О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
С., 10.06.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 19 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.295 ГПК.
Образувано е по касационните жалби на ищеца [фирма], [населено място] и на встъпилия по реда на чл. 181 ГПК-отм. ищец [фирма], С. срещу Решение № 4 от 04.09.2012г. по т.д.№ 60/2012г. на ОС-Търговище, с което при новото разглеждане на делото е оставено в сила Решението на РС Търговище по гр.д.№ 2104/2005г.
С решението на окръжния съд са отхвърлени предявеният от [фирма], С. против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване собствеността и владението върху подробно описания имот, находящ се в [населено място], както и предявеният от главно встъпилото лице [фирма]-С. против [фирма], С. и [фирма], [населено място] иск за предаване собствеността и владението върху същия имот. Решението е постановено при участието на встъпилото трето лице помагач на ответника [фирма], [населено място].
С Решение № 172 от 18.06.2012г. по т.д. № 664/2010г., ВКС, ТК, Второ т.о., в производството по чл.290 ГПК съставът на ВКС е приел по въпроса, по който е било допуснато касационното обжалване, че недействителността на учредителния апорт като правна сделка може да бъде установена и след изтичането на преклузивния срок по чл.70,ал 2 ТЗ и предявяването на такъв иск или възражение е процесуално допустимо и уважаването му не рефлектира върху действителността на дружеството. Поради даденото от въззивния съд разрешение в отклонение от приетото и тъй като ОС не се е произнесъл по същество по наведените основания за недействителност на апорта като отричащи преминаването на собствеността върху апортираното имущество в патримониума на ответниците, решението е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
С обжалваното решение, постановено при новото разглеждане на спора, окръжният съд се е произнесъл по посочените от ищеца [фирма], С. и главно встъпилото лице [фирма], С. основания за недействителност на апорта и е приел за недоказани твърденията за нищожност на сделката по апортирането на процесния имот от [фирма], в капитала на „З. С.Т.Х.“ през 1997г. Поради това е отхвърлил и иска за собственост, предявен от [фирма] срещу [фирма], Т., основан на твърдението, че апорта в капитала на [фирма], [населено място], от когото през 2003г. ответникът е закупил процесния-апортиран имот е нищожна сделка. Искът на главновстъпилото лице е отхвърлен по съображения, че то е закупило предприятието на ищеца след като процесният имот е преминал в патримониума на „З. С.Т.Х.“ Б. по силата на валидно извършената сделка по апортирането му.
В касационната жалба на [фирма] се поддържа, че решението следва да бъде отменено като неправилно, вместо което да бъде постановено друго да уважаването на предявените искове със законните последици.
Касаторът [фирма], С. също сочи касационните основания за отмяна по чл.281,ал.1,т.3 ГПК, като счита, че следва да бъде постановено решение за уважаването на предявените от него –като главно встъпило лице искове с присъждане на направените по делото разноски.
От ответника [фирма], Т. и от третото лице-негов помагач [фирма], Б. са постъпили писмени отговори, с които се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационните жалби. Ответникът [фирма] претендира заплащането на разноски за настоящото производство по приложения договор за правна защита и съдействие от 14.12.2012г.
Приложението към касационните жалби по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е с почти идентично съдържание и поставените от касаторите правни въпроси са: материалноправният въпрос докъде се простират правомощията на ресорния министър като упражняващ правата на едноличния собственик на капитала на дружество с повече от 50% държавно участие, при определяне на имуществото на държавното дружество, което да бъде внесено като непарична вноска в капитала на друго дружество. Ако така определеният предмет на непаричната вноска представлява обособена част от предприятието по смисъла на пар.2 ПЗР на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия-отм., кой законов ред следва да се приложи-редът по чл.147,ал.2 ТЗ във вр. с чл.137,ал.1,т.6 ТЗ и чл.14,ал.1,т.7 от Правилника за реда за упражняване на правата на собственост на държавата в предприятията –отм, или редът по чл.3,ал.1,т.1 ЗППДОП-отм. в редакция ДВ бр. 85/96г .
Допълнителната предпоставка е посочена по т.3 на чл.280,ал.1 ТЗ.
Според касаторите въззивният съд се е произнесъл по този въпрос и е дал неправилен отговор, като е приел, че решението на съответния ресорен министър, като упражняващ правата на едноличния собственик на капитала на дружество с повече от 50% държавно участие за участие в друго търговско дружество по смисъла на чл.14,ал.1,т.7 ПРУПСДП-отм. с непарична /апортна/ вноска с имущество, представляващо обособена част от предприятието на държавното дружество, не е в нарушение на чл.3,ал.1,т.1 от ЗППДОП в ред. ДВ бр.85/96г.
Не са налице касационните основания за допускане на касационното обжалване по първия поставен от касаторите правен въпрос.
Тезата, с която е обосновано формулирането на въпроса е, че предметът на апорта е обособена част от предприятието по смисъла на пар.2 ПЗР ЗППДОП-отм., поради което по смисъла на чл.1,ал.3,т.2 ЗППДОП-отм. тази сделка е приватизационна и решението за участието в друго дружество чрез прехвърляне на обособена част от дружеството с държавно имущество, следва да се вземе от определен от Министерски съвет държавен орган-чл.3,ал.1,т.1 ЗППДОП-отм. и сключването на приватизационния договор е подчинен на специалните правила на приватизационния закон.
Въззивният съд е приел за неоснователно твърдението, че решението за преобразуването на търговско дружество [фирма], [населено място] е приватизационна сделка, за която няма решение от надлежен орган и няма съгласие на А. за приватизация. Посочил е, че не е налице нито едно от условията, визирани в ЗППДОП-отм. Мотивирал е, че в случая е взето решение от едноличния собственик на капитала /държавата/ за участие на [фирма]- дружество с изцяло държавно имущество в друго търговско дружество по ТЗ и правата на собственост на държавата по отношение на него, съгласно чл.10 ПРУПСДП-отм., се упражняват от съответния министър – министъра на земеделието и хранителната промишленост, който е издал Заповед № РД 40-540 от 21.03.1997г., която съдържа необходимите изрични разпореждания.
А. за характера на непаричната вноска в капитала на новообразуваното дружество като приватизационна сделка с оглед на предмета й – че тя представлява обособена част от предприятието на [фирма], клон Т., който е същината на формулирания правен въпрос, се посочва за първи път в касационната жалба и изложението към нея.
Във въззивното решение не е даден отговор на посочения от касатора материалноправен въпрос и въззивният съд не се е произнасял за приложимия ред за вземане на решение за участие на държавно дружество с апорт в друго търговско дружество, „когато предмет на вноската е обособена част от предприятието по смисъла на пар.2 ДР на ЗППДОП“. Не е даден и отговор на въпроса за „пределите“ на правомощията на ресорния министър-упражняващ правата на едноличния собственик на капитала на дружество с преобладаващо държавно участие, при определяне на имуществото, което да бъде внесено като непарична вноска за участие в друго търговско дружество.
Извън горното, посоченото от касатора [фирма] основание за недействителността на апорта като сделка, заявено в исковата молба и уточнението към нея и поддържано от встъпилия по реда на чл.181 ГПК-отм. ищец [фирма] е за липсата на разрешение и от А. за приватизация за извършване действие на разпореждане с имущество, което се внася в капитала на новоучредено дружество, наред с решението на едноличния собственик на капитала на дружеството, участващо с непаричната вноска- т.е. твърдение за незавършен фактически състав по вземането на решение. В този смисъл поставеният от касаторите въпрос е и извън рамките на заявената с исковата молба обстоятелствена част на иска.
Вторият поставен материалноправен въпрос е дали описанието на правото, за учредяването и прехвърлянето на което се изисква нотариална форма, следва да е направено в документа, с който се дава съгласието на вносителя по смисъла на чл.73,ал.1, изр.второ ТЗ, или това описание може да се съдържа в друг, отделен документ, който е без нотариална заверка на подписа на вносителя, но е прикрепено към документа, съдържащ съгласието на вносителя, който е с нотариална заверка на подписа. Посочва се допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Въззивният съд е приел за неоснователно твърдението на нищожност поради неспазване на предписаната от закона форма –посочил е, че при внасянето на апорта е спазена процедурата по чл.73,ал.1, изр.второ ТЗ- писмено съгласие на управителя дружеството-вносител на имуществото, изрично упълномощен от министъра на земеделието и хранителната промишленост със заповед от 21.03.1997г., с описание на вноската с нотариална заверка на подписа. Изложил е съображения, че декларацията е материализирана в два документа-декларация-съгласие и посоченото в нея като неразделна част Приложение № 1, съдържащо пълно описание на цялото имущество, предмет на вноската и цената му, като неразделността на двата документа се потвърждава от поставените нотариални печати между двата листа.
При така изложените мотиви на окръжния съд е видно несъответствието на поставения правен въпрос и изводите на съда. В обжалваното решение не е посочено, че предвидената от закона форма е спазена, ако описанието на вноската не е с нотариална заверка на подписа на вносителя, а е прието, че извършената нотариалната заверка се отнася и до приложението, представляващо описание на вноската, защото то е цитирано като неразделна част от съгласието /декларацията/ и е скрепено към този документ с печат, обхващащ двата отделни документа. Поради това поставеният въпрос се явява фактически – свързан с преценката на писмените доказателства и не може да обуслови приложното поле на тази фаза от касационното производство.
Третият поставен от касаторите въпрос е кога следва да се приеме устава, респ. да се даде съгласието на вносителя по чл.73,ал.1 ТЗ за внасянето на непаричната вноска-преди или след изготвянето на оценката по чл.72,ал.2 ТЗ като по отношение на него се поддържа също допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато- поставеният въпрос е фактологичен, защото предпоставя преценката на фактите по делото-дали паричната оценка, дадена по реда на чл.72,ал.2 ТЗ /ред. ДВ бр.103/93г./ съответства на тази, за която вносителят е дал съгласието си в предходен момент и на посочената в устава на дружеството.
Въззивният съд е дал принципен отговор по твърдението за недействителност на апорта на така посоченото основание, като е се е позовал на разпоредбата на чл.73,ал.4 ТЗ- че правото на вноска се придобива от момента на възникването на дружеството, поради което дори и да има разминаване във времето на приемането на устава и на оценка на апорта по реда на чл.72 ТЗ, фактическият състав е завършен с постановяването на регистърното решение, към който момент всички условия за пораждане на вещното действие – придобиване на вноската от новоучреденото дружество от момента на възникването му – са били налице и че няма несъответствие между даденото от вносителя съгласие за стойността на апортираното имущество, оценката на вещите лица по реда на действаща тогава редакция на чл.72,ал.2 ТЗ по ч.гр.д. 264/1997г. на Благоевградски ОС, ФО и посочената в Устава.
Поставен е и материалноправният въпрос: по отношение на кого е валидна забраната по чл.293,ал.3 ТЗ за позоваване на нищожност на изявлението, ако е било отправено не в предписаната от закона форма- дали само по отношение на неизправната страна по сделката, която се облагодетелства от приемане на изявлението, направено не в предписаната форма, без да изпълни своята насрещна престация, или по отношение на всяка от страните, включително и по отношение на трети лица, които имат правен интерес от прогласяване на нищожността. Допълнителната предпоставка е обоснована по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК- противоречие с Решение № 1443 от 23.12.2003г. по гр.д.№ 411/2003г. на ВКС, ТК, Решение № 71 от 22.06.2009г. по гр.д.№ 11/2009г. на Първо т.о., Решение № 903 от 09.07.2003г. по гр.д.№ 120/2003г. на П. г.о., съгласно които разпоредбата на чл.293,ал.3 ТЗ материализира принципа, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение и е приложима само по отношение на неизправната страна по сделката, която не е изпълнила престацията си, но възразява за нищожност на сделката, въпреки че не е оспорила действителността на изявлението и е приела престацията на насрещната страна- т.е. забраната е валидна само по отношение на страната, която се облагодетелства от приемане на отправеното не в предписаната форма изявление, без да е изпълнила своята насрещна престация; и въпросът: Дали апортът на недвижим имот в капитала на търговско дружество е търговска сделка по смисъла на чл.286, вр. с чл.293 ТЗ и приложима ли е разпоредбата та чл.293,ал.3 ТЗ по отношение на разпоредителни сделки с недвижим имот, извършени от търговци; приложима ли е по отношение на апорт на недвижим имот, когато не е спазена предвидената от закона форма за действителност на апорта; Допълнителната предпоставка е посочена по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, като касаторите се позовават и на постановено по реда на чл.288 ГПК определение № 1510 от 10.12.2009г. по гр.д.№ 958/2009г. Трето г.о., съгласно което разпоредбата на чл.293,ал.3 ТЗ не е относима към валидността на договор за разпореждане с вещни права върху недвижим имот, тъй като касае права, възникнали от облигационни търговски спорове.
Предпоставките за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси не са налице. Въззивният съд с е позовал на разпоредбата на чл.293,ал.3 ГПК само като допълнителен аргумент, след като е изложил самостоятелни мотиви по всяко едно фактическо основание за недействителност на апорта. В този смисъл посочването на разпоредбата на чл.293,ал.3 ГПК не е единствено обуславящият изхода на спора правен довод, което изключва наличието на общото основание за допускане на касационното обжалване.
Извън изложеното, окръжният съд не е обсъждал поставения от касаторите въпрос дали разпоредбата на чл.293,ал.3 ТЗ е приложима по отношение на изправната страна по сделката.
Поставянето на последната част на въпроса за – приложимост на разпоредбата по отношение на апорт на недвижим имот в капитала на друго търговско дружество, като не е била спазена предвидената от закона форма за действителност на апорта предполага извода, че тази форма не е била спазена, докато въззивният съд е приел твърдението за липса на форма за неоснователно.
Не следва касационно обжалване да се допуска и по поставения от касаторите въпрос задължен ли е съдът, на основание чл.236,ал.2 ГПК /чл.189,ал.2 ГПК/ да посочи и да се произнесе в мотивите на решението си по всички направени от страната възражения за нищожност на процесната сделка, аргументиран със становището, че в мотивите няма произнасяне по възражението за нищожност на апорта на основание чл.26,ал.1,предл.трето ЗЗД-нищожност поради накърняване на добрите нрави.
Въпросът е некоректно поставен, защото в случая не става въпрос за изпълнение на процесуалното задължение за посочване и обсъждане в мотивите на съда на възражение на страната, а за евентуално непроизнасяне по обективно съединен иск. Непроизнасянето на съда по цялото искане на ищеца, дори да е налице, в настоящия случай не може на обоснове приложното поле на касационното обжалване.
С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да заплатят на ответната страна [фирма] поисканите и доказани разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение по приложения договор за правна защита и съдействие от 14.12.2012г., в който е договорено адвокатско възнаграждение от 2 000лв., уговорен е начин на плащане-в брой и е посочено, че сумата е внесена.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 4 от 04.09.2012г. по т.д.№ 60/2012г. на ОС-Търговище.
Осъжда [фирма], [населено място] и [фирма], С. да заплатят на [фирма], Т. сумата 2 000лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.