1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 08.01.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шести януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д № 3683 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ДИСИ & К. К., интернационално търговско дружество, Република Сайшели против Определение № 661 от 12.10.2015г. по в.ч.т.д.№ 525/2015г. на АС Варна, ТО, с което в производство по чл.274,ал.1 във вр. с чл.248,ал.1 ГПК е отменено определение № 218 от 12.06.2015г. по ч.т.д.№ 206/2014г. на ОС Силистра. С последното окръжният съд е отказал да измени по реда на чл.248,ал.1 ГПК определението си, с което [фирма] и „Е.-Здравно осигуряване”З. са осъдени да заплатят на ДИСИ & К. К. на основание чл.78 ГПК разноски в размер на 1 305 005.24лв.-юрисконсултско възнаграждение при прекратяване на производството по ч.т.д.№ 206/2014г., образувано по реда на чл.690,ал.1 ТЗ по подадено от двете български търговски дружества възражение против изготвения от синдика на [фирма]/н/ допълнителен списък с приети вземания по отношение включването в списъка на вземането на кредитора ДИСИ & К. К. в размер на 43 482 508лв. След отмяна на определението за отказ за изменение на присъдените в производството с определението по чл.692,ал.2 вр. с ал.4 ТЗ разноски, апелативният съд по същество е отхвърлил искането за присъждане на такива в полза на кредитора, чието вземане е било оспорено.
С частната касационна жалба се поддържа, че определението на апелативния съд е недопустимо, като жалбоподателят счита, че след като определението в частта за прекратяване на производството по чл.692 ТЗ не е обжалвано и е влязло в сила, „по сега действащият съдопроизводствен ред не съществува процесуална възможност за самостоятелно обжалване на съдебния акт в частта за разноските”. Изложени са и съображения за неправилност. Представено е изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, в което се поддържа становището за недопустимост, в която хипотеза ВКС е длъжен служебно да допусне обжалването, за да провери дали актът страда от такъв порок. Поставен е и процесуалноправен въпрос: Имат ли сила на пресъдено нещо определенията на съда по несъстоятелността по чл.692,ал.1 и ал.4 ТЗ при допълнителна предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
С писмен отговор ответниците в производството [фирма] и „Е. Здравно осигуряване”З. оспорват основателността на искането за допускане на обжалването и основателността на частната касационна жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Апелативният съд е приел за основателно твърдението в частната въззивна жалба, че разглеждането на възраженията на кредитори срещу допълнителен списък на приети вземания в производството по несъстоятелност на [фирма] е само част от производството по несъстоятелност, поради което е недопустимо претендирането и присъждането на разноски по него. Счетено е, че това производство е несамостоятелно, че е факултативен етап от универсалното принудително изпълнение, няма характер на отделно съдебно производство, актът на съда по чл.692,ал.4 ТЗ не съставлява такъв, с който приключва делото в съответната инстанция, поради което правилата на чл.81 ГПК и чл.78, ал.4 ГПК са неприложими за него. Същевременно е отчетено, че образуването на отделно частно производство по подадено възражение срещу списъка на приетите вземания при условията на чл.76,т.3, б.”б” Правилника за администрацията в съдилищата, обслужва единствено целите на съдебната организация, администриране и отчетност на делата и не е от естество да промени характера на производството по чл.692,ал.3 ТЗ в отделна и самостоятелна част от производството по несъстоятелност.
При изводите на въззивната инстанция, искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
Съгласно т.1 на ТР№ 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, съставът е длъжен да допусне касационното обжалване, ако съществува вероятност обжалваният акт да е нищожен или недопустим, за наличието на които пороци инстанцията следи служебно. Основание за такава преценка в случая отсъства. При твърдението си за недопустимост жалбоподателят не дължи сметка, че въззивната инстанция се е произнесла по въпроса за изменение на акта на първоинстанционния съд за разноските, но при условията на 248,ал.3, изр.второ ГПК-след като първоинстанционният съд е провел производство по молбата по чл.248,ал.1 ГПК. В случая определението в частта за прекратяване на производството по делото не е било обжалвано, но това не изключва възможността за обжалване на определението на първоинстанционния съд по чл.248,ал.3, изр.първо ГПК. Процесуално нарушение би било налице ако без проведено от ОС производство по чл.248 ГПК, въззивната инстанция се е произнесла по частна въззивна жалба срещу присъдените разноски за първоинстанционното производство.
Неоснователно е искането за допускане на обжалването по процесуалноправният въпрос, тъй като проблемът дали актът на съда в производството по чл.692 ТЗ-определенията, с които съдът се произнася по оспорването на списъците на синдика за приетите/неприетите вземания, се ползва със сила на пресъдено нещо, е извън настоящия казус. Въззивната инстанция не е мотивирала, че акт по смисъла на чл.81 ГПК е този, ползващ се със сила на пресъдено нещо. Поставеният като правен въпрос не е нито включен в премтета на спора, нито е обуславящ изводите на съда, поради което той не отговаря на изискванията, няма белезите, на правен въпрос по конкретното настоящо дело. С оглед на това безпредметно е обсъждането на допълнителната предпоставка, наведена в изложението.
Разноски от ответната страна за производството не се присъждат-не са искани и доказани.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 661 от 12.10.2015г. по в.ч.т.д.№ 525/2015г. на АС Варна, ТО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: