗОК, квалифициран като такъв с правно основание чл.1 ЗОДОВ. Образувано е и по частна жалба на [фирма] против Определение 466 от 15.07.2013г., постановено по същото дело, с което апелативният съд в производството по чл.248 ГПК е допълнил решението си в частта за разноските като е осъдил ищеца да заплати на ответника на основание чл.78,ал.4 ГПК разноски, направени пред първата инстанция за адвокатски хонорар.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касатора, въззивният съд е допуснал последваща промяна в първоначално въведения правен спор в нарушение на разпоредбата на чл.214 ГПК при едновременно изменение на основанието и петитума на иска. Твърди се, че ищецът не е искал изменение на фактическите обстоятелства, на които е основана претенцията му, няма допуснато изменение на първоначално заявеното основание- наличие на договор, въз основа на който са издадени фактури за оказана болнична помощ, плащането по които съставлява отправеното към съда искане. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК правен въпрос не е поставен, приповторени са твърденията в касационната жалба за неправилност на решението като постановено без надлежно извършено изменение на иска от ищеца, като се поддържа, че няма как да бъде приета правна квалификация по чл.1 ЗОДОВ, при положение, че ищецът сочи фактически основание и петитум, отговарящи на иска с правно основание чл.79 ЗЗД.
С частната жалба ищецът [фирма] иска отмяна на постановеното определение за присъдените в полза на насрещната страна разноски. Поддържа, че хипотезата на чл.78,ал.4 ГПК би била налице само ако делото не продължава пред друг съд, а в случая то е изпратено по компетентност на Административен съд Търговище, който следва да се произнесе по разноските.
Постъпили са отговори на касационната жалба и на частната жалба.
Съдилищата са сезирани с иск, предявен от [фирма] срещу НЗОК, с наведени фактически твърдения, че при сключването на договора за 2011г. с НЗОК за оказване на болнична помощ, касата отказала в него да бъде включено лечението по клинична пътека № 281 /”хирургично лечение при необширни изгаряния“/. Този отказ бил обжалван и с решение на административен съд Т., потвърдено от ВАС, отказът бил отменен като незаконосъобразен. Считано от 01.07.2011г. касата сключила договор да изпълнение на тази лечебна дейност с болницата. За периода от 01 февруари до 30 юни 2011г., поради невъзможност да бъдат върнати пациенти от областта и за да не останат без наложително лечение, болницата извършвала тази дейност. След влизане в сила на решението на съда за отмяна на отказа, ищецът фактурирал на касата разходите за лечението по тази клинична пътека, но плащане не било извършено. Поради отмяната на отказа по надлежния съдебен ред като незаконосъобразен и реалното извършване на болничната помощ, е заявено искането за осъждането на ответника да заплати сумата 126 042лв., ведно със законната лихва- незаплатена болнична помощ по издадените фактури и обезщетение за забава 5 620.80лв. Поддържаното в отговора на ответника становище е, че договор не е сключен и касата не дължи плащане. В първото съдебно заседание в доклада по делото окръжният съд е посочил, че ищецът посочва, че е извършил дейност по клинична пътека № 281 по приложение № 18 към Н. за 2011г., без липса на договор с касата, претендира заплащането й предвид обстоятелството, че е отменена заповедта на директора на Р., с която е било отказано сключването на договор по тази клинична пътека. Първоинстанционният съд е квалифицирал иска на договорно основание и го е отхвърлил поради липсата на сключен договор. Въззивната инстанция е констатирала безспорния по делото факт, че страните не са били в договорни правоотношения и че самият ищец не се позовава на сключен договор по клинична пътека № 281, а се позовава на акт на административен орган, отменен като незаконосъобразен, от който са настъпили вреди. Приел е, че твърдението на ищеца е за настъпили вреди от отказ на административен орган, постановен при изпълнение на административна дейност, в рамките на административната компетентност, отменен като незаконосъобразен, поради което правната квалификацията на иска е по чл.1 ЗОДОВ-специалният ред, по който съгласно чл.8 от този закон следва са се реализира искането за обезщетение за вредите.
Касационната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима, но не са обосновани предпоставките за допускане на касационното обжалване.
В изложението изобщо не е формулиран въпрос /правен въпрос/, а са повторени твърденията за неправилност на решението. В становището си касаторът не разграничава хипотезите на заявено и допуснато изменение на предявения иск /такова искане не е правено, съответно по такова процесуално действие няма произнасяне от съда/ и приета от въззивния съд различна квалификация на иска по заявени /и непроменени/ фактически твърдения и петитум. Правен въпрос относим към мотивираното от Варненския АС правно основание на претенцията на ищеца, не е поставен. При липса на надлежно въведен правен проблем по приложението на закона, обусловил или подготвил решаващите изводи за изхода на спора, касационната инстанция няма правомощие да го извежда от твърденията за неправилност поради допуснати процесуални нарушения.
По частната жалба: По молба на ответника и въззиваем НЗОК, в която е посочено, че апелативният съд е обезсилил първоинстанционното решение, с което на касата са били присъдени разноски за първоинстанционното производство 3 000лв. за адвокатска защита и искане въззивният съд на основание чл.248 ГПК да допълни своето решение с присъждане на направените разноски пред окръжния съд в размер на 3000лв адвокатски хонорар, с определението от 15.07.2013г. искането е уважено. Изложени са съображения, че ответникът не претендира разноски за въззивната инстанция, а разноските за първата се явяват неприсъдени, а такива се дължат на основание чл.78,ал.4 ГПК. Д. на ищеца, че производството по делото продължава пред административния съд е счетено за неоснователно. Прието е, че административното производство не е продължение на настоящото, а следва да започне отначало и по друг ред, поради което апелативният съд следва да се произнесе и по направените пред окръжния съд разноски.
Определението е недопустимо. Въззивният съд е обезсилил изцяло първоинстанционното решение, като изрично е посочил в диспозитива, че обезсилването е и в частта за присъдените разноски на ответника в размер на 3 000лв. Присъждайки в производството по чл.248 ГПК отново същите разноски, Варненския АС по същество е ревизирал своето решение в тази част, произнасяйки се по разноски, направени в производството пред първата инстанция.
Определението като недопустимо следва да бъде обезсилено.
Спорът за разноските /вкл. и за тези направени и поискани за разглеждането на спора до момента по общия ред в производството по граждански дела/ следва да бъде разрешен с оглед изхода на спора пред административния съд.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 119 от 26.04.2013г. по в.т.д.№ 119/2013г. на Варненския АС.
ОБЕЗСИЛВА Определение 466 от 15.07.2013г., постановено по същото дело в производство по чл.248 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.