1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№31
София, 23.01.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 2666 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] против Определение № 3385 от 10.10.2016г. по ч.т.д.№ 4595/2016г. на САС, ТО, 11 състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на банката срещу Определението от 12.09.2016г. по т.д.№ 8464/2012г. на СГС, ТО, 2 състав, с което на частния жалбоподател е отказано разрешаване продължаването на изпълнителните действия по реда на чл.638,ал.3, изр.първо ТЗ по изпълнително дело № 811/2013г. на ЧСИ 767 с район на действие ОС Силистра.
С частната жалба се иска отмяна на определението. Изложени са твърдения за неправилния според жалбоподателя извод за недопустимост на частното въззивно обжалване на определението по чл.638,ал.3 ТЗ. Позовава се на определения на ВКС, с които е прието, че актът на съда по чл.638,ал.3 има преграждащ характер. Искането е за отмяна на определението на САС и произнасяне по същество по искането за продължаване на принудителните действия по изпълнителното дело.
Отговор на частната жалба не е постъпил в срока по чл.278 ГПК.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Частната жалба е допустима като подадена в срок, но е неоснователна. В атакуваното определение е съобразена преобладаващата практика на ТК на ВКС относно необжалваемостта на определението на съда по несъстоятелността по искането по чл.638,ал.3 ГПК, с което е разрешено или отказано продължаването на изпълнителните действия по спряно изпълнително производство срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, аргументирана с разпоредбата на чл.613а,ал.1 и ал.3 ТЗ: обжалваемостта и на двете групи определения е регламентирана от общите изисквания и предпоставки на чл.274,ал.1 ГПК- да бъде изрично призната неговата обжалваемост или да е преграждащо производството по несъстоятелност, каквато характеристика актът по чл.683,ал.3 ТЗ няма.
В този смисъл становището в определението по ч.т.д. №1065/2014г. на което жалбоподателят се позовава е изолирано, като настоящият състав с Определение № 682 от 02.10.2014г. по ч.т.д.№ 2346/2014г. се е присъединил към практиката, отричаща допустимостта на обжалването с частна въззивна жалба на определението по чл.683, ал.3 ТЗ /Определение № 241 от 11.04.2014г. по ч.т.д.№ 965/2014г. на ІІ т.о., Определение № 338 от 24.04.2014г. по ч.т.д.№ 945/2014г. на І т.о., Определение № 704 от 18.10.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3150/2013 г., I т. о./ .В същия смисъл са и последващо постановените Определение № 793 от 6.11.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3151/2014 г., Определение № 831 от 12.11.2014г. по ч.т.д.№ 3063/2014г., Определение № 53 от 21.01.2015г. по ч.т.д.№ 46/2015г., Определение № 242 от 27.04.2015г. по ч.т.д.№ 1118/2015г. на І т.о. на ВКС, и Определение по ч.т.д.№ 1680/16 на ІІ т.о. Невярно е твърдението, че настоящият докладчик е застъпил в определението по ч.т.№ 1762/2015г. обратната теза.
Разноски за производството не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3385 от 10.10.2016г. по ч.т.д.№ 4595/2016г. на САС, ТО, 11 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: