1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 890
София, 20.11.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 1071 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.295,ал.1,изр.първо ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] срещу Решение № 2276 от 06.12.2013г. по в.т.д.№ 2869/2012г. на САС, ТО, 6 състав, с което при разглеждане на делото по реда на чл.294,ал.1 ГПК е отменено решението по т.д.№ 60/2009г. на ОС Враца и е поставено друго за отхвърлянето на иска на едноличния търговец против Областна дирекция МВР-В. с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.82 ЗЗД за заплащането на сумата 238 000лв.-обезщетение за вреди от виновно неизпълнение на договор от 26.11.2003г. за охрана със сигнално охранителна техника и полицейски сили на златарско ателие.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно и постановяване на друго за уважаването на иска или връщане на делото за ново разглеждане. Твърдението е, че чрез назначената съдебно счетоводна експертиза е установено редовно воденото счетоводство на ищеца и изводът на съда, че не е установен точният размер на откраднатото имущество, е неправилен. Изложени са и доводи за съществено процесуално нарушение при кредитиране на свидетелските показания и формално позоваване на несъответствие на сочената от свидетелите дата на кражбата. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на касационното обжалване поради допуснато съществено нарушение на разпоредбите на чл.235 ГПК- съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, което не е сторено и решението е постановено без да бъдат обсъдени всички приети и приложени по делото писмени и гласни доказателства.
В писмен отговор Областна дирекция на МВР В. оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
Въззивната инстанция е посочила, че задължителните указания на ВКС, дадени в Решение № 188 от 31.07.2012г. по т.д.№ 451/2010г. на 2 т.о. на ВКС, с което е било отменено предходно решение на САС за отхвърляне на иска след отмяна на първоинстанционното решение, са относно обобщения извод, че претърпените от ищеца вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задълженията на ответника да защити процесния обект от противоправното проникване на трети лица и че областната дирекция на МВР не е противопоставила визирано в договора основание за изключване на отговорността й като изпълнител по договора за охрана; че делото е върнато за ново разглеждане поради необходимост от извършване на нови съдопроизводствени действия- назначаване на експертиза за установяване на фактическата наличност на злато в ателието чрез съпоставяне на първичните счетоводни документи и записванията в книгите на ищеца. САС е обсъдил заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която е установила счетоводно отразеното налично количество злато, но е приел, че по делото липсват ангажирани от ищеца доказателства, че към датата на кражбата то се е намирало в ателието. Посочил е, че това е възражение, направено от ответника с отговора на исковата молба и въпрос по който не са били дадени задължителни указания в отменителното решение. При анализа на показанията на свидетелите е констатирано несъответствие на сочената от тях дата, на която управителят прибрал всичкото налично имущество /злато/ в касите: вечерта на 06.10.2008г. и датата, на която е извършена кражбата- 06.10.2008г.-сутринта. Обсъдено е и противоречието на твърденията им, че С. е била активирана вечерта на 06.10.2008г. с представената от ищеца справка, че обектът е бил предаден за охрана с активирана система на 03.10.2008г./петък/ и че на датите 04.10 и 05.10., няма регистрирано изключване /съответно и включване/ на сигналното устройство. Отчетено е, че с оглед датата на кражбата – 06.10.2008г.-понеделник сутринта, предходната вечер е тази на 05.10., с оглед на което по делото липсват доказателства, че при последното напускане на охраняемия обект предвид данните от разпечатката – на 03.10.2008г. и предаването му за охрана, златото е било оставено в касите на ателието. Коментирано е и разминаването със 154.79 грама между количеството злато по инвентаризационния опис и наличното по счетоводни документи към 02.10.2008г. С тези съображения е мотивирана липсата на доказателства за реално претърпените от кражбата вреди и извода за отхвърлянето на иска.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване произтича от липсата на формулиран въпрос имащ характеристиката на правен по изложените от въззивната инстанция правни аргументи за отхвърлянето на иска. Евентуално допуснати от апелативния съд процесуални нарушения при кредитирането на свидетелските показания и при обсъждането на констатациите на експертизата не могат да послужат като общо основание за допускане на касационното обжалване. Преценката за такава неправилност на решението може да бъде извършена след допуснато касационно обжалване, предпоставка за което е обосноваване наличието на общото изискване, очертано в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, което в случая не е сторено.
Касаторът следва да заплати на ответната страна поисканите разноски за настоящото производство- юрисконсултско възнаграждение по чл.9 във вр. с чл.7 от Наредба № 1/2004г. във връзка с изготвения от упълномощения юрисконсулт отговор на касационната жалба- 3 907.50лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 2276 от 06.12.2013г. по в.т.д.№ 2869/2012г. на САС, ТО, 6 състав.
Осъжда [фирма] [населено място], [улица] да заплати на Областна дирекция на МВР В. сумата 3 907.50лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.