4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
С., 10,04,2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на девети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 4087 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма] срещу Решение № 4045 от 31.05.2013г. по в.гр.д.№ 16848/2012г. на СГС, ІV А въззивен състав, с което е обезсилено решението по гр.д.№ 638/2010г. на СРС, 51 състав като постановено по недопустим, поради липса на правен интерес, установителен иск и производството по делото е прекратено.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по т.3 на чл.281 ГПК. Поддържа се, че въпросът за допустимостта на предявения иск е разрешен от ВКС с Определение № 574 от 19.07.2011г. по ч.т.д.№ 463/2011г. на Първо т.о. и не може да бъде пререшаван при връщане на делото за разглеждане. Изложени са подробни доводи, че правен интерес от установяване липсата на материално правоприемство между ответника и друго юридическо лице е налице за ищеца и изводите на въззивния съд, с което е отречен такъв интерес са неправилни. Поддържа се, че СГС не е съобразил, че в производството по чл.108 ЗС инцидентен установителен иск за отричане на правоприемството е бил предявен, но не е бил приет за съвместно разглеждане и че касаторът също има правен интерес от провеждането му, като целта е да бъде оборена материалноправната легитимация на Ф. , призната с решението по ревандикационния иск. Наличието на правен интерес е аргументирано с възможността при уважаване на иска, касаторът, както и неговият праводател [фирма], да искат отмяна по реда на чл.303,ал.1,предл първо ГПК на решението по ревандикационния иск поради наличие на ново обстоятелство-липса на правоприемство между юридическите лица, което не е било известно на съда по време на разглеждане на делото. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени следните въпроси: 1./ налице ли е правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за установяване на липса на материално правоприемство между Н.- и ответника С. „Ф.“ /с предишно наименование Ц./ в случай на недопустимо решение по чл.108 ЗС, с което Ф., независимо че не е притежавала активна материално-правна легитимация, е призната за собственик на имот по отношение на праводателя на [фирма], а инцидентният установителен иск за установяване на липсата на тази активна легитимация е бил отклонен за разглеждане в отделно производство. 2/Може ли въззивният съд да пререшава въпроса за правния интерес при положение, че доводът за недопустимост на иска е бил вече разрешен от ВКС. 3/. При невписана искова молба по чл.108 ЗС и постановено в това производство също невписано влязло в сила съдебно решение, противопоставими ли са на ищеца в качеството му на приобретател на спорното право в хода на процеса, признатите права на Ф. по това съдебно решение. Сочат се допълнителните предпоставки на т.1 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на Решение 387/2010г. по гр.д.№ 3965/2008г. на Трето г.о., в което е разрешен въпросът за възможността след произнасяне от ВКС, въззивният съд да пререшава въпроса за допустимостта на иска. Без да е посочен правен въпрос се поддържа и противоречие на обжалваното решение с Решение № 665/2010г. по гр.д.№ 1921/2009г. на Първо г.о., постановено по въпроса за наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, когато ищецът може да предяви осъдителния собственически иск.
В исковата молба, предявена срещу С. „Ф. “ касаторът е твърдял, че с влязло в сила през 2008г. решение, е бил уважен ревандикационен иск, предявен от сдружението срещу [фирма]- дружество, от което в хода на производството по този спор, той придобил по силата на договор за замяна недвижими имоти, част от които са били предмет на иска по чл.108 ЗС. Касаторът не бил уведомен за висящия спор, исковата молба и постановеното по делото решение не били вписани, а узнал за изхода му през 2009г. С него били накърнени негови права, които не могъл да обективно да защити; за да уважат иска по чл.108 ЗС, съдилищата приели наличие на поредица на настъпили във времето правоприемства между юридически лица, включително и между ищеца по ревандикационната претенция и Н. . Заявеното в исковата молба твърдение е, че такова правоприемство няма и се иска установяване на несъществуването му чрез доказателства, които не са били представени при разглеждането на осъдителния иск и при обсъждането на които изходът на спора би бил друг. Ищецът се е позовал на засягане на правната му сфера от съществуваща опасност по реда на принудителното изпълнение да се пристъпи към отнемане на владението му върху имотите, а правния интерес е обоснован с възможността да иска отмяна на влязлото в сила решение по ревандикационния иск, тъй като със сила на пресъдено нещо ще бъде установено обстоятелство /липса на правоприемство, т.е. на материалноправна легитимация на ищеца по иска по чл.108 ЗС/, което не е могло да бъде известно на съда по време на разглеждането на делото /чл.303,ал.1,т.1,предл първо ГПК/.
С определение № 574 от 19.07.2011г. по ч.т.д.№ 463/2011г., ВКС, състав на Първо т.о. е отменил постановеното от СРС и потвърденото от въззивната инстанция определение за прекратяване на делото, с които искът е бил счетен за недопустим като такъв за установяване на непредвиден в закона факт-правоприемство между юридически лица. Мотивирал е, че материалното правоприемство е правоотношение, което може да бъде предмет на установителен иск, ако за ищеца е налице правен интерес от предявяването му, включително и когато правоприемството е между едната от страните в процеса и друго юридическо лице, което е било заличено или е преустановило дейността си.
Първоинстанционният съд е уважил иска, а въззивната инстанция е приела, че е недопустим. Изложила е съображения, че с определението на ВКС по ч.т.д.№ 463/2011г. е разрешен въпросът за допустимостта на иска с оглед на предмета му /за отричане съществуване на правоотношение/, но не и въпросът за наличието на правен интерес и наличието на тази процесуална предпоставка следва да бъде обсъдено. Съществуването на интерес от провеждането на иска е отречено по съображения, че с исканата защита съдебното изпълнение не би могло да бъде отблъснато, а ищецът може да защити правата си по реда на чл.440 ГПК, чл.435,ал.4 ГПК, чл.435,ал.5 ГПК и чл.498,ал.2,изр.второ ГПК. Изложени са съображения и за несъществуване на правен интерес на основание невписване на исковата молба, като е тълкувана разпоредбата на чл.121,ал.3 ГПК-отм.. Посочена е възможността ищецът да проведе защитата си чрез предявяване на установителен иск за собственост. Правният интерес от възможност за подаване на молба за отмяна по чл.303,ал.1,т.4 ГПК също е отречен, като изрично в касационната жалба касаторът посочва, че такава обосновка на интереса си не е въвеждал.
Съставът на ВКС приема, че касационната жалба е допустима като постъпила в срока по чл.287 ГПК, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Първият поставен въпрос няма характеристика на правен, тъй като е предпоставен от факти, твърдяни от касатора. Не е ясна относимостта на също фактически поставения въпрос за неприемането за разглеждане в производството по иска по чл.108 ЗС на предявен от праводателя на ищеца установителен иск за отричане на правоприемството.
В определението на ВКС по ч.т.д.№ 463/2011г. не е обсъждан въпросът за допустимостта на предявения иск с оглед наличието на процесуалната предпоставка правен интерес, което изключва възможността касационното обжалване да бъде допуснато по въпроса за несъобразяване със задължителни указания и пререшаване на въпрос, разрешен от касационния съд. Поради това и твърдяното противоречие с Решение № 387/2010г. по гр.д.№ 3965/2008г. на Трето г.о., не е налице.
Въпросът, поставен във връзка с изложените от въззивната инстанция доводи досежно правен интерес, произтичащ от непротивопоставимостта на постановеното решение по чл.108 ЗС на приобретателя също не може да послужи като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, тъй като в исковата молба ищецът не е обосновал наличието му с разпоредбата на чл.121,ал.3 ГПК-отм. – с действието на решението, постановено по невписана искова молба, по отношение на лицето, придобило спорното право. Поради това и въззивната инстанция не е дължала обсъждането и произнасянето по такъв невъведен като обосноваващ правен интерес, правен довод.
Поради липса на основната предпоставка- формулиране на правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил или подготвил решаващите изводи на съда за изхода му, касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Ответникът по касационната жалба не е представил доказателства за направени разноски и такива не се присъждат
Мотивиран от изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 4045 от 31.05.2013г. по в.гр.д.№ 16848/2012г. на СГС, ІV А въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.