О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
С., 17.06.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на трети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1103 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу Решение № 300 от 16.11.2012г. по в.т.д.№ 280/2012г. на Апелативен съд В. Т., с което е потвърдено решението по т.д.№ 126/2011г. на ОС Велико Търново.
Първоинстанционният съд е уважил предявения от Е. С. М. срещу [фирма] иск с правно основание чл.74 ТЗ и е отменил решенията, приети на проведеното на 06.01.2011г. Общо събрание на съдружниците за изключването на М. като съдружник, преразпределение на дяловете й, и освобождаването й като управител на дружеството.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и постановяването на друго за отхвърлянето на иска със законните последици-присъждане на разноски за съдебното производство.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси от значение за изхода на делото: може ли да се връчи нотариална покана по чл.139,ал.1 ТЗ за провеждане на Общо събрание на съдружниците по реда на чл.47 ГПК и от кога тече седмодневният срок по чл.139,ал.1 ТЗ при връчването на нотариалната покана за свикването на общо събрание по реда на чл.47 ГПК.
Позоваването е на допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК- Решение № 74 от 14.07.2011г. по т.д.№ 633/2010г. на І т.о., Решение № 104 от 03.10.2011г. по т.д.№ 876/2010г. на І т.о. и Решение № 196 от 17.12.2009г. по т.д.№ 20/2009г. на ІІ т.о. на ВКС, на т.2 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
От насрещната страна Е. М. е постъпил писмен отговор, в който се оспорва наличието на основанията за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Разноски не са претендирани.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.283 ГПК, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. По въпроса за тълкуването на разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ, по реда на чл. 290 ГПК, са постановени цитираните от касатора решения, както и Решение № 157/8.11.2011 г. по т. д. № 823/10 г. на II т.о. Приетото с тях разрешение е, че нормата на чл. 139, ал. 1 ТЗ не следва да се тълкува стеснително, тъй като текстът не предвижда способ за връчване на поканата за Общото събрание. Ако такъв способ не е изрично регламентиран в дружествения договор, следва да се приеме, че законът акцентира най-вече върху доказаността на факта на получаването на поканата за събранието от съдружника, като способът, по който е станало това, няма решаващо значение. Съдебната практика приема и възможността поканата по чл.139,ал.1 ГПК да бъде връчена от нотариус при приложение на правилото на чл.50 ЗННД.
Въззивният съд е приел, че съдружникът не е уведомен за провеждането на общото събрание поради нередовното връчване на документа по чл.569,т.3, предл. първо ГПК, представляващ поканата по чл.139,ал.1 ТЗ за насроченото Общо събрание: нотариусът е отбелязал по реда на чл.592 ГПК, че на 20.12.2010г. е залепил уведомление по чл.47,ал.1 ГПК и че връчването е осъществено по реда на ал.5 на чл.47 ГПК. Апелативният съд е посочил, че от нотариалното удостоверяване обаче не е установено нито съдържанието на уведомлението, нито че то възпроизвежда съдържанието на нотариалната покана-поканата за свикване на ОС, не съдържа указание за срока, в който адресата следва да се яви за получаването на документа в нотариалната кантора. Разпитаните свидетели-служители в кантората също не са установили при телефонните разговори, проведени с ищцата, тя да е била уведомена за съдържанието на нотариалната покана. Въззивният съд е посочил, че от представения от ответното дружество документ не се установява наличието на императивното изискване съдружникът да бъде поканен лично за участие в общото събрание и да бъде запознат с дневния ред, както и че срокът по чл.139 ТЗ няма как да бъде спазен, тъй като двуседмичният срок от залепването на уведомлението по чл.47,ал.1 ГПК изтича на 04.01.2011г., а събранието е свикано и проведено на 06.01.2011г.
Съгласно изложените мотиви, въззивният съд не само че не е отрекъл възможността връчването на показаната за свикването на Общото събрание да стане по реда на чл.47 ГПК, но изрично е посочил, че в утвърдената съдебна практика е застъпено становището, че този ред е приложим. Отхвърлянето на иска не е обосновано с отговора на поставения от касатора правен въпрос, а със становището, че спазването регламентираните в чл.47,ал.1 ГПК условия не е установено от дружеството. Поради това с така поставения от касатора въпрос не е обосновано наличието на общото основание за допускане на касационното обжалване. В конкретния случай, въззивният съд е изложил съображения, че съдружникът не е уведомен за провеждане на събранието, с оглед на нередовното връчване на нотариалната покана. Тези изводи са изцяло в съответствие със задължителната за съдилищата практиката на ВКС.
Въпросите относно конкретните факти за начина на връчване, уведомяване, оставяне на известие, действително пребиваване на лицето, са фактически и разрешението им е съобразно събраните по делото доказателства и поради това не подлежат на обсъждане във фазата по селектиране на касационната жалба.
По въпроса от кога тече седмодневният срок по чл.139,ал.1 ТЗ при връчване на поканата по реда на чл.47 ГПК касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като решаващите изводи на апелативния съд са, че срокът по отношение на ищцата не е започнал да тече поради нередовното й уведомяване.
Разноски за производството не се дължат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 300 от 16.11.2012г. по в.т.д.№ 280/2012г. на АС Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.