О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
С., 02.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д.N 1681 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е касационната жалба на П. Б. К. и [фирма], [населено място] с управител Й. В. А. чрез процесуалния представител адв. П. К. от АК П. срещу Решение № 1486 от 09.10.2012г. по в.т.д.№ 1859/2012г. на Пловдивския ОС. С него е потвърдено решението на П. РС по гр.д.№ 14764/2011г., с което е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че касаторите дължат солидарно на [фирма], С. сумата 2 555.48 евро по запис на заповед, издаден на 18.06.2008г. с падеж 01.10.2009г., ведно със законната лихва от 28.01.2011г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.9 ГПК.
В касационната жалба се излагат основания за неправилност поради нарушаване на материалния закон и на процесуалните правила и необоснованост на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Представено е изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, в което достъпът до касационното обжалване е обоснован с основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма], С. депозира писмен отговор, с който оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и касационната жалба. Претендира разноски за настоящото производство, но доказателства за заплащането им не са представени.
Върховен касационен съд, ТК, състав на Първо т.о., след като прецени допустимостта на касационната жалба, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на инстанционно обжалване съдебен акт.
Обжалваното въззивно решение е постановено при действието на новата редакция на чл.280,ал.2 ГПК, в сила от 25.12.2010г. По силата на изменението са изключени от касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела и до 10 000лв. за търговски дела.
С въззивното решение е разгледан иск по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК във връзка с издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.9 ГПК за вземане на [фирма], С. 2 555.48 евро с левова равностойност 4 998.08лв.
Предмет на спора е вземане, което произтича от запис на заповед- абсолютна търговска сделка по чл.1,ал.1,т.8 ТЗ, сключена между търговци и авалирана от Й. А..
Постановеното по делото решение е във връзка със спор по търговска сделка, което обосновава извода за търговския характер на делото. Предявеният иск е под размера, до който е ограничен достъпът до касационен контрол.
Изложените обстоятелства налагат извода, че съгласно чл.280,ал.2 ГПК въззивното решение е изключено от касационен контрол и не подлежи на касационно обжалване. Подадената срещу решението касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане като разноски за настоящото производство не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.280,ал.2 ГПК, Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на П. Б. К. и [фирма], [населено място] срещу Решение № 1486 от 09.10.2012г. по в.т.д.№ 1859/2012г. на Пловдивския ОС.
Оставя без уважение искането на [фирма], С. за присъждане на разноски за настоящото производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговската колегия при ВКС в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.