2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
София, 26.03.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 554 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу тази част от Решение № 103 от 26.09.2013 год. по т.д.№ 220/2013 год. на Бургаския апелативен съд с която е отхвърлен предявеният от това дружество срещу „О. [фирма] иск за сумата 65548 лв., произтичаща от неизпълнение на договор за доставка на топлинна енергия, както и в частта за разноските.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът сочи всички хипотези на чл.280 ал.1 ГПК по отношение на 10 въпроса: 1./ Пре отмяна на влязло в сила решение, длъжен ли е съда да се съобрази с указанията на ВКС, дадени в отменителното решение; 2./ При постановено по реда на чл.290 ГПК решение на ВКС, касаещо собствеността на недвижим имот, длъжен ли е въззивният съд да се съобрази с решението на ВКС относно това, кой е собственик; 3./ Мотивите на съдебно решение на ВКС имат ли сила на пресъдено нещо относно собствеността на недвижим имот; 4./Приложима ли е хипотезата на чл.292 ал.1 ТЗ при наемно правоотношение; 5./ Какво трябва да е признанието на едно задължение – общо или конкретно за вземането; 6./ Осчетоводяването на едно задължение, съставлява ли признание; 7./ Частично платената сума, свързана с едно правоотношение, представлява ли признание за дължимост на цялата сума; 8./ Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила непълното обсъждане на всички събрани по делото доказателства; 9./ Може ли при постановяване на решението си, съдът да се основава на договор, който не е представен по делото; Може ли съдът да постанови решението си на фактури, които са изключени от доказателствения материал. При всеки един от въпросите, касаторът е посочил решение на по сходен казус, основавайки тезата си за противоречие.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът [фирма] е изразил становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. Поискал е присъждане на разноски. Не са представени доказателства за сторени такива.
Становището но настоящия съдебен състав, че липсва което и да е от основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол произтича от следното:
Въззивното решение е постановено по реда на чл.308 ГПК.
Спорът по делото произтича от неизпълнението на сключен на 01.02.2002 год. между страните договор. Съгласно този договор, на [фирма] е предоставена поддръжката и експлоатацията на парова централа при задължение на [фирма] (чийто правоприемник е [фирма]) за доставка на необходимия природен газ за производство на топлинна енергия. Съдебно заявената на 05.08.2009 год. претенция на „О. Изток” за 138679.71 лв. главница, формирана от месечни такси за поддръжка на паровата централа в годно за експлоатация състояние, както и 6933.98 лв. – неустойка, се основава на твърдението, че ответникът е бил неизправен при заплащане на доставките за периода 01.01.2005 – 27.12.2007 год. по представени 28 бр. фактури.
С Решение № 79 от 02.11.2010 год. по т.д.№ 34/2009 год. Ямболският окръжен съд е приел и двата иска за неоснователни. Произнасяйки се по въззивната жалба на ищеца, с влязло в сила Решение № 45 от 03.06.2011 год. по т.д.№ 85/2011 год., Бургаският апелативен съд е ангажирал отговорността на [фирма] за заплащане на [фирма] на сумата 65548 лв. от главното задължение, приемайки, че между страните са създадени трайни търговски отношения по доставка на природен газ и производство на топлинна енергия, като елемент от правоотношението и заплащаната и отразена в счетоводството и на двете дружества такса за ползване на централата. Приел, е че този елемент от правоотношението съдържа белезите на договор за наем. Поради това е счел за основателна претенцията по 12 бр. фактури, дължимо плащане на посочената месечна такса/наемна цена..
Между страните се е развило и паралелно производство по спор относно собствеността на сградата на паровата централа, като с влязло в сила решение е установено, че сградата е собственост на [фирма]. По реда и на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, състав на І т.о. на ВКС по т.д. №2069/2013 год. е приел, че това ново обстоятелство е от значение за приключилото производство по търговския спор, поради което следва да бъде обсъдено и преценено във въззивно производство по реда на чл.308 ГПК, поради което е отменил влязлото в сила решение на БАС и е върнал делото за ново разглеждане.
При новото разглеждане, съставът на БАС се е позовал на това, че природният газ, закупуван от [фирма] е бил с предназначение за производство на пара, което е ставало чрез ползване на монтираното в сградата (паровата централа) оборудване. По повод ползването на това оборудване, безспорно принадлежащо на [фирма] са се създали правоотношения, съдържащи основните характеристики на договор за наем. За да приеме за основателна претенцията до размера на 65548 лв., съставът на БАС е зачел възражението за изтекла погасителна давност за периода, предхождащ 3 год. от предявяването на иска.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът сочи всички хипотези на чл.280 ал.1 ГПК по отношение на 10 въпроса: 1./ При отмяна на влязло в сила решение, длъжен ли е съда да се съобрази с указанията на ВКС, дадени в отменителното решение; 2./ При постановено по реда на чл.290 ГПК решение на ВКС, касаещо собствеността на недвижим имот, длъжен ли е въззивният съд да се съобрази с решението на ВКС относно това, кой е собственик; 3./ Мотивите на съдебно решение на ВКС имат ли сила на пресъдено нещо относно собствеността на недвижим имот; 4./Приложима ли е хипотезата на чл.292 ал.1 ТЗ при наемно правоотношение; 5./ Какво трябва да е признанието на едно задължение – общо или конкретно за вземането; 6./ Осчетоводяването на едно задължение, съставлява ли признание; 7./ Частично платената сума, свързана с едно правоотношение, представлява ли признание за дължимост на цялата сума; 8./ Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила непълното обсъждане на всички събрани по делото доказателства; 9./ Може ли при постановяване на решението си, съдът да се основава на договор, който не е представен по делото; 10./ Може ли съдът да постанови решението си на фактури, които са изключени от доказателствения материал. При всеки един от въпросите, касаторът е посочил решение на по сходен казус, основавайки тезата си за противоречие.
Първите три въпроса нямат качеството на обуславящи изхода на спора, тъй като указанията в отменителното решение на ВКС не са по прилагането на закона а по преценката на обстоятелствата, което е сторено; от значение за спора е собствеността на оборудването, а не собствеността на сградата. Четвъртият от въпросите притежава белезите на правен въпрос, но по отношение на него основанията по т.2 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК не са приложими, както с оглед липсата на противоречие с посоченото решение от 2008 год. на І т.о. на ВКС, така и поради факта, че съставът на САС се е произнесъл и коментирал наличието на трайни търговски отношения по доставката на природен газ и производството на топлинна енергия. Останалите въпроси по естеството си съставляват твърдения за допуснати от съда нарушения по чл.281 т.3 ГПК.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че част от въпросите и доводите по касационната жалба се дължат на незачитане спецификата на производството по чл.308 ГПК. Отмяната при предпоставките на чл.303 ал.1 т.1 ГПК цели преценката на спора с оглед новото обстоятелство или новото доказателство, а не съставлява способ за ново въззивно или първоинстанционно производство при типичното развитие на спора.
На ответника по касация разноски не се присъждат с оглед липсата на доказателства за сторени такива.
Поради изложеното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1495 от 09.07.2013 год. по т.д.№ 4280/2012 год. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.