1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
С., 05,06,2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на втори юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч. т.д № 1624 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2, изр. първо ГПК, образувано по частна жалба на ответника Ч. Р. Н. срещу Определение № 197 от 23.01.2014г. по ч.гр.д.№ 4183/ 2013г. на Софийски апелативен съд, 3 състав, с което е оставена без разглеждане частна въззивна жалба на Н. срещу определение от 11.06.2013г. по т.д.№ 1921/2010г. на СГС, т.о. 16 състав.
С частната жалба се иска отмяна на определението на въззивната инстанция. Твърденията са, че Софийски градски съд не е имал основание с обжалваното пред САС определение да продължи срока за отстраняване на недостатъците на исковата молба на ищеца, тъй като едноседмичният е изтекъл, а продължаването е поискано шест месеца след това.
Постъпил е отговор от ищеца В. Д., с който се оспорва основателността на частната жалба.
Жалбата е постъпила в срока по чл.274 ГПК, но е неоснователна.
Въззивният съд е приел, че частната жалба е насочена „срещу определение за продължаване на срока по чл.63 ГПК”. Тази негова констатация не съответства на данните по делото, тъй като, с определение № 4971/23.07.2012г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба в частта по иска по чл.45 ЗЗД без движение и е дал указания за отстраняването на недостатъците; по иска с правно основание чл.125,ал.3 ТЗ е насрочил делото за разглеждане в съдебно заседание. Препис от това определение е връчен на ищеца на 24.11.2012г. /л.113 от материалите по делото/. В съдебното заседание на 11.06.2013г. съдът е констатирал, че ищецът не е изпълнил указанията за отстраняване на нередовностите на претенцията си по чл.45 ЗЗД, дадени с разпореждането от 23.07.2012г., като е дал последна възможност на страната за отстраняването им в едноседмичен срок от датата на заседанието. В протокола не е отразено искане на ищеца по чл.63 ГПК, нито постановеното определение е за уважаване на молба за продължаване на срок.
Независимо, че предоставянето на възможност на ищеца за привеждане на претенцията в съответствие с указанията на съда не е резултат на молба по чл.63 ГПК за продължаване на срока, изводите на въззивната инстанция, че определението от 11.06.2013г. в тази част не подлежи на обжалване, са правилни.
Обжалваното пред апелативния съд определение не е преграждащо, нито неговата обжалваемост е предвидена изрично в закона-т.е. не е от кръга на тези по чл.274,ал.1, т.1 и т.2 ГПК, подлежащи на самостоятелно обжалване. Пропускът на първоинстанционния съд да установи изтичането на срока за поправяне на оставена без движение искова молба не може да бъде отстранен по пътя на обжалване на определението, с което е дадена повторна такава възможност. Настоящата частна жалба е неоснователна, тъй като недопустимостта на обжалването предпоставя оставяне без разглеждане на подадената частна въззивна жалба.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска
колегия, състав на Първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определение № 197 от 23.01.2014г. по ч.гр.д.№ 4183/ 2013г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.