4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
София, 06.04.2017год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 274 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „С. СА”, дружество, регистрирано съгласно законите на Р. М. острови против Определение № 786/22.12.2016г. на Апелативен съд Варна по т.д.№ 681/2016г., с което е потвърдено определението по т.д.№ 1467/2016г. на ОС Варна за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на ОС Русе.
С частната касационна жалба се иска отмяната на атакуваното определение. Твърдението е, че настоящият иск, предмет на т.д.№ 1467/2016г., е бил предявен от „С. СА” като насрещен по т.д.№ 330/2016г. на ОС Варна с правно основание чл.403,ал.1 ГПК за вреди, причинени от обезпечение чрез арест на кораба „С.” на пристанище Варна. Исковата молба е била администрирана, без съдът да упражни правомощията си по чл.211,ал.2 ГПК, а едва след депозиране на отговор, съдържащ възражение за местна подсъдност, отделил насрещния иск в отделно производство без да обоснове защо разглеждането му би затруднило процеса. След разделяне на производството по насрещния иск било образувано т.д.№ 1467/2016г. на ОС Варна, прекратено с обжалваното определение поради възражение за местна подсъдност.
В изложението по към частната касационна жалба се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК по въпросите: 1/ Допустимо ли е съдът да отдели насрещния иск в самостоятелно производство след като вече е приел за администриране насрещната искова молба. Твърдението е, че обжалваният акт противоречи на определение № 1529 по в.гр.д.№ 2265/2014г. на САС и определение № 16448 по ч.т.д.№ 13781/2011г. на СГС 2 /След отделянето на насрещния иск, остава ли приложим чл.211,ал.1 ГПК или се прилагат общите правила за местната подсъдност. Твърдението е че обжалваното определение по този въпрос е в противоречие с определение № 113 по т.д.№ 20/2012г. на 1 т.о.; 3/ Ако след отделянето му насрещният иск остава подсъден на същия съд съгласно чл.115 ГПК, следва ли по възражение на ответника да се приложи общото правило на чл.105 ГПК. Поддържа се, че по този въпрос актът на апелативен съд Варна противоречи на определение № 766 по ч.гр.д.№ 5747/2013г. на 4 г.о. и определение № 216 по ч.гр.д.№ 2091/2013г. на 3 г.о. на ВКС.
С писмен отговор насрещната страна оспорва допустимостта на частната жалба като посочва, че определението за отделяне на насрещния иск не подлежи на обжалване, а ако се приеме, че то е по чл.121 ГПК, възразява срещу основателността й. Поддържа, че след разделяне на производството и обособяване на насрещния иск в отделно производство, важат всички правила за исковото, включително и тези за местната подсъдност.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Частната касационна жалба е допустима, тъй като неин предмет е прекратяване на производството по т.д.№ 1467/2016г. на ОС Варна, образувано след отделяне от производството по т.д.№ 330/2016г. на ОС Варна на насрещния иск, предявен от „С. СА” против [фирма] [населено място] с предмет заплащане на обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи от незаконен арест на кораб, наложен като обезпечение на бъдещ иск по молба на [фирма], [населено място], отменено с определение по ч.т.д.№ 193/2016г. на АС Варна. Съгласно т.9в на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради неподсъдност /чл.121 ГПК/, подлежи на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел, че след отделянето на насрещния иск и образуването му в отделно производство, предявеният иск загубва качеството си на насрещен, поради което за него важат общите правила за определяне на местната подсъдност, а тезата на жалбоподателя С. СА, че е приложимо само правилото за родовата подсъдност, е неправилна. Посочил е, че задължение на първоинстанционния съд е било, при направено възражение от ответника по иска [фирма], [населено място], да извърши проверката дали е направено в срок и дали са налице предпоставките за изпращане на делото на друг съд при спазване правилата за определяне на местната подсъдност. Счетено е, че предявеният иск е с правно основание чл.403,ал.1 ГПК, поради което са приложими общите правила за определяне на местната подсъдност; че възражението за местна подсъдност е направено в срок и че е основателно, тъй като на основание чл.105 ГПК искът следва да се разгледа от съда, в района на който е седалището на ответника – [населено място], с които съображения е потвърдено определението на ОС Варна за прекратяване на производството пред този съд и изпращането му за разглеждане от ОС Русе.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по първия въпрос пряко произтича от даденото в т.7 на ТР № 1/2013г. разрешение, че не подлежи на обжалване определението с което съдът разпорежда отделянето на насрещния иск в друго производство. Поставеният въпрос е относим именно към тези процесуални действия и то извършени не от апелативния, а от окръжния съд, които не подлежат изобщо на самостоятелен инстанционен контрол.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по втория въпрос произтича от необосноваване на въведената от частния касатор допълнителна предпоставка. Определението на ВКС за недопускане на касационно обжалване, на което се позовава, не формира съдебна практика /съгласно мотивите на ТР № 2/2011г. на ОСГТК на ВКС/, а от друга страна в него е посочено, че отговорът на въпроса дали при предявяването на насрещен иск са приложими правилата за общата местна подсъдност или те са дерогирани от разпоредбата на чл.211 ГПК, се съдържа в нормата на чл.211 ГПК – проверката на съда се ограничава само до родовата подсъдност. В този смисъл са и изложените съображения в обжалваното определение на АС Варна.
Третият въпрос е предпоставен от тезата касатора, че след отделянето насрещният иск остава подсъден на същия съд, съгласно правилото на чл.115 ГПК. Изложените в обжалваното определение съображения са, че в случая привръзката на чл.115 ГПК е неприложима, а важи общия принцип на местната подсъдност, уреден от нормата на чл.105 ГПК. Следователно, въпросът е некоректен, а относим въпрос към изводите на въззивния съд /дали за подсъдността на иска по чл.403 ГПК е приложимо правилото на чл.115 ГПК/ не е формулиран. Неоснователно е и позоваването на допълнителната предпоставка, обосновавана с цитираните актове на ВКС, тъй като при предявен като насрещен иск, въпросът за изборна подсъдност, за упражняване право на избор при предявяване на иска пред местно компетентен съд, не би могъл да стои. Същевременно налице е константна съдебна практика /обобщена в ч.т.д.№ 783/2012г. на 2 т.о. на ВКС/ че в хипотеза на специална, изборна подсъдност, се дерогира общата подсъдност по чл.105,ал.1 ГПК, респ.чл.108,ал.1,изр.първо ГПК; че специалната подсъдност е предоставена на определени лица, но ищецът е длъжен да основе подсъдността пред сезирания от него съд с наличието на визираните в тази норма предпоставки. В конкретния случай при предявен като насрещен иск ищецът по него „С. СА“ не би могъл /съответно и не е обосновал/ изрично местната компетентност на Варненския ОС с разпоредбата на чл.115 ГПК.
Поради изложеното съставът на ВКС, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 786/22.12.2016г. на Апелативен съд Варна по т.д.№ 681/2016г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: