1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
София, 31.10.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 2174 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от З. А. М. против Определение № 191 от 20.04.2018г. по ч.т.д.№ 779/2018г. на ВКС, ТК, 1 т.о., с което на основание чл.274,ал.4 ГПК е оставена без разглеждане частната касационна жалба на М..
Искането е за отмяна на атакуваното определение и разглеждане по същество на частната касационна жалба. Посочва се, че тя е била насочена срещу въззивно определение с което не е уважена частна жалба срещу първоинстанционно определение за оставяне без разглеждане предявения от М. иск за прогласяване нищожността на договор за поръчителство и се твърди по подробно изложени съображения, че първоинстанционното определение е недопустимо. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като не се касае за парични суми, а за установяване нищожност на договор за поръчителство, който иск е установителен и неоценяем – има за предмет установяване несъществуване на правоотношение – чл.124,ал.1 ГПК. Поставя въпрос /независимо от характера на настоящото производство – чл.274,ал.2 ГПК/: „в производството по предявен установителен иск за нищожност на договор поради противоречие със закона на конкретни основания, дали влязлата в сила заповед за изпълнение, с която са присъдени парични суми преклудира възможността за разглеждане на възражение за нищожност на договора поради противоречие със закона, изведено на друго основание”.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
В обжалваното определение съставът на ВКС е съобразил, че М. е предявил срещу „Банка ДСК“ЕАД обективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за поръчителство от 05. 04. 2004 г. поради невъзможен предмет, поради липса на предписаната от закона форма и поради липса на основание. Обосновал е, че делотото е търговско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като същото е с предмет искове за обявяване нищожността на договор за поръчителство, сключен като обезпечение за изпълнението на договор за банков кредит – абсолютна търговска сделка по чл. 286, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ и във връзка с упражняваната от ответника банка-търговец дейност по занятие като е отчетена функционалната обусловеност между договора за поръчителство и договора за банков кредит, изпълнението на задълженията по който е лично обезпечено с първата сделка. Мотивирано е, че цената на всеки от исковете, определена по чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК при съобразяване стойността на договора за поръчителство, обезпечаващ изпълнението на договора за банков кредит /с главен дълг 10 000 лв./, е под 20 000 лв. или под установения в нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касация за търговски дела, което е дало основание за приложение на разпоредбата на чл.274,ал.4 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Настоящия състав изцяло споделя изводите на предходния състав относно характера на делото, цената на исковете и наличието на приложното поле на разпоредбата на чл.274,ал.4 ГПК.
Доводът за недопустимост на първоинстанционното определение е ирелевантен по отношение преценката за допустимост на частния касационен контрол в хипотезата на чл.274,ал.4 ГПК – когато пред ВКС се атакува неподлежащ на обжалване въззивен акт.
Неоснователен е и доводът, основан на характера на предявените искове. От обстоятелството, че те са установителни не следва еднозначен извод, че са неоценяеми. Релевантна в случая е стойността на договора за поръчителство. Чл.69,ал.1,т.4 ГПК изрично посочва, че цената на иска за съществуване /респ.несъществуване/ на договор е цената на договора, поради което предявените искове не са неоценяеми, както счита частният жалбоподател. Поставеният процесуалноправен въпрос не е относим за настоящото частно /а не касационно/ производство, а и той е по същество – досежно преценката дали предявеният иск е бил допустим, по който въпрос в обжалваното определение няма произнасяне.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1 т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определение № 191 от 20.04.2018г. по ч.т.д.№ 779/2018г. на ВКС, ТК, 1 т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: