2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
С., 04.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2929 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] , чрез управителя Б. и И. Н. Б. в качеството му на физическо лице срещу Решение № 213 от 15.05.2013 год. по гр.д.№ 385/2013 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 752 от 29.01.2013 год. по гр.д.№ 1873/2012 год. на РС-Горна Оряховица. С това решение е уважен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на [фирма] срещу [фирма] и И. Н. Б. за установяване по реда на чл.422 ГПК на съществуване на задължение в размер на 23615.55 лв., за което по реда на чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи противоречие със задължителна практика на ВКС, което обективира основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Конкретен правен въпрос не е формулиран но от съдържанието на изложението може да се изведе тезата, че предмет на установяване в производството по чл.422 ал.1 ГПК е това правно основание на вземането, въз основа на което е издадена заповедта за незабавно изпълнение. В случая, това е записът на заповед, а съдът е изследвал и се е произнесъл на основание договор за заем. Приложени са, Решение № 102/10 год. по т.д.№ 767/2009 год. на І т.о. на ВКС; Решение № 43/2013 год. по т.д.№ 325/12 год. на ІІ т.о. на ВКС и Решение № 138/10 год. по т.д.№ 927/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си представител, изразява становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат. Няма искане за присъждане на разноски.
Становището на настоящия съдебен състав, че не налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол, произтича от следното:
Въззивното решение е постановено по предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск за установяване съществуването на парично задължение за което ответникът [фирма] е издал запис на заповед, авалирана от едноличния собственик на капитала И. Н. Б. в качеството на ФЛ. Ищецът е посочил, че менителничният ефект е бил издаден за обезпечаване изпълнението по сключен между страните договор за заем, като задължението на ответника-заемател е било погасено частично. Основал е тезата си на представен по делото писмен договор за заем с обезпечителна клауза, разписка за получаване на сумата, както и извънсъдебно споразумение за разсрочване на задължението, сключено между страните.
Съдилищата са приели, че наличието на каузално правоотношение по договор за заем е доказано.
Съдебната практика, на която касаторът се позовава не съдържа противоречие с преценката на въззивния съд, че на изследване подлежи и каузалното правоотношение, след като то е изрично въведено от страна по делото. С Решение № 121 от 01.07.2009 год. по т.д.№ 55/2009 год. на ІІ т.о.; Решение № 149 от 05.11.2010 год. по т.д.№ 49/2010 год. на І т.о. и Решение № 173 от 12.01.2011 год. по т.д.№ 901/2009 год. на І т.о., Върховният касационен съд се е произнесъл по връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, обсега на доказване и доказателствената тежест в случаите, когато менителничният ефект има обезпечително предназначение. Решенията са постановени по реда на чл.290 ГПК, поради което съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и разясненията на т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК. Въззивното решение не противоречи на цитираната по-горе съдебна практика, по този въпрос, поради което касационен контрол не следва да бъде допуснат.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 213 от 15.05.2013 год. по гр.д.№ 385/2013 год. на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.