5
Определение на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
София, 07.07.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1165 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу Решение № 1165 от 27.02.2017 год. по т.д.№ 2555/2016 год. на Софийски апелативен съд.
В писмен отговор, представен по реда и в срока на чл. 287 ал.1 ГПК, ответникът по касация [фирма], изразява становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат и евентуално, че касационната жалба по същество е неоснователна. Поискал е присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Въззивното производство е било образувано по жалбата на [фирма] срещу Решение № 7 от 04.01.2016 год. по т.д.№ 4793/2014 год. на Софийски градски съд. С него първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД за връщане на сумата 324 630.75 лв. платена по фактура № [ЕГН]/31.07.2012 год., като надбавка за реактивна енергия за периода от 05.06.2012 г. до 30.06.2012 год.
Спорен между страните е бил правният въпрос, за кое количество реактивна енергия дължи надбавка разпределителното дружество – за цялото количество, преминало през мрежата през исковия период или само за количеството, закупено за покриване на технологични разходи. Спорен е бил и фактическият въпрос – правилно ли е отчетено количеството енергия, върху което се определя надбавката.
СГС е приел, че към конкретния период отношенията във връзка със заплащане на процесната надбавка са били уредени от Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия- чл.7, ал.1 (отм. ДВ 38/2013 год.), първоначално възпроизведена в сега действащата Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ) – обн. ДВ 33/2013 год., а след изменението й, обнародвано в ДВ 4/2015 го0д., е била създадена отделна разпоредба, касаеща заплащането на надбавката от разпределителните дружества – чл. 7а.
Съдът изрично е разграничил двете наредби според органа, който ги е издал. Сега действащата НРЦЕЕ е издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Според съда тълкуването на нейните разпоредби от ДКЕВР би имало характер на автентично тълкуване само по отношение на тази НРЦЕЕ и не може да допълни по задължителен тълкувателен път (дори при обнародване на тълкуващото решение) отменената НРЦЕЕ, тъй като същата има за издател друг орган и съответно спрямо нея това тълкуване не е автентично. Независимо от това обаче първоинстанционният съд е счел, че правилото на чл. 7 НРЦЕЕ (отм.) следва да се приложи в светлината на тълкуването, дадено с решение по т. 4 от Протокол № 95/01.07.2014 год. на ДКЕВР – а именно, че по смисъла на разпоредбата следва да се има предвид цялата реактивна енергия, отчетена на границите с преносната мрежа. Своя извод съдът е подкрепил със следните аргументи: на първо място не е налице промяна в обществените отношения, регулирани с двете наредби, за да се приеме, че нормотворческата идея би била различна; на следващо място духът на нормативната уредба, очертан с решението на ДКЕВР, впоследствие е запазен с изрично въведената разпоредба на чл. 7а.
Поради това, първоинстанционният съд е приел, че като база за определяне на ежемесечните надбавки за използвано и отдадено количество електрическа енергия следва да се вземе предвид „цялата реактивна енергия, отчетена на границите с електропреносната мрежа, независимо от източника/консуматора на тази енергия, и независимо от посоката на активната енергия“. Това е разбиране е обусловило и извода му, че в настоящия случай [фирма] дължи заплащане на надбавка за реактивна енергия, определена от количеството, отчетено като преминало от електропреносната към електроразпределителната мрежа и обратно и заплатената от това дружество сума като надбавка за използвана и отдадена реактивна енергия не съставлява недължимо платена. Поради това е отхвърлил иска.
Сезиран с жалбата на [фирма], Софийски апелативен съд е счел, че за процесния период следва да се приложи Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия (обн. ДВ. бр. 17/ 2004 год., отм. ДВ. бр.38/ 2013 год. и действаща през месец юни 2012 год.). За разлика от първоинстанционния съд, който е приложил чл. 7 от НРЦЕЕ (отм.) – с тълкуване от ДКЕВР, съгласно което се отчита цялата реактивна енергия, отчетена на границите с преносната мрежа, независимо от източника/консуматора на тази енергия и независимо от посоката на активната енергия, въззивният съд е стигнал до извода, че приложим в настоящия случай е и алгоритъмът, посочен в чл. 7 ал.3 НРЦЕЕ (отм.).
Въззивният състав е възприел становището на експерта, че технически е невъзможно отделно измерване или изчисляване на използваната реактивна електрическа енергия, свързана само с активната електрическа енергия за покриване на разходи в процесната електроразпределителна мрежа чрез електромери, разположени на границата на електропреносната и електроразпределителната мрежа. Посочил е, че използваната реактивна електрическа енергия се измерва със средство за търговско измерване съгласно Правилата за измерване количествата електрическа енергия, действащи в процесния период, като в случая [фирма] е използвало електромери за измерване на електрическата енергия.
Софийски апелативен съд е възприел посоченото в експертизата на вещото лице становище, че приложима в конкретния случай е ал. 3 на чл. 7 от НРЦЕЕ (отм.), съгласно която по дадения алгоритъм се определя количеството използвана реактивна електрическа енергия, за която се заплаща надбавка върху активната електрическа енергия. Въз основа на това, САС е стигнал до извода, че в случая не е налице липса на основание за дължимост Установена е по експертен път дължимост на надбавка за използваното количество реактивна електрическа енергия, изчислена съгласно чл. 7, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НРЦЕЕ (отм.). Поради това е потвърдил изцяло първоинстанционното решение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя два правни въпроса, като счита, че те са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Първият е формулиран по следния начин: „Дали разпоредбата на чл. 7, ал.1 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (обн., ДВ, бр. 17 от 2004 г., отм., ДВ, бр. 38 от 2013 г.) (НРЦЕЕ отм.) в редакцията й, действала през процесния период, задължава операторите на разпределителни електрически мрежи (в случая Е. ЕР) да заплащат на оператора на преносната електрическа мрежа (Е.) надбавка за реактивна енергия, изчислена не само върху количествата активна електрическа енергия, потребена от мрежата (за покриване на т. нар. „технолигични загуби“), а върху цялото количество активна електрическа енергия, преминало от преносната в разпределителната електрическа мрежа?“
Вторият въпрос гласи: „Дали съдът може да основава своето решение на тълкуване на нормативен акт, дадено от орган на изпълнителната власт, но различен от този, който е издал нормативния акт?“
По така поставените въпроси настоящият съдебен състав намира следното:
Първият от въпросите, всъщност съставлява твърдение за неправилност на въззивния акт, поради неправилно прилагане/тълкуване на материалния закон – чл.7 ал. 1 от НРЦЕЕ – 2004 год. (отм.). Този въпрос не отговаря на критериите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК още и поради това, че тезата на жалбоподателя е да въведе ограничение в текста на подзаконовия нормативен акт, каквото той не съдържа. Както в НРЦЕЕ-2004 (отм.) и НРЦЕЕ-2013 (отм.), така и в сега действащата НРЦЕЕ-2017 год., уреждането на задължението на посочените в ал.1 клиенти/ползватели за заплащане на надбавката не е претърпяло промяна – „…когато са в режим на потребление на активна енергия, заплащат надбавка върху стойността на активната електрическа енергия в зависимост от използваната реактивна електрическа енергия за всеки петнадесетминутен интервал, при който факторът на мощността е по-малък от 0,9”, без да се съдържа ограничението, че надбавката е само върху тази част от активната енергия, която е потребена за покриване на т.нар.”технологични загуби.
Вторият от посочените въпроси има отношение към част от мотивите на първоинстанционното решение, което не подлежи на проверка от ВКС. Въззивният акт, който е предмет на касационно обжалване не се основава на тълкуването на ДКЕВР, както изрично е посочено в него, поради което и поставеният въпрос няма обуславящо значение.
Поради изложеното, касационен контрол не следва да бъде допуснат. На ответника ще следва да бъде присъдена сумата 100 лв. на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 440 от 27.02.2017 год. по т.д.№ 2555/2016 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 100 лв. (сто лева) на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.