6
Решение по т.д.№ 162/2019 год. на ВКС-ТК, І т.о.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 37
София, 01.07. 2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ТК І т.о. в публичното заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
при участието на секретаря Валерия Методиева, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 162 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.303 ал.1 ГПК.
Образувано по молбата на „Металком Инвест”ЕООД за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила Решение № 161 от 19.07.2018 год. по т.д.№ 1561/2017 год. на състав на ІІ т.о. на ВКС.
Твърдението на молителя е, че писмо с изх.№ 11-00-44/01.06.2017 год. и Удостоверение с изх.№ 220371701028565/21.06.2017 год. за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от НАП са новооткрити писмен доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на „Металком Инвест”ЕООД. За обстоятелствата, съдържащи се в посочените документи молителят узнал едва в хода на изпълнителното производство, образувано при допуснато предварително изпълнение на въззивното решение по т.д.№ 2375/2016 год. на САС.
В депозиран по реда и в срока на чл.306 ал.3 предл.3 ГПК писмен отговор, ответникът по касация „Булстрой Инженеринг”АД изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Счита, че представените доказателства, дори да се счетат за новооткрити, материализират обстоятелства, които са ирелевантни за спора. Има искане за присъждане на разноски.
Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на предпоставките по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Молбата за отмяна е неоснователна.
Производството по основното дело е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.99 вр. чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, съответно за 296922 евро и за 79490.82 евро.
Претенциите за които „Металком Инвест”ЕООД е сезирал Софийски градски съд, произтичат от цедирано му на 28.06.2011 год. от „М. Инженеринг”ЕООД вземане към „Булстрой Инженеринг”АД. Задължението е установено със сключено на 23.11.2010 год. между цедента „М. Инженеринг”ЕООД и ответника по делото „Булстрой Инженеринг”АД споразумение, уреждащо отношенията им по т.нар. „основен договор за строителство” от 12.10.2006 год. с възложител Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) по който „Булстрой Инженеринг”АД има качеството на изпълнител, а „М. Инженеринг”ЕООД – негов подизпълнител по силата на договор от 28.06.2007 год.
Възраженията, които е противопоставил ответникът в производството по съществото на спора, са били за нищожност на договора за цесия, поради противоречие с чл.43 ЗОП, а в случай, че цесията бъде счетена за действителна – позовава се на неизискуемост на вземането, предвид обусловеността му от плащане от АПИ (действие на трето неучастващо лице), което не е настъпило.
Първоинстанционният съд е приел, че договорът за цесия е действителен. Счел е за основателно второто от посочените възражения, а именно, че вземането е неизискуемо предвид несбъдването на условието, предвидено в споразумението от 23.11.2010 год. – плащане от АПИ към „Булстрой Инженеринг”АД. Поради това е отхвърлил исковете за главницата и обезщетението за забава.
Сезиран с въззивната жалба на „Металком Инвест”ЕООД, съставът на Софийски апелативен съд е отменил първоинстанционния акт и е уважил предявените искове. Мотивирал се е с това, че към датата на исковата молба е било налице продължило повече от 3 години неоправдано бездействие по смисъла на чл.25 ал.1 предл.2 ЗЗД на „Булстрой Инженеринг”АД да поиска вземането си от АПИ, което обуславя сбъдването на условието по смисъла на чл.25 ал.1 предл.1 ЗЗД спрямо кредитора „Металком Инвест”ЕООД.
ВКС е допуснал касационен контрол по жалбата на „Булстрой Инженеринг”АД. С постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 161 от 19.07.2018 год. по т.д.№ 1561/2017 год., съставът на ІІ т.о. на ВКС се е произнесъл по правен въпрос какви са предпоставките за приложимост на чл.25 ал.1 предл.2 ЗЗД.
С решението си е приел, че за да е приложима законовата фикция на чл.25 ал.1 предл.2 ЗЗД, е необходимо да бъде доказано, че ответникът е попречил за сбъдване на условието и неговото поведение може да се квалифицира като недобросъвестно. Посочил е, че недобросъвестността като юридически факт е елемент от фактическия състав на чл.25 ал.1 предл.2 ЗЗД. Предвид отговора на правния въпрос, произнасяйки се по основателността на жалбата по същество, съставът на ІІ т.о. е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че не е налице бездействие на „Булстрой инженеринг” АД, изразяващо се в неполагане на усилия за получаване на плащане от АПИ. Счел е за доказано отправянето на многократни искания до АПИ за периода от края на м.септември 2009 год. до м.ноември 2013 год. При условията на евентуалност е посочил, че .”.дори ответникът да не е претендирал плащане от АПИ на задържаните гаранционни суми, в общ размер на 1 803 080.26 лв., в чийто размер попада и исковата сума, за които е подписана и спогодбата, то въведените с допълнителната искова молба твърдения, че ответникът е бездействал при уреждане на отношенията си с АПИ, като не е потърсил правата си по съдебен или арбитражен ред, не биха могли да се приравнят на недобросъвестно поведение, попречило да настъпи предвиденото в чл.2 от споразумението от 23.11.2010 г. отлагателно условие. Това е така, тъй като бездействието принципно не се приравнява на недобросъвестност по см. на чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД, а фингираното настъпване на предвидения от страните модалитет е само при умисъл на съконтрагента – съзнателно, преднамерено извършване на неправомерно деяние, с което страната по договора, имаща интерес от несбъдване на отлагателното условие, да е попречила то да настъпи”.
Становището на настоящия съдебен състав, че основанията по чл.303 ал.1 т.1 ГПК не са налице произтича от следното:
За да се стигне до отмяна на влязло в сила решение на основание по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, законът предвижда наличието на три кумулативни предпоставки: а/ доказателствата/обстоятелствата да са нови; б/ да не са били известни или страната да не е могла да се снабди с тях; в/ те да са от значение за спора.
Твърдението на молителя е, че новооткритите доказателства Писмо с изх.№ 11-00-44/01.06.2017 год. и Удостоверение с изх.№ 220371701028565/21.06.2017 год. за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от НАП подкрепят поддържаната пред инстанциите по същество теза, че бездействието на ответника спрямо АПИ обективира недобросъвестно бездействие по смисъла на чл.25 ал.1 ЗЗД.
Първият от двата документа представлява писмо по чл.508 ал.1 ГПК от Агенция Пътна инфраструктура до ЧСИ А. Ц. с което Агенцията уведомява ЧСИ, че не оспорва качеството си на трето задължено лице по смисъла на чл.507 ал.1 ГПК по 6 бр. подробно описани запорни съобщения върху вземанията на „Булстрой Инженеринг” към АПИ по същия договор за строителство от 12.10.2016 год. С оглед факта, че има предхождащ това съобщение запор наложен от НАП, който също е посочен в писмото и се ползва със специален ред по Гл.ХХІІІ ДОПК, то по отношение на сумите по запора в общ размер на 957727 лв., АПИ ще се счита за пазач.
По отношение на това доказателство първата и втората предпоставки не са налице. То удостоверява обстоятелството, че „Булстрой Инженеринг”АД има непогасени задължения и към други свои подизпълнители по процесния договор, освен към подизпълнителя-праводател на молителя. Това обстоятелство (задължения и към други правни субекти) и евентуално бездействие при удовлетворяване и на техните вземания, е могло да бъде релевирано и установено в хода на процеса по същество. Но дори да би било така, то не би довело до промяна на крайния извод на състава на ІІ т.о. който е основал тезата си, че бездействието не се приравнява на недобросъвестност по см. на чл.25 ал.1 предл.2 ЗЗД. Представените доказателства за наличието и на други кредитори не обективират умисъл на длъжника – съзнателно, преднамерено извършване на неправомерно деяние, с което страната по договора, имаща интерес от несбъдване на отлагателното условие, да е попречила то да настъпи, както е приел съставът на ІІ т.о.
Извънредният способ за отмяна не е предназначен за промяна на правното становище на съда, постановил влязлото в сила решение. Именно правното становище, че бездействие и недобросъвестност не са равнозначни понятия е обусловило крайният извод на ВКС. Този правен извод, а именно, че бездействието не следва да се квалифицира като предпоставка за прилагането на чл.25 ал.1 предл.2 ЗЗД не може да бъде променен по реда на чл.303 ал.1 ГПК.
Вторият документ представлява издадено на 21.06.2017 год. на Удостоверение на НАП за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки на „Булстрой Инженеринг”АД в който са посочени публични задължения от 2015 год. и лихвата за забава към датата на издаване на удостоверението.
Този документ няма качеството на ново доказателство относно обстоятелство, което е твърдяно в процеса, но за страната е съществувала обективна пречка да се снабди с него. Това доказателство е новосъздадено. Фактът, че „Булстрой Инженеринг”АД има задължения към НАП е възникнал в хода на процеса по същество. Обстоятелството, че дружеството има непогасени публични задължения е било безспорно и страната е могла да удостовери съдържащите се в документа обстоятелства своевременно. Независимо от това, документът не съдържат нещо различно от известните данни по делото и не наличието/липсата на публични задължения е обусловило становището на ІІ т.о. за ненастъпила изискуемост на спорното вземане. Т.е. по отношение на него не е налице която и да било от посочените по-горе предпоставки на чл.303 ал.1 т.1 ГПК – въвеждане на ново обстоятелство или материализиращо доказателство, което да е съществувало, но да не е било известно на страната, а ако обстоятелството е било известно, да не е могла да го докаже и това обстоятелство да е от значение за изхода на спора.
С отговора по чл.306 ал.3 ГПК ответникът по молбата Булстрой Инженеринг”АД е направил искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за платено адв. възнаграждение в размер на 19200 лв. Не е направено възражение по чл.78 ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.78 ал.3 ГПК тази сума ще следва да бъде присъдена.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение молбата на „Металком Инвест”ЕООД за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила Решение № 161 от 19.07.2018 год. по т.д.№ 1561/2017 год. на състав на ІІ т.о. на ВКС.
ОСЪЖДА „Металком Инвест”ЕООД да заплати на „Булстрой Инженеринг”АД сумата 19200 лв. (деветнадесет хиляди и двеста лева) на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.