3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
София, 25.07. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 79 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Логистика”АД срещу Решение № 284 от 22.10.2018 год. по т.д.№ 479/2018 год. на Пловдивския апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата „Логистика”АД срещу Решение № 392 от 06.07.2018 год. по т.д.№ 357/2017 год. на Пловдивския окръжен съд с което първоинстанционният съд произнасяйки се по предявените от Н. Г. Т. обективно съединени искове с правно основание чл.74 ал.1 ГПК е постановил отмяна на всички решения на проведеното на 06.07.2017 год. Общото събрание (ОС) на „Логистика”АД.
Исковете на Т. се основават на твърдението, че ОС е било нередовно свикано – решението за свикването му е взето от съвета на директорите (СД) при липсата на кворум за провеждане на заседание на този орган; ОС е проведено при липсващ кворум – участвали са и/или били са представлявани по-малко от 50% записания капитал на акционерното дружество, а това е опорочило и мнозинството за вземане на решенията; бил му е отказан достъп до материалите за общото събрание. Извън посочените основания, твърдението на ищеца е, че взетото решение по т.6 от дневния ред – отмяна на решенията на предходно (извънредно) общо събрание е незаконосъобразно или евентуално – нищожно.
Последователно подържаната теза на ответника-касатор „Логистика”АД е, че Н. Т. не е активно легитимиран да проведе иска; СД, който е оправомощеният орган на дружеството, е взел решението за свикване на общо събрание с необходимото мнозинство – 3 от 5 гласа; законосъобразен е отказът да бъдат предоставени материали на Н. Т., тъй като той не е вписан в новата книга на акционерите, поради непредставяне на новоиздадено временно удостоверение за притежаваните от него акции.
Пловдивският окръжен съд е уважил исковете на Т. за отмяна на всички решения на ОС. Приел е, че ищецът е имал качеството на акционер към датата на ОС и е активно легитимиран да оспорва решенията му. Приел е, че не е проведено заседание на СД за свикване на ОС, а обстоятелството, че решението е взето с мнозинство от членовете на управителния орган, не санира нарушението. Приел е, че на ОС не е бил представен половината от капитала, тъй като акционерът З. Д. към датата на ОС е притежавала с 250 бр. по-малко от посочените.
Сезиран с въззивната жалба на „Логистика „АД”, Пловдивският апелативен съд е потвърдил първоинстанционния акт по същите съображения, като е изложил обстойни мотиви по всеки от доводите, съдържащи се във въззивната жалба.
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на следните въпроси: „1./ Как вписването в книгата на акционерите се отразява на членствените права на тези акционери, които не са подали заявление до Съвета на директорите и не са представили притежаваните от тях временни удостоверения?; 2./ Нарушени ли са членствените права на ищеца от ръководството на търговското дружество при непредставянето на материали по дневния ред на Общото събрание, след като не е вписан в книгата на акционерите и не е представил оригиналите на притежаваните временни удостоверения?”.
За първия от посочените въпроси се твърди противоречие с ТР № 1/06.12.2002 год. на ОСГК на ВКС, а по втория – с Решение № 959 от 07.11.2006 год. по т.д.№ 526/2006 год. на ІІ т.о. на ВКС и Решение № 86 от 01.09.2017 год. по т.д.№ 1086/2016 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, произтича от следното:
По отношение на първия от посочените въпроси липсва противоречие с постановките на ТР № 1/2002 год. на ОСГК тъй като в никоя негова част не е коментирано значението на вписването в книгата на акционерите за наличието/липсата на членствено правоотношение. Още по-малко в тълкувателното решение се съдържа произнасяне за последиците от подаване/неподаване на заявления за временни удостоверения.
Вторият от въпросите не съставлява правен такъв, съобразно критериите, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, а по естеството си възпроизвежда защитната теза на „Логистика”АД защо не е предоставил материалите по дневния ред на Н. Т.. Цитираната по-горе практика на ВКС не съдържа произнасяне, което да е в противоречие с изводите на ПАС, като следва да се отбележи и това, че не нарушаването на чл.224 ал.1 ТЗ, а констатациите за нарушаването на чл.221 ал.1 предл.1 ТЗ и чл.227 ал.1 ТЗ са обусловили изхода на спора
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация Н. Т. не е поискал присъждането на разноски и доказателства за сторени такива не са представени.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 284 от 22.10.2018 год. по т.д.№ 479/2018 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.